За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Винаги сме начинаещи – за това, което предстои
Надя Костова - очаквайте интервю с нея, в новия IFS Journal.

Най-хубавото и едновременно с това най-трудното усещане е това да си начинаещ. Да си начинаещ ти дава огромно пространство да напредваш и да се развиваш. В същото време, когато си начинаещ, пътят пред теб е пълна мъгла. Нямаш представа какво те очаква. Нямаш представа дали това, с което ще се сблъскаш е нещо, с което имаш сила да се справиш.

Тренирала съм и тренирам с много хора. Доста от тях, обикновено се плашат от първите стъпки по пътя им към по-здраво, атлетично и можещо Аз. Много бързат да се обезкуражават, когато нещо им е трудно, когато са уморени или когато някое движение не се получава.

Тогава монологът в главата им става все по-интензивен и започват да си повтарят как не стават за нищо, колко са нескопосани и т.н. Винаги казвам на хората, че никога не става по-лесно. Просто става по-осъзнато. Прогресът по презумпция предполага наличието на предизвикателство. Животът и тялото стават по-силни чрез предизвикателствата и тяхното преодоляване. За да се превърнеш в нещо повече утре, днес трябва да направиш нещо повече. Понякога това означава да положиш малко повече усилия или пък да приемеш усещане, което не познаваш.

Това да опознаваш тялото си е дълъг и интересен процес. Когато не можеш да различиш болката от мускулна треска, от болката от контузия. Когато не си свикнал да усещаш натоварване върху тялото си или пък първия път, в който толкова се вложиш, че имаш чувството, че сърцето ти ще изкочи. Все усещания, които те плашат, защото са нови.

Всичко ново ни плаши. Така е устроен човекът – обича сигурността на познатото и предвидимото и винаги, когато има нещо различно и несигурно, умът се опитва да го отхвърли.

Много хора се заблуждават, че само на тях им е трудно и само те се уморяват. В действителност всички се чувстваме така. Всички имаме моменти, в които просто искаме да си тръгнем от тренировка и да не полагаме тези усилия и въпреки това продължаваме. Както казах, не става по-лесно. Защото, колкото повече можеш, толкова по-трудни неща се опитваш да усвоиш. На всеки етап, винаги си начинаещ за това, което ти предстои. Но става по-осъзнато, защото вече имаш опит с всичко, което си тренирал до сега. С усещанията,които се появяват в тялото ти; с пределите на възможностите ти или поне на моментните ти възможности.

Ели, IFS bootcamp
Ели, IFS bootcamp

Точно, когато ни се струва трудно, трябва да продължим. Много често, когато тренирам с някой начинаещ и моментът, в който нещо му натежи, той спира. Тогава отделям време, за да му обясня, че по време на серията има едно повторение, което ти се струва много тежко. Момент, в който имаш чувството, че не можеш повече. Това е моментът, в който трябва да мобилизираш себе си и да завършиш повторението. Тогава се случва нещо уникално. Сякаш всичко в тялото ти се препрограмира и макар, че само преди секунди имаше чувството, че не можеш повече, с лекота успяваш да направиш още няколко повторения. Това е момент, в който, ако не се откажеш, в тялото ти се освобождават хормони, които мобилизират силите ти и ти помагат да използваш по-голям капацитет  от възможностите си. Моментът, в който буквално препрограмираш биохимията на тялото си и се превръщаш в друг човек – все по-близо до атлета, който искаш да си.

Както и в живота. Когато ни е трудно, има един момент, в който ни се струва, че не можем да продължим. Но когато не се откажем и продължим, изведнъж откриваме една неподозирана сила в себе си и разбираме, че можем още много, преди да достигнем предела си.

Често ми се случва, когато се опитвам да направя някое по-сложно движение на ръце или някоя поза от йогата. Моментът, в който за първи път успея да изпълня движението, сякаш и ума и тялото ми се стряскат. Понякога ми се завива свят и цялото ми тяло изтръпва, така както изтръпва, когато нещо те уплаши. Явно е истина, че човек се страхува от величието в себе си.

Това е моментът, в който знам, че тялото ми започва препрограмирането си. Моментът, в който съм успяла да направя нещо, което му е намекнало на какво е способно и ако продължавам да опитвам това движение, тялото ми също започва да го опознава. Всяка една система в организма започва да свиква с това къде се намира тялото в пространството, от колко кислород имат нужда мускулите ми, какъв трябва да е ритъма на дъха ми и т.н. Колкото повече опитвам, толкова по-лесно става. Защото отнема време, преди едно движение да стане част от всяка една клетка в тялото ти. Отнема време, преди да можеш да изпълниш нещо без да изглежда нескопосано и без да се чувстваш като начинаещ. Отнема време, преди да почнеш с лекота да движиш тялото си, без да мислиш за всеки детайл, забравяйки предходния.

Защото, на какъвто и етап от живота си да сме, винаги сме начинаещи – за това, което предстои. Но да си начинаещ не е страшно. Да си начинаещ е хубаво, защото имаш пространството да реализираш себе си.

Да бъдеш предизвикан е най-прекрасното усещане, защото човек открива себе си и способностите си, само когато е призван да ги потърси. Ако никога не опитваме от това, което не можем, никога няма да осъзнаем какво се крие в нас.

Не се страхувайте от това да се задъхате, да имате мускулна треска, да ви е тежко или да искате да се откажете. Това са просто емоциите и усещанията на израстването. Не замръзвайте във времето. Вървете и се развивайте.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

И първата ми книга „Генът IFS: Визия за здраве“, вече може да бъде купена. Благодаря на всички, които дойдоха на представянето на книгата. Прекрасни сте!

ifsgene

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори