За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Пандикулацията или какво не знаете за стречинга

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Фитнес индустрията се поддържа от различни противоречия – една част от хората подкрепят едната страна, други са поддръжници на противоположната теза. Дали ще се дискутират мазнините  и въглехидратите, тежестите или тренировките със собствено тегло, разтягането или вредата от него. От доста време искам да споделя гледната си точка за разтягането – дали изобщо е полезно и необходимо; дали трябва да се разтяга преди или след тренировка; дали е добре да се разтяга между упражненията или това предразполага към контузия.

В днешно време, когато някой чуе за разтягане си представя йога. Йогата е една уникална философия, която прави връзката между ума, тялото и душата, а ние сме я принизили само до физическите ѝ аспекти. Практикуваме я доста погрешно и на ниво физика и често пъти е по-скоро опасна за здравето, отколкото полезна, ако нямаш добър инструктор, който да умее да води ума и тялото ти, така че да извличаш полза от практиката. Тук съм благодарна на Маргарита Манева, с която практикувам йога веднъж седмично. Тя определено ме научи на доста неща и чрез практиката ми показа много детайли във функционирането на тялото.

Нека се върнем на разтягането. В нашата индустрия, повечето хора разбират как функционира тялото чрез полярности – т.е. мускул, който не се съкращава (поне видимо), значи се разтяга. Това означава, че ако не правиш тяга с прави крака, а правиш Padangusthasana, значи разтягаш мускула на задното си бедро, вместо да го съкращаваш. В ума ни, ако това да съкращаваш мускула произвежда сила, тогава това да разтягаш мускула, означава да го отпускаш. Звучи логично, но когато говорим за тялото, логиката не винаги е най-очевидното нещо.

Padangusthasana

padangusthasana

Преди да разберете какво имам предвид, ще ви запозная с една много особена дума – пандикулация. В България не се използва много, но за да си представите простото значение на тази сложна дума, замислете се за разтягането, което инстинктивно правите всяка сутрин, когато се събудите. Представете си разтягането, което инстинктивно правят котките и кучетата, когато стават от сън. Опитайте се да усетите това движение. Не знам дали сте му обръщали внимание, но това разтягане е начинът, по който трябва да се практикуват йога позите, както и упражненията за разтягане, които правим преди, по време и след тренировка.

Пандикулацията за по-просто можем да наречем активно разтягане. Активно, защото при нея не висим пасивно върху сухожилията и връзките си, а мускулите на практика извършват работа. При сутрешното разтягане, за което споменах, можете да усетите как разтягането се извършва в две посоки – долната част тегли в едната посока, а горната в другата посока. Ако сте ходили на йога и сте попадали на добър йога учител, вероятно ви е давал точно такива указания – да теглите в две противоположни посоки.

Стречингът в смисъла на пасивното разтягане, което масово се практикува, изпраща СЕНЗОРНА информация само по гръбначния стълб. Когато мускулът се разтяга (в този текст под разтягане имам предвид пасивното висене, а за активното разтягане ще използвам думата пандикулация, колкото и префърцунено да звучи), сензорните рецептори в мускулите изпращат информация до гръбначния стълб, за да съобщят, че дължината на мускула се е променила. В отговор, гръбначният стълб изпраща импулс към разтегнатия мускул, който инициира съкращаване (свиване). Получава се така, че мускулът получава противоположен сигнал на това, което реално сме искали да постигнем – неговото удължаване. Това се нарича stretch reflex или РЕФЛЕКС НА РАЗТЯГАНЕ. Този рефлекс е рефлекс на гръбначния стълб и мозъкът не участва.

От друга страна, пандикулацията или активното разтягане, изпраща нова сензорна информация, освен към гръбначния стълб и към мозъка. Когато мускулът се съкращава, сензорните рецептори в мускула изпращат информация до мозъка, която съобщава, че дължината на мускула се променя – съкращава се и също така напрежението в мускула се увеличава.

Стигайки до мозъка, тази информация ни позволява да усетим мускулите си и съзнателно да ги контролираме. Ако практикувате йога по този съзнателен начин, със сигурност сте забелязали, че усещате тялото си различно и сякаш наистина усещате всяко мускулче по него. Когато това се случва, можем съзнателно да контролираме съкращаването на мускула – т.е. да го намаляваме, увеличаваме или поддържаме. Пандикулацията засилва връзката между мозъка и мускулите и позволява и тъй като мозъкът участва, до него достига голямо количество сензорна информация и по този начин се случва ученето – това тялото да заучава новия обем на движение. Също така, при пандикулацията, както вече споменах, можем да контролираме контракцията, което позволява при новия обем на движение да се изгражда и стабилност, което реално ни предпазва от травми.

При пасивния стречинг, дори и след дълъг период на разтягане, човек може да стане по-гъвкав, но обикновено е нестабилен и не достатъчно силен, което предразполага към контузии. Това е много важно – да не работим към гъвкавостта като самоцел, а да увеличаваме обема на движение, като същевременно изграждаме и сила и стабилност, което предпазва от контузии.

За пасивния стречинг е вярно, че намалява потенциала на мускула да произведе сила и може да е предпоставка за контузия.

При пасивния стречинг няма достатъчно осъзнатост на движението, докато пандикулацията изисква насочено внимание, за да се контролира контракцията на мускула – това повишава усещането и връзката с тялото, това как се движи то в пространството и създава нови невронни пътеки, които способстват за заучаването на нови движения. Тук е моментът да се подчертае, че при пасивния стречинг има само моментно удължаване на дължината на мускула, докато при пандикулацията, промяната в дължината е дългосрочна – мозъкът запаметява тази нова дължина и това ни позволява на практика да прогресираме и да ставаме по-мобилни.

И едно от най-интересните неща, които сами ще усетите е как при пасивния стречинг мускулите се разтягат изолирано, докато при пандикулацията много мускули се активират едновременно. Ще усетите мускули, които както се казва „не сте знаели, че имате“.

Отнема време, за да усетите разликата и да се научите как да активирате тялото си, така че винаги да има разтягане в две посоки и реално да извършвате пандикулация, а не пасивен стречинг. Но за всяко движение си има насоки, които доста помагат, за да разберете какво точно се иска от вас.

За много хора, йогата е пасивно разтягане, което не би могло да бъде по-далеч от истината. Любимата ми част за йогата е, че отстрани изглеждаш неподвижен, а реално тялото е активно. Защото в живота, всичко което не бива подреждано, се стреми към хаос и се разпада. Тялото не е по-различно – то трябва да бъде насочвано и изваждано от инертното си състояние и това се постига точно с тази съзнателност на движенията. За да разберете, заснех два  клипа на често практикувани „разтягания“, при които ви обяснявам някои от полезните насоки, за да не правите пасивен стречинг, а активен (пандикулация). Опитайте още сега и ще забележите огромната разлика.

Очакваме ви за тренировки по мобилност, в IFS. График и записване:https://inspiredfitstrong.com/bg/ifs-zala-iztok/grafik/

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

В новата ми книга – #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети, ще научите повече за пътя, по който минах, за да се отделя от хранителното разтсройство и как възстанових тялото си. В нея ще намерите инструментите, за да се справите и вие? Можете да научите повече за нея ТУК.

knigi2

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори