Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

691
Снимка:britalynnlivelife.blogspot.com
Снимка:britalynnlivelife.blogspot.com

Светът е едно огледало. Излизам навън и гледам към другите, мисля си, че виждам тях, а всъщност виждам собственото си отражение. Хора, които приемам и такива, които отхвърлям. В действителност хора, в които оглеждам себе си и в които съм привлечена от собствените си предимства и отблъсната от недостатъците си, които упорито отказвам да приема.

Беше студено, а аз се разхождах из града. Обичам тези моменти – толкова е студено, че сякаш всичко се сковава… най-вече егото. В такива моменти, единственото, което може да ти помогне да се сгрееш, да се чувстваш добре е нещо истинско, заровено дълбоко в теб. В такива моменти няма значение кой и какво претендираш да бъдеш. Значим е само настоящия миг. Студът минава през тялото ти и светът спира. Остава само секундата, в която навдигаш крака си, за да го сложиш пред другия и да продължаваш да вървиш.

В такива моменти, съзнанието ми винаги се избистря, светът става все по-ясен и разбираем. Чувствам се така, сякаш всяко потрепване на някой клон, всеки повей на вятъра, всеки жест на човека, с който е разминавам, са знаци, които разшифроват загадките, които се спотайват в коридорите на душата ми от толкова, много време.

Вярвях и си мислех кое е това, което ни кара да се чувстваме предадени. Защо егото страда толкова, когато вярваме на някой; когато имаме определена представа за някой, а после се оказва, че сме били лъгани или по-скоро, че сме позволили да изградим образ и представа, които не се опират на действителността, а само на копнеж?

Вървях и мислех, че може би това, което в действителност бива предавано, не сме самите ние. По-скоро страдаме толкова, защото е предадена нашата зависимост към този човек, като огледало на собствената ни значимост. Да, точно така!

Градим образи за другите, към които прикачаме собствените си очаквания – за това как искаме да ни приемат. Виждайки друг човек, ние не сме привлечени към самия него, а към собствения си образ. Този, който виждаме само в негово присъствие. Усещанията, емоциите, които изпитваме, когато този човек е наоколо.

Когато ни напускат, когато не оправдават очакванията ни, страдаме, защото огледалото на собствената ни значимост се разчупва нахиляди парченца, които се забиват в душата и болят. Боли да знаеш, че си смятал, че си значим, а в действителност си се заблуждавал. Боли да знаеш, че до вчера си оглеждал собствената си същност и си виждал отражение, което обожаваш, а днес тази част от теб е недостъпна – просто, защото огледалото го няма.

В действителност, предателството и разочарованието са подарък. Те са това, което ни принуждава да се обърнем към собствените си ресурси и да видим за себе си, това което ни се е струвало, че другите са виждали – да открием и осъществим, преживяването, което сме се надявали, някой друг да ни осигури.

Само когато открием, в себе си, собственото си огледало и директно преживеем усещането за значимост, тогава можем да се освободим от омразата и презрението, че някой друг ни е отказал тази възможност.

В действителност, тези, които не харесваме или приемаме за наши врагове,са хора,които са отказали да отразят вътрешното ни усещане за значимост. Обиждаме се, защото смятаме, че в нас има нещо повече, което другият е отказал да признае; нещо, което дургият е пренебрегнал.

Страдаме, когато не обичаме достатъчно себе си и когато не сме се научили да оглеждаме собствената си значимост, не в мнението на другите, а в собственото си усещане за правота и себеосъществяване.

Да изпитваме негативни чувства към другите, само защото не са отразили това, коео притежаваме, е заобиколния път –път изпълнен с много разочарование и болка.

Светът е едно огледало. Излизам навън и гледам към другите, мисля си, че виждам тях, а всъщност виждам собственото си отражение. Тези, които обичам и тези, които не приемам. Всички те са част от моята раздробена същност и още една възможност да се огледам и да се приема….защото светът е едно огледало и всичко, което виждам и преживявам е всичко, което съм.

 

 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

This Post Has One Comment

  1. Супер Миташки

    The only expectations you should live up to are the ones you expect of yourself

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.