За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Coffee-Espresso.-Cup-Of-Coffee

Ако ме познавате, вероятно знаете, че до миналата година всеки, който ми донесеше кафе без да ме пита дали искам – беше най-добрият ми приятел. При мен никога не стоеше въпросът дали е прекалено късно за кафе. Винаги беше подходящо време за кафе. Прибирах се в 21:30 от залата и ритуалът ми беше да си направя кафе, да седна  и да чета. После без проблеми заспивах.

Обичам да предизвиквам себе си, а най-много от всичко обичам свободата – във всеки един смисъл на думата. Обичам  свободата от вещи, навици, хора, мнения и т.н. Изминах дълъг път в осъзнаването си, но винаги съм смятала, че кафето ми беше нещо като отдушник. Беше някаква зависимост – не към кофеина, а към самата емоция да пиеш кафе. Беше моят начин да възнаграждавам себе си. В един момент утеих, че дори вече не харесвам вкуса му. Пиех го по навик. Като всеки друг навик – не пиех кафе, защото изпитвах каквато и да е нужда, а защото го бях превърнала в нещо като задължение – събуждаш се – пиеш кафе; излизаш с приятели – пиеш кафе; скучно ти е – пиеш кафе.

Тогава реших, че е време да предизвикам себе си и да спра кафето. Много хора не разбраха защо го направих. Мнозина ме убеждаваха как кафето не е вредно и не е необходимо да го спирам. В действителност аз не спрях кафето, защото ми вредеше или защото очаквах по някакъв начин здравето ми да стане още по-добро. Спрях кафето, защото исках да бъда свободна – от зависимостта към навика да го пия. Умът ми се беше прикачил към този навик и винаги когато бях в планината и наближеше времето за кафе, а такова нямаше – усещах едно вътрешно напрежение и раздразнение. Исках да се освободя от това чувство. Исках всяка една емоция, която изпитвам да бъде осъзната и съзнателно избрана.

Така, както с всичко, което съм променила в живота си, събудих се една сутрин и казах, че повече няма да пия кафе. Никой не ми повярва, защото аз определено… си пийвах. 🙂

Първият ден беше единственият, в който имах дилема и вътрешен конфликт. На обяд, когато стана време за обичайното кафе, сякаш две личности вътре в мен се бореха – едната казваше „Направи си кафе.“, а другата опонираше: „Това е само каприз. Нямаш нужда.“ Просто приех факта, че ще трябва да си дам време и не пих кафе. Така в продължение на 9 месеца не изпих нито чаша кафе.

coffee1

Какво научих за 9 месеца без кафе?

1.Няма значение колко сме привързани към нещо

Няма значение колко сме привързани към нещо – всичко е само в ума. Всичко е убеждения, които строим в ума си и които могат да бъдат разрушени в мига, в който решим да избираме и действаме съзнателно. Нищо не ми е било толкова лесно, колкото отказването на кафето. Причината? Беше вътрешен избор. Не беше нещо, което някой друг ми наложи или нещо, което направих защото знам, че „така трябва“. Беше просто момент, в който усетих силата в себе си и реших да се предизвикам, да изляза от зоната си на комфорт и да си докажа, че мога всичко. Когато разширяваш зоната си на комфорт, изведнъж отваряш много повече пространство, в което ти е комфортно. Много по-трудно нещо те вади от баланс и много по-рядко се чувстваш смутен и объркан. Вече познаваш по-голяма територия и знаеш, че можеш да се справиш с доста неща.

2.Отказването на кафе не пречи на соцалните контакти

Много често, както и с преминаването на по-здравословен хранителен режим, хората се страхуват, че когато излязат с приятели няма да се чувстват на място – другите ще ядат пица, а вие само ще гледате или ще ядате салата с яйца; другите ще пият кафе, а вие ще си поръчате вода с лимон. Първоначално всички ми задаваха въпроси, с които сякаш се опитваха да проверят дали съм сигурна в това, което избирам: „Наистина ли няма да пиеш кафе? Поне едно?“

Наистина не пиех кафе. Пиех само вода. Така за мен никога нямаше значение къде отивам, какво предлага заведението – пиех или вода, или чай. Навсякъде ги има и навсякъде са вкусни.

Промени ли се нещо? Не, разговорът и компанията пак си останаха най-важни и нямаше значение какво консумирам. Както се казва: „Душата не иска кафе. Душата търси разговор. Кафето е само поводът.“

3.Кофеинът не е пристрастяващ

Аз пиех МНОГО кафе. Очаквах, че ще ми бъде тежко да спра, защото дори и да не усещах действието, кофеинът със сигурност оказваше влияние на тялото ми.

Изобщо не се чувствах зле. Просто намерих други неща, с които да си запълня времето. Когато беше време за кафе… правех стойка на ръце. Една седмица по-късно, когато исках почивка, не тръгвах към кафемашината. Отивах при стената и правех стойка на ръце.

И ето какво направих днес:)
И ето какво направих днес:)

Ежедневието ни е резултат от навиците, които създаваме. Добрите навици се градят също толкова лесно, колкото и лошите навици. Върпосът е на кое акцентираме. Винаги се опитвам да заместя вреден навик с полезен. После отказването от вредния навик е доста лесно и удовлетворително.

Да имаш заместващ навик върши чудесна работа. Ако се фокусираме върху това какво ни липсва, тогава ни е трудно. Ако обаче се фокусираме върху новите възможности, които имаме, когато сме оставили назад нещо старо, изведнъж животът става вълнуващ.

4.Мислех си, че кафето ще ми липсва повече

Често очакваме много повече страдания, отколкото би следвало да имаме. Страхуваме се да направим нещо, защото смятаме, че ще ни боли, ще ни е тъжно, а всъщност не е така. Просто е различно и има нещо хубаво точно в това различно.

5.Не е трудно да гледаш как другите пият кафе

Сещате се за какво говоря, нали? Спряхте да ядете торти и винаги се страхувате да отидете на сладкарница, защото се притеснявате какво ще стане? Дали няма да изпитате неустоимо желание да си вземете една торта? Ще устоите ли на аромата на шоколад и ванилия и мекия блат, покрит с шоколадов крем?

Изобщо не ми беше трудно да гледам как другите пият кафе. Защото, както вече споменах, изборът беше мой и не се чувствах лишена. Знаех, че винаги мога да си купя кафе, просто не исках.

6.Пристъпите за кафе са временни. Отминават бързо и не се завръщат

Така както пристъпите за въглехидрати са нещо моментно, така е и с всеки друг каприз на ума да получи нещо на секундата. Ако в този момент отнемем вниманието си от каприза и го насочим към нещо друго, тогава той отминава.

Пристъпите са много кратки и трябва само малко осъзнатост, за да им устоиш.

7.Да се отделиш от нещо, което е било непрекъснато с теб те кара да го оцениш различно

Когато нещо се случва всеки ден, то се превръща в навик и спираме да му обръщаме внимание. Когато пиеш по няколко кафета всеки ден, някак привикваш към вкуса, аромата. Дори не ти правят голямо впечатление.

Месец след като спрях кафето, винаги когато някой донесеше чашата си кафе в залата, усещах изключително силна миризма. Няма да излъжа, ако кажа, че няколко пъти дори ми ставаше малко лошо. Ароматът беше толкова силен и осезаем. Сякаш сетивата ми се бяха обострили и сега стимулът на кафето беше коренно различен. Дори малко беше достатъчно, за да ги активира до краен предел.

8.Няма значение дали пиете кафе или не

Отказването на кафето беше експеримент, който направих със себе си. Исках да си докажа, че нито една зависимост не е по-силна от съзнателния избор за промяна. Такива малки победи дават увереност, че можеш да се справиш с всичко. Винаги, когато имаш трудност, се сещаш за ежедневните триумфи и победи над егото си – те ти дават сила и мотивация.

9.Каквото и да правиш, го прави за себе си

През последния месец пих кафе – два пъти. Най-хубавото беше, че първата чаша кафе не ме подтикна да започна да пия повече кафе, да го превърна отново в навик. Сякаш вече съзнателно избирах да пия кафе. Пих, защото наистина усетих желание да пия. Вкусът му беше толкова наситен и различен.

Когато си се отказал от нещо и много хора са станали свидетели на това, те сякаш се превръщат в твои съдници. Видят ли те да се върнеш към него, започват да ти го натякват и да се държат с теб така сякаш си длъжен да даваш обяснения.

В действителност договорът да не правим едно или друго нещо не е с другите. Той е със самите себе си. Ние знаем защо правим едно или друго нещо и никой не може да ни държи сметка за него.

Позволим ли да правим нещата заради другите, тогава започваме да се потапяме в чувството на вина. Правим нещо, което искаме, а другите съдят и се чувстваме виновни. Тогава няма значение дали сме свободни отнавика или вещите. Всичко, което има значение е, че сме зависими от данъка „обществено мнение”.

Дали ще пия кафе? Понякога – може би. Само че вече знам, че мога да избирам и че не съм зависима от навика си.

Защо споделих всичко това? Защото то няма общо с кафето. То има общо с всеки един навик,с всяка една зависимост, с всичко, което смятаме, че е част от нас и че не можем да оставим.

Ние сме човешки същества и имаме безграничен потенциал. Имаме сили отвъд подозираните и можем да бъдем и да постигнем всичко в момента, в който наистина изберем да го направим.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

И първата ми книга „Генът IFS: Визия за здраве“, вече може да бъде купена. Благодаря на всички, които дойдоха на представянето на книгата. Прекрасни сте!

ifsgene

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори