Качеството на живота ни зависи от нашите убеждения. Убежденията ни са основата, на която се крепи всяко наше действие. Убежденията ни са нашите ограничения. Често пъти те ни спират да опитаме нещо ново, нещо различно. Често пъти те ни пречат да се променяме тогава, когато и светът около нас се променя. Убежденията са това, което ни задържи закотвени на едно място. Това, което ни принуждава да бъдем статични, в свят, който е олицетворение на динамика.
Това важи за всичко – в нашия случай за диетата и тренировките.
Непрекъснато напомням, че диетата не е нещо статично. Тя е динамична и трябва да се променя – с оглед на промяната в сезоните, на изискванията, които денят ни налага – промяна в графика, количетво фзиическа активност, типа на физическа активност, времето сън и т.н.
Аз се страхувам от промяната, но в същото време непрекъснато се предизвиквам и се срещам с този страх. В същното време обичам да експериментирам със себе си. Дори, когато експериментите ми носят риска да ме върнат крачка назад, обичам да опитвам. Това, което ме кара да се чувствам жива, макар и да ме изпълва със страх е промяната, неизвестното и предизвикателствата.
Правя го непрекъснато с тренировките си, а често и с храненето си. Има неща, в които вярвам и към които се придържам, но те могат да бъдат адаптирани по толкова различни начини.
Фастингът ми помогна да вляза в най-добрата форма в живота си
През 2013 г., за първи път опитах фастинга. Придържах се към протокола 16 часа фастинг и 8 часа прозорец за хранене. Ако трябва да съм честна, доста пъти не съм спазвала периода на фастинга. Понякога са били 12, друг път 14 часа, 16часа, а в някои случаи и повече.
Но основното беше, че никога не закусвах.
Тогава бях очарована от начина, по който се чувствах и резултатите, които постигнах. Всъщност фастингът ми помогна да постигна най-добрата форма (визуално), в която съм била. Фастингът ми помогна да изчистя доста подкожни мазнини и да видя корема си такъв, за какъвто бях мечтала.
Придържах се към него 8 месеца. След това достигнах момент, в който бях с доста нисък процент подкожни мазнини. Лека полека започна да ми става по-трудно да не закусвам сутрин. Нямах достатъчно енергия и фастинга се превърна в нещо, което вече не беше удоволствие, а по-скоро леко мъчение и предизвикваше волята ми до краен предел. Постепенно закуската пак се промъкна в ежедневието ми.
Ще напиша поредици от статии за фастинга и ще напиша какви грешки допуснах първия път и какво смятам да променя този път.
Какво ме провокира да започна с фастинга отново?
Имаше няколко години, в които не практикувах фастинг.
Грефикът ми обаче стана такъв, че съм в залата преди 7 сутринта. Нямам възможност да ям към 8 или 9 и затова бях започнала да закусвам в 05:30ч. Това не ме караше да се чувствам много добре. Не съм гладна по това време, но ако не хапнех, после бях доста гладна към 8:30ч. И не можех да се съсредоточа върху това да водя тренировки. Усещах липса на сила и енергия. Ако пък ям толкова рано, тялото ми отново даваше знак, че не е гладно толкова рано; че няма нужда от храна. Известно време игнорирах тези знаци. В един момент, реших, че това е знак за промяна. Тялото ми подсказваше, че дълго време съм се застояла на едно място и че е време да пречупя себе си и да променя диетата си. Както се случва обикновено, винаги когато си пожелаеш нещо, в живота ти започват да идват знаци, събития и възможности, които ти позволяват да намериш нов път, който да те отведе там, където си пожелал да отидеш.
Така започнаха „случайно“ да ми изкачат заглавия на книги и статии за фастинга; хора, които ми споделяха разни неща за този начин на хранене и начина, по който се чувстват. Тогава сякаш нещо светна в ума ми и си казах, че явно е дошъл моментът отново да започна фастинга. Този път бях една крачка напред – имах предишния си опит, бях научила уроци от грешките, които допуснах тогава и сега можех да опитам отново, но по различен начин.
Вече месец следвам фастинга, като този път отново следвам протокола, 16 часа фастинг и 8 часов прозорец за хранене.
В тази статия ще говоря общо за фастинга, а в следващите ще разгледам всяка точка поотделно и ще ви споделя моите наблюдения и начина, по който се чувствам, трудностите, които срещам и ползите, които забелязвам.
Защо избрах фастинга?
1.Привърженик съм на еволюцията, като източник на това какво е подходящо за човешкото тяло и какво не.
Фастингът и еволюцията: Фастингът е бил доста нормално състояние за прадедите ни. Те не са имали достъп до храна през целия ден. Обикновено първата половина на деня е била отделяна за ловуване, а храненето се е случвало именно през втората половина на деня.
2.Както винаги казвам обичам свободата. Фастинга освобождава ума ми от това да мисля кога да вмъкна закуската си и как ще се чувствам; дали имам достатъчно време да ям или не.
3.Смятам, че човек има нужда от много по-малко храна, отколкото сме свикнали да мислим.
Харесва ми как фастингът възпитава едно търпение и смирение. Когато следваш този начин на хранене, разбираш, че не е необходимо да ядеш винаги, когато почувстваш глад. Разбираш, че не е нужно да прекарваш целия си живот с усещане за пълен стомах. Разбираш, че понякога, когато не пренатоварваш тялото си с външна енергия, то е свободно да използва своята собствена. Разбираш, че е доста глупаво да ангажираш тялото си с храносмилане през целия ден и че ако го освободиш от това задължение, то може да се фокусира върху доста по-градивни процеси в тялото – процеси, които ти помагат да постигнеш целите си.
4.Фастингът не пречи на целите ми свързани с оформяне на атлетично, релефно тяло – т.е. фастинга не пречи на тренировките ми и не „изяжда“ мускулите ми
Ще отделя цяла статия на мита, че ако не закусваш, тялото ти започва да „яде“ мускулите ти и че фастинг и покачване на мускулна маса са несъвместими.
Ще загатна, само, че катаболизмът е резултат от анаболна активност и анаболизма, от своя страна, е резултат от катаболна активност. С други думи няма как да има анаболизъм или покачване на мускулна маса, без това да е предшествано от катаболна активност. Тялото винаги се стреми към баланс и винаги, когато едната дейност вземе превес, тялото активира нейната противоположна сила, за да компенсира. Не се притеснявайте, дори и да не разбрахте нищо, в следващите статии ще го обясня подробно.
5.Фастингът не е труден. Той е нормално състояние на тялото. Ако се замислите всеки един от нас го практикува до известна степен – всеки път, когато спим и не се храним от вечерта до сутринта.
6.Нито преди, нито сега забелязвам негативни последици за фастинга и жените
Тук можете да прочетете цяла статия, която написах за фастинг и вреди ли на жените. Смятам, че негативната страна на фастинга се проявява тогава, когато не следваш протокола правилно. Както и с другите диети, проблемът не е в самата диета, а в начина, по който я следваме.
Здравей Инес,
зариби ме 🙂 От вчера мисля само за фастинг, изчетох куп материал и днес вече съм на линия с първия си фастинг. Получава ми се добре, като имам предвид, че по принцип озверявам без закуска. Очаквам с нетърпение следващите ти материали по темата. Но искам да задам един бърз въпрос- времето без храна позволява пиене на вода, нали?
Поздрави
Привет! Иска ми се и на мен да пробвам, да се предизвикам с нещо ново, но се чудя е най-добре да си организирам периодите.
Нещата са доста стандартни: ставам в 6, работя (на бюро) от 8 до 17 и чак след това тренирам силово 2 пъти в работните дни, а уикенда тренирам единия ден преди обяд. Мисля си именно за пропускане на закуската – хранителен прозорец между 13:00 и 21:00, в който обаче влизат и двете вечерни тренировки, т.е. трябва да внимавам да не се озова в залата преяла.
Не мога да измисля нищо друго, което да очаквам да е устойчиво във времето, по две причини: Ако се храня сутрин и тренирам вечер на гладно (което знам, че е ок, а и след силова тренировка лесно заспивам веднага без вечеря), то не мога да си обещая, че ще издържам без вечеря всеки ден… И другото е, че социалният елемент е много важен – ако има някаква част от деня, в която съм със семейството, то тя е вечерта. За дълго не мога да се лиша от това удоволствие.
Какъв би могъл да е хранителният протокол за вечерен хранителен прозорец, в който трябва и да се тренира?
Благодаря и успех на всички експериментиращи! 🙂
Здравей Инес!
Аз също съм фен на фастинга, но аз за разлика от теб се храня между 8 и 16. Денят ми е организиран така, че имам време за закуска и тялото ми крещи за закуска. Ако не закуся съм много зле, а ако закуся бих могла да издържа и цял ден на глад след това.
За себе си установих, че това е моят режим за сваляне на мазнини – бавно, но постоянно. Съгласна съм и с всички други ползи, които изброяваш – за смирението, за това, че се чувстваш по-добре, защото не трябва постоянно да занимаваш мисълта си с хранене, за това, че не натоварваш организмът с енергия отвън непрекъснато.
Така че съм изцяло позитивна! 🙂
Благодаря за последващите статии. Поздрави!
Привет!
От доста време се опитвам да редуцирам подкожните мазнини с минимална до никаква загуба на мускулна маса(минимален резултат).Итересува ме фастингът удачен вариант ли е за човек трениращ силово и ако имате по-добра идея бих се радвал да ме посъветвате.
Поздрави!