Една от най-големите грешки, които допускаме във всичко е склонността ни към крайности. Пребиваваме известно време в една крайност. После решаваме, че сме прекалили и устремено се запътваме към другата. Така се въртим в един омагьосан кръг и винаги нещо не ни достига – просто защото достатъчното е в баланса – в средата между едната крайност и другата.
Диетите и тренировките са още едно доказателство за това. Изтезаваме над тялото си или с прекалено много количество физическа активност или с пълно обездвижване. Наказваме тялото си или с твърде много храна или го лишаваме дори от жизнения минимум.
Единственият подход, който гарантира успех е осъзнатостта. Това да си дадем сметка какво правим в момента и да си начертаем план, който да ни отведе до крайната цел. Ако седим от едната страна на пропастта, едва ли ще стигнем отстрща с един скок – по-вероятно е да паднем и да се изгубим. Това, което гарантира успех е стъпка по стъпка да си изградим мост, който лесно да ни преведе от другата страна.
Наблюдавам го всеки ден. Хранителните и тренировъчните режими, които изготвям(ТУК) ми дават доста ясна представа за това какви са масовите грешки, които хората допускат в режимите си. Обикновено мястото, където всички се препъват е едно и също. Аз самата съм минала по този трънлив път и затова с удоволствие споделям наученото с вас.
Когато предприемем стъпки за подобряването на начина ни на живот, едно от първите неща, които трябва да направим е да определим по колко пъти на ден да се храним – как да разпределим храната си, така че нито да преяждаме, нито да гладуваме.
Непрекъснато ви напомням, че тялото не е макет от часовете по анатомия, а нещо живо, което се изменя всеки ден – това налага и различните му нужди. Въпреки това тялото се възпитава или по-скоро се учи да функционира по определен режим. Всичко, което правим е сигнал, който тялото интерпретира и на базата, на който се приспособява.
По колко пъти на ден да се храним?
Плюсове и минуси на 2 хранения на ден
За мен оптималният брой за средностатистически човек е между 2-4 пъти на ден. Най-добре е три хранения. Някои хора се справят добре и с 2 хранения, но за повечето това е твърде малко и дори и да издържат известно време, после лека полека включват все повече храна и започват да преяждат, защото не се чувстват сити през по-голямата част от деня.
Две хранения предполагат, че трябва да се ядат по-големи порции. Особено при жените това е проблем, защото или не могат да изядат толкова много храна на едно хранене или им става прекалено тежко и не се чувстват оптимално добре.
Повечето жени, с които работя и които първоначално се хранят по два пъти на ден, обикновено злоупотребяват с кафе, капучино, фрешове, айран,а понякога и вино и бира. Правят го, защото ядат по два пъти на ден, но в недостатъчно количества и това ги кара да търсят енергия. Ние хората винаги се залъгваме, че ако е течно значи няма калории и затова заместваме храната с напитки. Това е грешно.
Плюсове и минуси на четири хранения
Четири хранения са подходящи за хора, които правят прехода от 5-6 хранения на ден, към по-малко. Забелязвам, че често се случва някой да се опитва от 6 хранения, да мине на 2-3. Тогава се чувства лишен и недостатъчно сит. Това често води до отказване скоро след началото на режима.
Когато се храниш по 5-6 пъти на ден, обикновено ядеш по-малки порции. По-малкото хранения предполагат по-големи порции. Както често се случва, сменяме броя на храненията, но не и количеството на порциите. Ядем по 2-3 пъти, но в малките порции – 250 калории на хранене. Това ни кара да гладуваме и рано или късно биологията взема превес над волята и започваме да преяждаме.
Важно е да си дадем сметка, че в тялото ни има биологичен часовник, който ние сверяваме с действията и поведението си – с ежедневната си рутина. Пренастройването му отнема време и причинява дискомфорт и само осъзнатият и плавен подход върши работа.
Какво се случва с усещането за глад, когато променим броя на храненията?
Ако се храним по 6 пъти на ден, тялото е свикнало с този режим – то ще очаква храна по 6 пъти на ден, в определени часове.
Когато променим броя на храненията, трябва да вложим малко повече осъзнатост и да демонстрираме самонаблюдение. Много е вероятно да закусваме към 08:00ч. (по-голяма и солидна закуска) и към 10:30ч. да се чувстваме гладни. Това не винаги е сигнал за глад – при прехода от 6 към 3-4 хранения, може да бъде просто каприз на тялото, което е свикналос този режим. Тялото е тренирано да получава храна в 10:30ч. и то започва да се подготвя предварително. Започва да очаква храна и това понякога ни кара да се чувстваме гладни. Въпреки това, ако наблюдавате себе си, ще забележите, че има разлика в глада, който изпитвате, когато не сте яли дълго и наистина сте гладни и глада, който изпитвате, защото сте жадни или защото тялото ви/ биологичният ви часовник, все още не е сверен с новия режим.
Ето защо, съветът ми е в началото да дмеонстрирате малко воля и ако наистина сте увеличили порциите си, да не тръгвате да ядете на всеки 2 часа. Просто пийте вода, направете 10 бърпита, качете се по стълбите и ще видите, че е било моментно състояние.
Тялото не е по-различно от нас – то свиква с определен режим и когато нещо го наруши се чувства дискомфортно. Трябва му време да се адаптира.
Плюсове и минуси на 3 хранения на ден
Когато свикнете да се храните по 4 пъти, спокойно можете да се предизвикате и да започнете да се храните по 3 пъти. За да тялото да функционира оптимално, за да горим запасите си от мазнини, трябва да даваме време на тялото, в което да преминава през естествените си катаболни и анаболни процеси. Не е необходимо да му даваме непрекъснат източник на външна енергия, защото така няма да има нужда да се обръща към собствените си запаси.
Понякога се държим нелепо – сякаш непрекъснато трябва да се чувстваме преситени, за да ни е добре. Сякаш, ако се наложи да изчакаме 30-40мин., за да се нахраним и ще дойде края на света. Това не е така. По-малкото хранения ни освобождават от това по цял ден да мислим за хранене, от това непрекъснато да изпитваме липса на енергия и нетърпеливо да чакаме за следващото хранене.
По-малкото хранения ни дават възможност да ядем по-големи порции, които са по-удовлетворителни и засищащи.
Освен това, човек, който не е професионален спортист и не тренира ежедневно, няма нужда от толкова много енергия, че да има необходимост непрестанно да дава на тялото си храна – той просто не изразходва толкова много енергия.
Мнението ми за 1 хранене на ден
Що се отнася до 1 хранене на ден, има хора, при които това върши работа – но са единици. Повечето хора буквално се провалят с 1 хранене на ден. Дори и да не усещат силен глад през деня, моментът, в който се срещнат с храната вечер, е момент, в който губят контрол и преяждат. Освен това, за да се храниш по веднъж на ден, трябва да изяждаш доста голямо количество храна. Това води до доста дискомфорт и мнозина не се чувстват добре да го правят. Затова не ви съветвам да бързате с едно хранене на ден.
От какво зависи броят на храненията и как да го определим?
Броят на храненията трябва да се определя от начина ни на живот. Броят на храненията може да бъде различен в различните дни – важното е да слушаме тялото си. Лично аз имам дни,в които без проблем ям само два пъти, а има дни, в които имам нужда от три хранения. Рядкост са 4 хранения, но и това се случва.
Най-сигурният съветник е собственото ни тяло.
Какъв е опитът ми с различния брой хранения?
Аз съм минала през всичко – 6-7 хранения на ден. После ги намалих на 5 и се чудех как ще ям по толкова малко пъти на ден. Когатоядях по 5 пъти, три хранения ми се струваше утопия. С времето, по естествен начин станаха 4 и така до днес, когато се храня по 2-3 пъти.
Междувременно съм експериментирала и с 1 хранене и с 24 и 36 часа глад(ТУК).
След всичко, което съм тествала – 2-3 хранения е оптималното за мен.
Четете и експериментирайте със себе си. Не взимайте нищо за чиста монета. Най-важното е да не се страхувате да опитвате – нищо няма да загубите. Печелите опит, който всъщност е основата към един работещ (в дългосрочен аспект) режим.
Вие през какви периоди сте минали и каква е бройката на оптималния брой хранения за вас?
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Ето някои резултати с хората, с които работя:
Габи, за която можете да прочетете повече ТУК.
Алиса Ковачева, за която можете да прочетете ТУК.
Наталия, за която можете да прочетете ТУК.
Ася постигна това за по-малко от месец с онлайн програмите в IFS.
Моята трансформация.
Галя, за която можете да прочетете повече ТУК.