Инес Субашка:Често си мисля, че ни е по-лесно да бъдем себе си пред непознати, защото те нямат очаквания към нас; не ни поставят в рамката на това какви трябва да бъдем и не ни виждат през погледа на собствената си илюзия- те просто ни приемат такива каквито сме. Ако за мнозина от моите читатели, ти си непозната и ако искаше да се „разсъблечеш“ от маската, която малко или много поставяме всеки ден пред познатите, как би се представила и как би искала да те запомнят? Коя е истинската Елена- тази, в чието присъствие се чувстваш себе си?
Елена Акалийска: Все още съм в търсенето на “истинската” Елена, ако има такава. Но мисля че приключението е по-скоро в търсенето, а не намирането на себе си. Малко философско звучи, но е така. Непрекъснато се променям като човек и това ми харесва.
Инес Субашка: Какво те накара да започнеш да тренираш в IFS? И какво те накара да продължиш?
Елена Акалийска:Преди да дойда в залата “тренировките” ми се изразяваха в тичане на сравнително кракти разстояния, до 10-12км. Като цяло се чувствах добре, но резултатите ми от гледна точка на визия не бяха съвсем задоволителни. Започнах да правя и йога и осъзнах, че горната част на тялото ми е доста “кекава”. Знаех за IFS от доста време. Дори бях пробвала 1-2 тренировки в залата в Раковски, но честно казано тогава обстановката не ми допадна особено. Приятелка ми сподели, че сега тренировките са на ново място, което се оказа супер удобно и като локация. И така се озовах на първа тренировка при Инес и Митко 🙂
Инес Субашка: Как се промени отношението ти към човешкото тяло и движението, откакто тренираш при нас и промени ли се изобщо?
Елена Акалийска:Промени се,да. От една страна се чувствам по-добре в собственото си тяло: по-силна и уверена съм, че мога да правя неща, за които преди не съм си и мислила. От друга много повече оценявам правилното изпълнение и техника на упражненията. По-интересно ми е кой мускул какво прави и при какви движения се натоварва; какво трябва на тялото, за да си почине и възстанови и какво му пречи…
Инес Субашка: Трудно ли ти беше да превъзмогнеш мита, че тежестите правят жените огромни? Често, хората си представят жените, които тренират с тежести, като мъжкарани, които ходят само с развлечени анцузи. Ти си доказателство- че това не е така. Начинът, по който се обличаш, стилът ти, винаги излъчват увереност, вкус, изтънченост и женственост. Какво би казала на тези, които смятат, че жена, която тренира с тежести, не може да изглежда по този начин?
Елена Акалийска: От чудене как да отговоря най-просто на въпроса го сведох до уравнение: Добри тежести = добра тренировка = по-добри резултати = повече увереност в себе си = по-добро настроение + задоволство от постигнатото; чувстваш се удобно в кожата си = повече желание да се грижиш за себе си и да давашя изява на стила си.
Аз не бих казала, че съм имала притеснение по отношение на тежестите. Но съм усещала скептизъм у други хора, когато им разкажа в какво се състоят тренировките в IFS. Типичната първа реакция е шеговито “Ъъ, батка ли ще ставаш?”… Забавно е 😀
Това че размяташ дъмбели в залата далеч не значи, че не няма да искаш да си оправиш косата за излизането след това. Силните жени са секси.
Инес Субашка: Тренираш с огромен хъс и желание и гледайки те човек би си помислил, че си професионален атлет. Въпреки това ти тренираш просто за себе си и за удоволствие. Какво е това, което разпалва мотивацията и жаждата ти за живот и себеосъществяване? Какъв съвет би дала на хората, които срещат трудности да вместят тренировките си в ежедневието и да посветят усилията и фокуса си на конкретна цел?
Елена Акалийска:Тренирам предимно сутрин. Отначало ходех на най-ранната тренировка. Въпреки че се считам за сравнително ранобуден човек да ставам в 6:40 хич не ми е лесно и често сутрин си мисля “може пък днес да не ходя”. Тази мисъл винаги изчезва доста бързо и до сега не ми се е случвало да съжалявам, че съм отишла на тренировка, вместо да си доспя вкъщи. Тялото и умът ми се освежават от движението и съм по-ефективна и през останалата част от деня си. Накратко казано: да можеш да поздравиш себе си за добре свършената работа след тренировка винаги си струва. Бих ги посъветвала да се съсредоточат върху блаженото задоволство след, а не мързела преди тренировка 🙂
Инес Субашка:През годините как се променя начина, по който възприемаш себе си? Знаеш, че за повечето жени красивата външност е едно от условията за добро самочувствие и възприемане на себе си. Къде според теб е границата между това да насочиш усилията си към постигането на желаната външност и това да се откъснеш от всичко друго, което придава стойност в живота?
Елена Акалийска:Напоследък си мисля, че се променя към добро. Допреди няколко години схващанията ми за това каква трябва да бъда и как трябва да изглеждам бяха доста крайни. Взискателна съм към себе си, винаги съм била. Но вече си позволявам грешки, мързеливи дни и прочее, без да се обезкуражавам от тях. Грубо казано: вече не малтретирам себе си. А въпросната граница се оказа в главата ми.
Инес Субашка:В опитите си да бъдеш в добра форма, достигала ли си до някакви крайности ( по отношение на хранене и тренировки)? Ако да, би ли споделила на кратко какви са уроците, които научи?
Елена Акалийска:1. От много кардио и недостатъчно почвика болят колена. и 2. Въглехидратите не хапят 🙂
Инес Субашка: Каква смяташ, че е „рецептата“ за едно здраво и атлетично тяло? Всичко само до хранене и спорт ли опира или има и друга съставка, която масово се пропуска?
Елена Акалийска:Хмм… може би за всеки е различна. Не вярвам, че на 100% съм открила моята. Но до тук е нещо такова: хубава и вкусна храна, редовно движение, по-малко недоспиване, пътешесвтия, по-радостни и разнообразни дни (които водят до по-спокоен ум)…И известно количество вино, когато ми се прище, хаха.
Инес Субашка: Каква храна даваш на тялото си? Следваш ли структуриран хранителен режим или по-скоро имаш определени принципи и ценности, към които се придържаш? Какви са те?
Елена Акалийска:Вече не следвам конкретен хранителен режим. Имам известна склонност да се вманиачвам по храненето. След като минах през почти всякакви вариации (честно: от НВД до суровоядство и лечебен глад) си направих извода, че с по-умерен и неангажиращ режим се чувствам най-добре. Хубавото на пробването на различни неща е, че сега имам по-добра идея кое как ми влияе и какво харесвам. От повечето съм си запазила по нещо хубаво (и вкусно): например суровите бонбони или култа към бърканите яйца. Бих казала, че храненето ми е променливо. От доста време насам не ям месо. Но пък с течение на времето почнах да хапвам риби. Това доста разнообрази източниците на протеини в менюто ми. Известно време картофите ми бяха най-големия враг. Сега знам поне 5 вкусни начина да ги пригтовям. Основното ми старание е хранта ми да е разнообразна, просто приготвена и смислена – т.е. да ми доставя и друго освен калории, било то микронутриенти или насалда.
Инес Субашка: Как хората край теб приемат начина ти на живот? Взимат ли те от твоя пример?
Елена Акалийска: И да, и не. Мисля че на някои близки хора, това което правя от гледна точка на храна и спорт им се струва прекалено, ограничаващо и напълно излишно. Други пък се ентусиазират и проявяват доста интерес. Съквартирантката ми се запали да тича покрай мен. А моя близка приятелка започна да идва на тренировки в IFS. Като цяло се стремя да не “проповядвам” начина си на живот като “по-правилен” от този на другите. Най-вероятно не е. А и далеч не съм толкова примерна. Каквото правя, го правя за себе си и защото ме кара да се чувствам добре. Не мисля че е универсално за всички.
Инес Субашка: За тези, които смятат, че да бъдеш във форма отнема много време, какъв би бил съветът ти? Каква е цената на това да бъдеш във форма?
Елена Акалийска: Моята лична философия е такава: ако отнема много време значи не го правиш по правилния за теб начин и трябва да помислиш какво да промениш.
Инес Субашка: Каква ще бъде Елена на 50 години? Какво място ще заема физическата активност в живота ти и смяташ ли, че усилията полагани за тялото са прищявка, която е до време или напротив- необходимост, която изпитваме цял живот?
Елена Акалийска: Мисля че ако започнеш с правилната нагласа и заради правилните причини не спираш.
А Елена на 50 ще бъде flawless баба с почти перфектна стойка на глава и щеки за нордическо ходене, с които сутрин да обхожда близките баири 🙂
Ако и вие искате да промените живота си, да откриете потенциала си, тогава ние в IFS ще ви помогнем да извървите този път.
Вижте опциите да тренирате с нас в IFS.
Или пък възможностите за онлайн режими.
