Днес става точно една година, откакто имам зала. Днес IFS става на една година. Беше година, през която научих много. Година, в която научих, че и успехът боли. Научих, че успехът развихря вихрушки, вътре, в теб. Превръща подредения ти свят в хаос и те предизвиква до краен предел. Момент, в който не усещаш стабилната основа под краката си, защото колкото по-напред вървиш, толкова повече стават неизвестните. Единственото сигурно нещо си самият ти, дори когато чувстваш, че губиш себе си, това е само миг. Миг, в който се опитваш да се ориентираш и да се почувстваш у дома… отново.
Година, през която научих, че колкото и да се приближаваш към върха, колкото и да растат ангажиментите и амбициите ти, има едни малки, ежедневни удоволствия, на които не трябва да обръщаш гръб. Направиш ли го, губиш себе си, губиш смисъла и вървенето нагоре се превръща в ад. Изгаряш в собствените си амбиции и стремежи.
Научих, че единственият начин да растеш е да грешиш, а после да се учиш. Разбрах, че единственото важно нещо е твоето собствено пътешествие. Това, с което можеш да помогнеш на другите е да го споделиш. Разбрах, че най-голямата грешка е да спреш да намираш време за себе си. Момент, в който спираш да растеш. Не можеш да правиш другите по-добри, ако първо не помогнеш на себе си да бъдеш по-добър.
Разбрах, че най-важното е да предизвикваш себе си и да споделяш себе си и своя път. Че не е нужно да има „основателна“ причина, за да правя нещо. Достатъчно е, че ми доставя удоволствие… така както писането тази сутрин.
И най-важното, което научих е, че човек има нужда от вниманието на другите, когато сам не може да си обърне внимание. Колкото повече се грижа за себе си, толкова по-малко ме интересува какво мислят другите и дали приемат това, което съм.
Научих, че е много важно да вярваш в другите и да им даваш шанс. Да им даваш пространство да грешат, а после да показват на какво са способни. Нямате идея колко очаровани ще останете, когато позволите на другите да се развиват. Благодаря на прекрасните ми съмишленици – Радо, Ирина, Моника, Ади, Митко, Кръстьо, Хрис и Вени. Благодаря, че ми помагате да разпространявам мисията си и че влагате част от себе си във всичко свързано с IFS.
Благодаря на Ивайло и Габи, които винаги са до мен и винаги ми помагат да намеря пътя, когато се чувствам изгубена. Благодаря, Ивайло! Без теб никога нямаше да намеря смелост за тази крачка. Благодаря, че ми помогна да скоча и да отида на следващото ниво.
Да вървиш напред не е лесно, но е доста удовлетворително, когато си заобиколен от хора, които ти позволяват да грешиш и да се учиш. Благодаря на всички, които тренират в IFS и които така толерантно подхождат към развитието на залата. Благодаря, че превръщате залата в един общ дом, изграден с много внимание и грижа. Радвам се, че ви има!
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият брой на IFS Journl-a е готов. – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
