For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
Нарисувай ми успех!

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

102

Крачките ми отекваха в планината. Не чувах почти нищо друго. Само учестения си дъх и сърцето ми, което всячески се опитваше да избяга – само гръдният ми кош го държеше и го принуждаваше да функционира и да ме поддържа жива. Дъждът и вятърът преминаваха през тялото ми. В началото усещах студ, който караше тялото ми да потрепва и да се гърчи. Вече с часове ходех устремено нагоре и дори не мога да кажа, че чувствах нещо. Не ми правеше впечатление нито калта, в която газех; нито бодлите, които раздираха кожата ми и оставяха рани, които леко прокървяваха. Болка, която беше там, за да ми напомня, че още съм жива и че трябва да продължавам. Беше един от тези моменти, в които напускаш тялото си. Един от моментите, в които сетивата ти са притъпени… или по-скоро толкова дълго са били подлагани на болка и лишение, че вече са привикнали.

Къде бях и какво ми се случи? Всъщност не бях никъде. Дори не бях навън. Седях вкъщи и това се случваше – вътре в мен. Преди време прочетох една книга, в която идеята беше, че човек освен пътешественик в света около себе си, е такъв и в света отвътре. Всеки един от нас е картограф на собствения си живот. Както отвън, така и отвътре, сезоните се променят. Теренът е ту равен, ту стръмен, каменист и на моменти пустинен. Врмеето се променя – от слънчево, през  мрачно и дъждовно до мразовит студ. Пътища, които те срещат с хора, които ти помагат или пък такива, които те подминават. В края на деня или на живота, винаги си сам и само пътят, който си изминал и това, което си взел или дал… това, което те е обогатило или ограбило – само то има значение.

От тогава, винаги, когато в мен бушува буря, се опитвам мислено да я пресъздам – да обрисувам случващото се и да вдъхна живот на емоциите, които не мога да изкажа. Да превърна в материя, това което е невидимо за очите. Странно е, но винаги, когато вдъхнеш живот на нещо – дори и само чрез думи или картини, то става по-незначително и по-лесно поносимо. Сякаш вече знаеш срещу какво се бориш и какво стои пред теб. Виждаш реалните му размери и можеш да прецениш какво ти трябва, за да се справиш.

Доста е лесно да понесеш гнева, разочарованието, болката или дори триумфа, когато с всяка емоция рисуваш карта на преживяването. Всяко препятствие се превръща в стръмен баир, огромна скала. Всяка самота, се превръща в пустинна карта, а всяка мечта във вечно бленуван оазис. Всеки застой се превръща в кръстопът и всеки провал в по-заобиколен път.

Нанасяш всичко върху картата на душата си и сам си чертаеш маршрут. Опитваш да минеш по преките пътища, а там няма отъпкан път – бурени и храсти, които те порязват с бодли. Неизвестност, която те плаши, но цел, която ти дава сили да се движиш напред.

Всичко се преодолява по-лесно, когато успееш да видиш неговите измерения.

…задъхано вървях нагоре. Дори не помня кога тръгнах. Само знаех, че толкова дълго бях вървяла, че нямах друг избор освен да се мобилизирам и да стигна до върха. На няколко пъти срещах хора и ги питах колко остава до горе. Едните ми казваха, че имам един час, а другите казваха, че има поне два. Представата за едното ме обнадеждаваше, а другата съкрушаваше. Но те нямаха вина – всеки в този живот вървеше със собствено темпо и всеки имаше различно преживяване. За едни, ходенето към върха беше лекота и предизвикателство, което разкриваше потенциала им. За други, беше просто ненужно усилие и нежелано бреме. Всеки тръгваше нагоре с различна цел и някои успяваха да намерят това, което търсят и се връщаха у дома – малко по-богати и малко по-щастливи. Други нямаха търпение просто да се завърнат и никога повече да не опитват. Толкова години го правех – тръгвах нагоре с ясната представа какво ме чака и точно преди края винаги ми дотежаваше – умората ме притискаше и исках просто да седна. Понякога го правех, но в повечето случаи осъзнавах, че съм сама  – някъде в планината и да се върна назад изискваше точно толкова усилие, колкото и да стигна до горе. Да се върна беше по-уморително, защото трябваше освен всичко друго, да нося и разочарованието на неположеното усилие и неосъществения стремеж. Да стигна до върха ми подаряваше нови сили. Гледката отгоре винаги те изпълва. Седнеш за малко, изпиеш един чай и хапваш нещо вкусно – а после с нови сили тръгваш надолу и кипиш от щастие.

На къде вървях? На никъде. Отново седях вкъщи и чертаех картата в душата си. Опитвах се да оправдая начина, по който се чувствах и да си представя пътя, по който бях избрала да вървя, като преход в планината. Винаги е най-тежко и най-стръмно преди да достигнеш до крайната цел. Сърцето тупти, дъхът не стига, а краката болят от извървените километри. На тялото му се иска да се откаже, но душата го кара да върви. Има един блян по неизвестното; едни сили, които идват при мисълта за удоволствието, което носи покоряването на върха.

Вечер, в която бурята бушуваше в душата ми. Но този път не се плашех, защото чертаех карта… а на всяка карта има безброй възможности, безброй посоки и изход – който винаги те отвежда някъде. Дори, когато заобикаляш и дори, когато отнема повече време, в края на пътуването се връщаш у дома.

Вечер, в която пътувам…към себе си!

SONY DSC
SONY DSC

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори