Тук можете да гледате последното ми гостуване в канал 3, където с Криси си говорихме за това колко е важно да си поставяме правилно целите и как да се храним в зависимост от това каква е целта ни.
Ето и линк към предаването, за тези които не са го гледали вчера.
***
Ден след ден животът ми подхвърляше тази тежест. Още не бях отворила очи, а той като строг треньор ме чакаше до леглото и ми напомняше, че трябва да напусна комфорта на завивките и да посрещна предизвикателствата.
Още една сутрин, в която тренриам с прекрасен човек и осъзнавам как тренировките и живота си приличат. Как успехът и в двете се основава на едни и същи принципи.
Тренирах с Даниела, която избра мен за кондиционен треньор, преди цели две години. От тогава минаха много ранни сутрини, в които се виждаме и тренираме. Моменти на възходи, застой, трудности и тяхното преодоляване. Даниела постигна много и от жена, която почти никога не беше спортувала, се превърна в атлет. Тази сутрин, докато за пореден път се справяше с тежката щанга, наблюдавайки техниката ѝ, осъзнах, че всяка една трудност в живота е просто като една тежка щанга.
Понякога не си премерваме възможностите и се хвърляме на по-тежкото, а то разбираемо ни пречупва. Тогава смятаме себе си за недостойни, неспособни и изпитваме чувство на вина, че не се справяме.
В живота, както и в залата, всичко идва с времето и със съзнателно полагани усилия.
В залата, най-дълго се задържат тези, които знаят на какво са способни в настоящия момент, но и къде искат да бъдат в бъдеще – а после, търпеливо работят и се трудят, за да го постигнат.
Даниела трябваше да прави тяга. Това беше най-голямата тежест, която ѝ бях давала да вдига. Очевидно беше, че тежестта я предизвиква. Наблюдавах тялото ѝ, техниката ѝ. Моментът,в който тежестта се отделяше от земята, заради усилието, което тя насочваше, за да я помести, тялото ѝ искаше да се поддаде – да се огъне.
В този момент, сърцето ми се изпълни с гордост, защото Даниела не беше начинаещата жена в залата, с която започнах да тренирам преди две години – тя беше опитен спортуващ, който знаеше точно какво ще се опита да направи тялото ѝ под натиска на тежестта и как трябваше да реагира, за да противодейства на това.
Знаеше в коя фаза на упражнението как да позиционира тялото си, кои бяха слабите ѝ места и насочваше вниманието си към тях. Ако на краката им се искаше да се съберат един към друг, тя „разтваряше земята” и буташе навън, зада противодейства. Ако тежестта се опитваше да я дръпне напред, тя стягаше корема си, активираше лопатките си и се облягаше леко назад, за да противодейства. Познаваше упражнението в детайли и познаваше собственото си тяло. Тялото винаги търси пътя на най-малкото съпротивление – така, както в живота, умът винаги търси пътят на най-малкото усилие и на най-големия комфорт.
След серията, Даниела беше доволна от себе си – усещаше какъв прогрес има и как голямата тежест не я уплаши, защото тя знаеше как да борави с нея.
Тогава си помислих как една тренировка, прилича досущ на живота.
Всеки ден ни предлага предизвикателства. Тези, които не отказват да се изправят срещу тях,а ги посрещат с отворени обятия, понякога остават уморени, разочарвоани или наранени. Но след време, точно това, че не се отказват, а се предизвивкат ги прави по-силни. В края на деня, това са хората, които са готови да се изправят пред следващия ден и все по-големи предизвикателства.
Хората, които каляват волята и ума си и тези, които черпят най-много опит и мъдрост. Тези, които са бдителни и наблюдават – слабостите си, силните си страни и това как тялото и умът им реагират в различни ситуации. Следващият път, в който животът изпрати сходно предизвикателство, тези хора знаят как да реагират. Знаят точно в кой момент, как ще реагира умът им. Какви ще бъдат съмненията и страховете им – но този път няма да се поддадат, защото вече са мианли от там. Станали са по-силни и вярват в своите възможности.
В залата е същото – тренировка след тренировка, сме предизвикани да вдигаме все по-голяма тежест. В началото ни е трудно, уморени сме, но ако ен се отказваме, тялото се адаптира. Става по-силно и по-способно и след време – работната тежест се превръща в загряваща. Упражненията, които преди са ни затруднявали, днес даже не могат да ни накарат да се задъхаме.
Но е важно да знаем кога да започнем и с колко. Ако начинаещият се опита да вдигне 70кг. щанга, вероятно ще се контузи и ще се разочарова. Ако пък има търпение да напредва с достатъчно бързо, но и достатъчно бавно темпо, тогава прогресът му е дълготраен и сигурен.
В живота е същото – ако поемем прекалено много на плещите си, често се подгъва под натиска на отговорностите и живеем разочаровани. Ако пък дозираме задълженията си, лека полека ги оптимизираме и намираме начин да добавяме още малко и още малко, без това да ни товари и затормозява.
За мен тренировката е репетиция за живота. В залата, никога не си позволявам да принудя тялото си да прави повече, отколкото му е посилно. Предизвиквам го, но знам къде е моментния му предел и просто търпеливо се трудя да го надскоча. Винаги, когато се самозабравя и повярвам прекалено много – оставам повалена. Урок, който ме учи на търпение и смирение.
Животът е същият и аз вярвам, че получаваме толкова, за колкото можем да носим отговорност. И ако нещо ни е било отнето или ако не получаваме нещо – то е за наше добро. Все още не можем да носим отговорност за него. Когато не мога да правя дадено упражнение, търся негова прогресия, която е по-лека и пасва на настоящите ми способности.
Същото е и в живота – когато нямам нещо, което искам, разделям го на по-малки стъпки и една по една ги извървявам – ставайки по-силна и по-можеща.
Тежестта от вчера, не може да ме задъха днес – защото ставам все по-силна и все по-можеща.
Бремето на живота от вчера, не е товар в настоящето, защото е урок, който съм имала търпението да науча и мъдростта да взема със себе си.
*
И едно от най-новите ми постижения – хип тръстери със 104 кг. – 3 серии по 8 повторения 🙂
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Ето някои резултати с хората, с които работя:
Габи, за която можете да прочетете повече ТУК.
Алиса Ковачева, за която можете да прочетете ТУК.
Наталия, за която можете да прочетете ТУК.
Ася постигна това за по-малко от месец с онлайн програмите в IFS.
Моята трансформация.
Галя, за която можете да прочетете повече ТУК.
