Отделям доста време и внимание на хората, с които работя. За мен това да постигнат целите си не опира до това, просто да им кажа какво да ядат. Изисква се работа на много по-дълбоко равнище – това да им помогна да преосмислят убежденията си и давайки им съвети и препоръки да им помогна да открият истинския смисъл на здравословния начин на живот.
Когато имаш погрешни убеждения, няма как да действаш правилно. Когато изхождаш от убеждението, че диетата е изградена така, че да бъде ограничаваща, травмираща и че да се храниш здравословно означава да се жертваш, тогава няма как да очакваш, че от тези разбирания може да се породят действия, които всъщност да градят тялото ти. Да го правят по-здраво и силно.
Да вярваш, че диетата означава ограничение, води до това, че действията ти ще се въртят около това да ограничаваш тялото си. Спомнете си за последния път, в който изключихте цели хранителни групи или макронутриенти.
Да вярваш, че диетата означава лишение, води до това, че действията ти ще се въртят около това да лишаваш тялото си. Кога беше последният път, когато изгаряхте от желание да добавите повече мазнини или може би въглехидрати, но умът диктуваше, че не трябва? Може би вчера или дори днес?
Да вярваш, че диетата означава да се жертваш, води до това, че действията ти ще се въртят около това да жертваш тялото си – в името на някакъв илюзорен образ или очаквания за перфекционизъм. Кога беше последният път, когато се чувствахте изтощени, защото сте ограничили храната си? Може би последната седмица, в която се опитвате да компенсирате за уикенда, в който решихте да опитате нещо сладко и после то прерастна в неконтролируемо ядене на всичко!
Начинът, по който разбираме диетите, предполага, че има ред правила и един грешник – ти, който не съумяваш да ги следваш, защото не ти достига – воля, желание, отдаденост или може би просто си взел погрешната „Библия” на храненето и се опитваш да изповядваш убеждения, които са в разрез с нуждите на тялото ти.
От работата си с хората и от грешките, които самата аз съм допускала, мога да откроя 5 от най-често срещаните грехове в диетата.
1.Глад
Убеждението, че ако не усещаме глад, значи диетата не върши работа. Нямате представа колко често ми пишат жени и мъже, с които работя и споделят, че се чувстват много добре и виждат прогрес, но са леко притеснени, че никога не изпитват глад. Повярвали сме, че за да една диета да върши работа, тя трябва да е съпътствана от моменти, в които нервно потропваме с крак и гледаме часовника, с надеждата да е време за хранене.
Често чета коментари от сорта „Когато ми прималее, изяждам…” Нима е необходимо да докарваме тялото си до момент, в който му прималява? Момент, в който вече не може да функционира и е на автопилот, в очакване на нещо, което да му даде малко енергия, за да си възвърне силата? Нека ви попитам – кога зареждате колата? Когато горивото свърши изцяло и се окажете насред пътя с кола, която няма гориво да помръдне? Когато трябва да звъните на някой да дойде да ви спасява и освен, че губите своето време, губите и неговото? Едва ли! Тогава, защо го причинявате на тялото си? Нима имаме по-добро отношение към колата си, отколкото към тялото си?
Не е необходимо да изпитваме глад, за да диетата да върши работа. Един добър хранителен режим е комбинация от подходяща храна и от това да познаваме тялото си и да знаем кога от какво се нуждае. Нещо като сигнализиращата стрелка за количеството гориво в резервоара на колата – когато разчетем сигналите на тялото, че енергията започва да се изчерпва, трябва да „долеем” още – преди да се е стигнало до глад и прималяване.
2.Воля
Това е едно от другите погрешни схващания – „да се храниш здравословно изисква силна воля”. Волята предполага, че правиш нещо, което те тормози и не ти доставя удоволствие. Волята предполага, че търпиш нещо. Воля трябва, там където липсва смисъл. Една здравословна диета не изисква от теб да впрягаш воля. Когато се храниш с качествена, разнообразна и вкусна храна, тя кара тялото ти да се чувства добре, да бъде енергично. Когато тялото е добре, умът също ликува. Нима трябва воля, за да си позволиш да се чувстваш така?
Волята коства много усилия и е оръжие за прогрес, с което не може да се воюва дълго.
Волята става излишна, когато променим представите си за здравословно хранене. Когато разберем, че здравословно не се ограничава до стриктния режим на професионален състезател по културизъм и че здравословното хранене има различни лица.
Волята става излишна, когато се присъедините към IFS Lifetime Challenge и откриете вкусната храна на здравословното хранене.
3.Перфекционизъм
Перфекционизмът е прекършил желанието и страстта у толкова много хора. Всички очакваме да сме перфектни и когато изядем един залък повече, закъснеем един час с храненето или се изкушим да си вземем нещо, което умът ни диктува, че не е здравословно, се чувстваме като провал. Перфекционизмът е недостижим. Ако използваме перфекционизма като основа на прогреса и път за постигане на целите ни, тогава вървим по задънена улица.
Най-прекият път към успеха е да сме приковани към реалността – а реалността сама по себе си предполага несъвършенства.
Винаги, когато умът ми се опитва да ме тормози, че не съм била перфектна в нещо, си казвам: „Добре! Това е само едно хранене в повече или една тренировка по-малко. Какво означава това на фона на всички 364-5 дена в годината, в които съм толкова отдадена и последователна? Просто прашинка, която няма да се отрази така пагубно на целите ми. Просто момент, който понякога е нужен, за да събереш сили и да бъдеш още по-мотивиран.”
Лесно е да приковеш вниманието си в нещо моментно и да се откъснеш от цялостната визия и перспектива. Не е важно какво се е случило точно в този момент. Не е важно какво точно сте избрали днес. Важно е какво избирате през по-голяма част от времето. Да си перфектен изисква много усилия и е нещо, което по презумпция не може да бъде постигнато. Сякаш колкото повече го гониш, толкова повече виждаш, че перфекционизмът винаги стои една крачка пред теб. Имаш два избора – или да го приемеш и да се наслаждаваш на малкото моменти на несъвършенство или да се съпротивляваш и да гониш нещо, което няма как да бъде достигнато.
Никога не съм се чувствала по-добре и не съм постигала повече, отколкото в момента, в който си позволих да съм несъвършена. 🙂
4.Пропускане на хранения
Хората, които се опитват да отслабнат се оказват големи спестовници. Опитват се да махнат малко храна от закуската, да редуцират още няколко залъка от обяда и направо да пропуснат следобедната закуска… надеждата е същото да се случи и на вечеря, но обикновено това, което се случва е на вечеря да компенсираме и да си наваксаме за всичката неизядена храна – че даже и да се презапасим.
Първата седмица, когато работя с нов човек, обикновено виждам тази тенденция. В желанието си да има още по-бързи резултати, започва да пропуска хранения или да намалява храната. После винаги се стига до прекаляване на някое от следващите хранения. Понякога хората толкова се вкопчват в това да се упрекват за това си поведение, че не могат да се погледнат отстрани и да аналзиират причините. Ако погледнеш храната за деня, лесно ще разбереш, че причината за прекаляването на вечеря не е лакомия, не е неспособността да се откаже от шоколада, от хляба, а просто причината, че тялото има нужда от енергия – лишили сме го и то сега си я иска.
При храненето е нещо като в живота – по-евтиното винаги излиза по-скъпо. Опитите да спестим от количеството на храната, винаги водят до това да прекаляваме с нея.
5.Отричане
Ентусиазмът и степента ни да идеализираме някоя диета, въпреки всичките и негативни последици за организма, може да бъде сравнена само с периода на влюбване, когато не виждаме нито един недостатък на любимия и всичко е мнгоо розово. Обикновено това е последвано от тежко приземяване в реалността и осъзнаването, че човекът срещу нас не е толкова перфектен и невероятен, а че нашата представа или по-скоро нашите очаквания и желания са го изградили като такъв. Същото е и с храненето. Така отчаяно искаме да постигнем целите си, че когато започнем сляпо да следваме някой режим, не гледаме осъзнато на случващото се и независимо на колко правила, ограничения и лишения се оповава този начин на хранене, ние го идеализираме. Отричаме всички негативни последици и ревностно защитаваме диетата си пред другите. При жените, често се случва подобни диети да водят до загуба на цикъл, липса на сила и т.н. и въпреки това, умът винаги намира основателна причина да се отрече ролята на диетата и вината да се прехвърли на нещо друго.
Колкото повече живеем в отрицание, толкова по-вероятно е вътрешно да осъзнаваме, че това, което правим не е много правилно, но въпреки това умът си изгражда стабилни аргументи да продължаваме в същия дух.
Един здравословен режим рядко отрича нещо. По-скоро предлага варианти и опции. Предлага избор и не се гради върху правила, а по-скоро върху препоръки. Правилото те ограничава, а препоръката ти дава свобода – да избираш – според ситуацията и моментното си състояние.
Новият online брой на IFS Journal е готов. Прочетохте ли го?.
3 от основните теми:
1.Как непълноценното дишане влияе на тялото и емоциите ни
2.5-те фази на емоционалното хранене и какво да очаквате на всяка от тях
3.Упражнения с ластици: 9 упражнения за стегнат корем, които да правите навсякъде
