6 трика за продуктивност от изключително зает човек

Преди време четох една книга, в която се споменаваше за това какъв е най-дълбокият и искрен копнеж на човека. Какво е това, което се крие зад всяка една постъпка, всеки един избор, който правим?

Отговорът е много прост- желанието да бъдем значими. Гладът да бъдем оценени. Понякога се чудя къде е границата между егоцентричното желание да бъдем значими, за да подхранваме его образа си на загрижени, милосърдни хора, и желанието да бъдем значими,точно защото сме социални същества и всеки един от нас притежава индивидуалност „украсена” от различни качества, с които бихме могли да допринесем не само за собственото си развитие, а и за развитието на хората, които ни заобикалят.

Тази граница вероятно е размита и единствено времето и бавно трупания опит, разкриват ясните ѝ очертания за тези, които имат желание да я видят.

Желанието за значимост, като основен двигател и мотиватор в живота. Дали причината е в това, че значимостта, сама по себе си носи някакъв смисъл? Това да бъдем значими, ни кара да се чувстваме осъществени и реализирани и да изпитваме  блаженото чувство, че съществуването ни не е напразно.

Апатията, депресията, липсата на желание, са нещо, като съвременния, сезонен вирус. Емоциите ни се редуват на приливи и отливи и сякаш никога не успяваме да идентифицираме кое е това, което извиква дадена емоция, която в последствие ни залива, поглъща и въвлича в омагьосания кръг на негативизма и безсилието, и ни тласка към бездействието, което неминуемо ги следва.

Установих, че това, което може да измъкне човек от този омагьосан кръг и да му върне живота в собствените ръце- да му предостави възможност да изпита чувството, че силата е в него и че единствено той, има власт над това какво се случва- е изборът. Избор, който е подкрепен от чувството, че точно ти, а не някой друг решава какво ще се случи.

Установих, че дори, когато попаднем в на пръв поглед трудна и негативна ситуация, стига да пречупим случващото се през погледа, че ние избираме да правим точно това, устремът и желанието ни няма да бъдат заменени от отчаяние и бездействие.

Ако да речем по някаква причина този месец разполагате с по-малко пари и не можете да си позволите разнообразието от покупки, които сте си позволявали до този момент.

Ако гледате на ситуацията, от ролята на жертва- намалиха ми заплатата->не разполагам с достатъчно средства->ще трябва да се лиша от това, което обичам да ям; от развлеченията, които ми помагат да си почивам, тогава много вероятно е сами да скочите в трапа на разочарованието и да изпитате безсилие. Ще се чувствате точно, като жертва- някой ви причинява нещо лошо, а вие нямате сила да го спрете.

Ако обаче подходите по друг начин. Решавате, че този месец не е задължително всяка вечер да ходите в луксозно заведение, където да вечеряте; не е необходимо да си купувате три вида кашкавал, а бихте могли изобщо да не го купувате. Взимате това решение, не защото изхождате от факта, че разполагате с по-малко пари. Просто решавате да отправите предизвикателство към себе си- да се научите да имате нужда от по-малко, не защото някой ви е лишил от изобилие, а защото сами сте избрали от какво наистина имате необходимост, за да живеете пълноценно и кое е просто прищявка, която храни егото, но не и смисъла в живота ви.

Решавате, че точно този месец вие ще сте „шефа” и няма да позволявате на егото и мислите, които го захранват, да дават поле за изява на „жертвата” във вас. Приемате го, като ваш избор- да се научите да готвите нещо засукано вкъщи, за да опитвате различни неща и да разширявате способностите си, вместо просто да си купувате комфорт, като отивате в ресторант и давате куп пари за някакво ястие.

Когато ситуацията бива пречупена през гледната точка на собствения избор, човек се изпълва със сила, защото отново чувства значимостта- тази, която е основния двигател на всяко едно действие и най-дълбокия и искрен копнеж на всеки един от нас.

Вие ставате значими в собствения си живот- вие взимате решения и използвате ситуацията, за да придавате още повече стойност на собствената си личност, вместо просто да се „хвърляте” на пътя и да чакате случващото се да ви прегази и отнеме всичко, което сте съградили до този момент.

Моите трикове за продуктивност  и минимизиране на отлагането

Работите на компютъра и точно в този момент се сещате как от една седмица отлагате да свършите нещо, което не отнема много време, но въпреки всичко не е след любимите ви занимания. Налага ли се? Защо точно сега съвестта ви се появи и ви напомни за тази задача? Сигурно има причина цяла седмица да я отлагате за утре! Известно време се борите със съвестта си и подтика най-накрая да се раздействате и да свършите необходимото. Незнайно как отново успявате да приглушите този подтик и решавате, че ще се заемете със задачата по-късно.

На всички ни е до болка познато как „по-късно” се разтегля във времето, до момент, когато може да е минал един месец и вие все още да не сте се захванали с дреболията, която е трябвало да свършите, но въпреки това не ви се нрави много.

Понякога на хората им се струва, че аз никога не си търся оправдания, защото успявам да съвместявам доста неща едновременно, НО ако имахте възможност да надникнете в мислите ми, щяхте да разберете, че и на мен отлагането ми е до болка познато. Всъщност всеки един от нас има склонност да отлага изпълнението на някои задачи. Разликата е, че  едните се поддават на тази склонност, а другите намират начини, за да се справят с нея и да я контролират.

Обожавам да чета биографии, както и блогове на хора,които смятам за успели  ( според моята дефиниция на успял, която бързам да кажа няма общо с финансовите средства- за мен парите са само съпътстващия атрибут на успеха, като личност, а не предпоставка и единствен измерител на успеха.). Всяка една книга или статия, написана от такъв човек ми е дала идея, която по един или друг начин прилагам в ежедневието си и която определено ми помага да върна концентрацията си в моменти, когато умът ми блуждае; да се мобилизирам да свърша нещо, когато умът ми крещи да го оставя за после; да дам приоритет на това, което има значение, когато бих предпочела да запълня времето си с всичко останало само не и с най-належащото.

1.Правилото за 2мин.

Това го „откраднах” от Джеймс Клиър ( с който можете да прочетете едно много интересно интервю на блога ми).

В какво се изразява?

Правилото гласи, че ако това, което сте на път да отложите, отнема не повече от две минути, за да бъде свършено, значи трябва да се изпълни ВЕДНАГА. Не след 5минути, не след час, не утре! На момента!

Например e-mail-а, на който трябва да отговорите; документът, който трябва да изпратите; дрехите, които трябва да прострете; чиниите от обяда, които трябва да измиете и т.н.

Замислете се! Две минути не са много време, а ще ви осигурят спокойствието на ума. Спокойствието, че не затрупвате съзнанието си с дребни задачи, които само заемат мястото и пространството на по-съществени неща.Ако отложите 10 такива задачи,те през целия ден ще „изпадат” от шкафчето на ума ви и ще напомнят, че чакат да им обърнете внимание. Така няма да можете да се концентрирате качествено върху нещо по-продуктивно. От друга страна, ако отделите 20мин., за да свършите тези 10 задачи, съзнанието ви ще е свободно за истински важните задачи.

Изпълняването на дребните задачи, ще ви накара да се чувствате удовлетворени от себе си и от това, че всъщност действате и правите това, което очаквате от себе си. Това само по себе си води до повишаване на ентусиазма и желанието ви да се захванете и с всичко останало, което ви чака, за да бъде довършено.

Така 2 минути продуктивност, водят след себе си до вълна от вдъхновение и ентусиазъм, които ще допринесат за ползотворен и продуктивен ден.

Затова винаги, когато сте на път да отложите нещо, запитайте се дали отнема повече от 2 минути! Ако 2 минути са достатъчни, свършете го незабавно!

2.Винаги си носете тефтер или тетрадка ( не забравяйте и химикалка, както аз правя)

Лично аз винаги нося тетрадка в чантата си…понякога имам и химикалка! Всеки път, когато имам идея или хубава мисъл я вадя и ги записвам.

Така, може и да не ги реализирам точно на момента, но когато им дойде времето, сякаш страниците сами ще ви повикат- ще разлистите тетрадката, погледът ви ще бъде привлечен от дадено изречение и сякаш получавате прозрение как точно днес да реализирате точно тази идея.

Това помага много, защото освобождава съзнанието ви; запазва най-ценните ви идеи и мисли и винаги, когато имате творчески застой, можете да прелистите тетрадката- няма случай, в който да не попаднете на нещо, което да ви върне вдъхновението.

Записването на идеите и мислите ми, се превърна в навик, когато прочетох, че никоя идея не е толкова силна и могъща, колкото в момента на зараждането си.

Колко вярно! Ако оставите идеята си, без да я запишете, с течение на времето, тя сякаш се разпръсква из коридорите на ума, бива прегазена от всички други мисли, които препускат в главата ви и никога не набира инерция, за да ви подтикне да ѝ дадете живот в реалността, като я реализирате.

Затова записвайте ВСИЧКО!

3.Минимизирайте половинчатите неща

Звучи странно, нали? Това, което имам предвид е да престанете да правите нещата на порции, като междувременно се разсейвате с Facebook,телефона или каквото ви падне.

Сещате се за какво говоря, нали?

Моментите, когато сядате да изготвяте таблица с отчети, но спирате през 15мин., за да проверявате пощата си.

Моментите, когато се захващате да работите, но спирате през 2минути, за да отговаряте на sms-и.

Откажете се. Така не можете да се концентрирате и проточвате завършването на задачата, която имате. Много по-бързо ще се справите, ако просто отделите 30-60 минути, за да завършите таблицата, доклада, домашното и после се отдадете на виртуална комуникация.

В моя случай, работата ми зависи изцяло от мен и ако аз не изпълня задълженията си, няма кой да ме „ръчка”. Затова съвестта ми е този коректив, който винаги ми напомня, че има време за всичко- само трябва да си изясня приоритетите; да степенувам задълженията си за днешния ден и да свърша първо най-належащото, за да ми остане време и за развлечение.

4. Правилото за 24 часа.

Не винаги го спазвам. Понякога ги ограничавам до 12 часа. Винаги, когато имате някакъв конфликт, спор или просто важно решение, което ви предстои да взимате, не бързайте. Ако получите гневен e-mail в 8 вечерта, не отговаряйте. Изчакайте до сутринта. Така вече няма да сте под действието на емоциите, които думите на отсрещната страна са провокирали. Освен това ще бъдете отпочинали и ще мислите по-адекватно. И най-важното, забравете за случилото се и завършете деня си в добро настроение.

Няма смисъл да хабите ценни часове от живота си, за да препрочитате подобни неща, да се тормозите какво ще се случи. Малко са инфарктните ситуации, които изискват незабавни действия.

Смятам, че повечето хора имат доста сгрешена дефиниция за „спешно”. Затова давайте време на спешните неща да отлежат; не хабете излишни усилия и енергия, за да подхранвате негативните емоции, които те провокират. Вместо това насочете силите си в нещо продуктивно и нещо, което ви кара да се чувствате удовлетворени и осъществени.

5.Избягвайте да хабите времето си за неща, от които не разбирате

Веднъж един човек ми каза, че хората разбират всичко от нищо и нищо от всичко. Доста кратко и точно описание на квалификацията не съвременния човек.

Колко често хабите време, за да се занимавате с дейности, от които изобщо не разбирате? А колко често изобщо стигате до някакъв резултат? И аз така си помислих!

Аз имам една философия по въпроса и смятам, че не е случайно, че всички ние имаме разнообразни интереси и способности. Един е добър с компютрите, друг с писането, трети с ремонтирането, четвърти с математиката и т.н.

Привърженик съм на това да имаме богата обща култура и с трупането на години, да разширяваме кръгозора и полето си на квалификация и способности. Въпреки това смятам, че всеки трябва да насочи усилията си към това, което му носи удовлетворение и това, което върши най-добре.

Нека ви дам пример със себе си. Мразя технологиите. Наистина! Мразя и всичко свързано с техническата част по интегриране на различни платформи и т.н.И не защото не разбирам как функционират; не защото ме мързи да проуча как мога сама да го направя. Просто не ми доставя никакво удоволствие и го намирам за скучно. От друга страна, заради това, с което се занимавам, често ми се налага да се сблъсквам с подобни неща. Техническата поддръжка на сайта, разширяването на дейността ми и появата на нови продукти, изискват технически познания.

Какво правя аз?

Бих могла да пренасоча енергията и усилията си; да инвестирам несметни количества време, за да се науча как да правя всичко сама. Но това ще открадне от времето ми и възможността да правя това, от което разбирам и това, което ми харесва. Освен това ще отнеме възможността на човек, който е квалифициран за това и който обожава да се занимава с тези неща, да получи работа- работа, която му носи несметно удоволствие и в същото време финансови средства.

Затова, винаги когато имам нужда от услуги, които не харесвам да извършвам сама или пък би ми отнело много време, за да усвоя методологията, намирам човек, който се занимава с това.

Обяснявам какво искам, той си върши работата, аз му давам пари и в същото време продължавам да инвестирам времето и енергията си в това, в което съм най-добра.

Така пестите време, пари и сили, като същевременно всеки получава пари, за да прави това, което му харесва и това, от което разбира.

Защото често пъти, когато се опитваме да правим това, от което не разбираме, губим време и нерви и в  края на крайщата пак опираме до услугите на квалифициран човек.

Зарежете егото си! Анализирайте кога има смисъл сами да вършите нещо, което не ви се отдава много и кога бихте спечелили повече, ако просто го възложите на някой друг, който знае какво прави!

6.Когато нищо не върши работа, зарежете всичко и отидете в парка

Правилно разбрахте! Забравете за всички „техники” за увеличаване на продуктивността.Има моменти, когато нищо не се получава, просто защото наистина имате нужда от почивка. Умствената дейност, не се различава много от физическата, що се отнася до периодите на натоварване и почивка. Така, както в злата неможе винаги да тренирате на максимума на възможностите си, така и умът ви не може да функционира по този начин.

Има моменти, когато нищо не се получава и това са моментите,когато вместо всячески да задълбаваме в ситуацията, трябва да зарежем всичко и да се отдалечим. Да отидем някъде и да правим нещо коренно различно.Нещо,което ще отмести фокуса ни, ще даде почивка на ума ни и ще предостави възможността да видим ситуацията от разстояние- само тогава бихме могли да я огледаме и да открием най-добрия начин да вкараме нещата в релси и да постигнем желаната продуктивност.

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият брой на  онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! Това е най-интересният IFS Journal до този момент. Вижте какви са темите ТУК.