Най-хубавите неща се случват случайно. Може би защото случайността е просто име на закон. Случайността е само повод, причина да се натъкнеш на това, което тайно търсиш. Всяка събота ме отвежда на място, за което не знам много. Събуждам се сутрин и с Ивайло решаваме да тръгнем в неизвестна посока. Да излизаме от зоната си на комфорт и да изследваме кътчета от света, които остават непознати – не защото не са интересни, а защото сме се превърнали в хора, които робуват на сигурността. Предпочитаме да правим едно и също всеки ден, но да бъдем под крилото на рутината, която не ни предлага приключения, но ни предлага предвидимост. Предвидимост, която не носи усещания, за които си струва да живееш, но дава достатъчно усещания, които да поддържат съществуването ти.
Знаете как всяко начало е трудно. Как неизвестността плаши и как дори и да знаеш, че нещо е за добро, когато е ново и различно, изпитваш страх, който се опитва да те пречупи. В теб има една борба – да се откажеш и да се задоволиш със сегашното си състояние или да предизвикаш себе си и да откриеш нещо много повече. Така се чувствам всеки път, когато тръгнем на път. Напускайки София ми се иска да кажа на Ивайло да обърне и да отидем към Южния парк. Да се разходим там и после да се приберем. Все пак това е място, на което мога да вървя със затворени очи и никога няма да объркам пътя. Въпреки това, търпеливо приютявам несигурността си и оставям жаждата за приключения да ме води.
Този път се озовахме в Пасарел. Чудесно място. Близо е до София, но пък в същото време е отдалечено. Далеч от цивилизацията и близо до природата. Място, където времето тече различно. Там времето не е нещо, което да те ограничава или пришпорва. Там времето е просто ориентир.
Оставихме колата до църквата. Потеглихме без посока, по един много кален път. Ходейки, достигнах до заключението, че ви излъгах, когато казах, че най-добрата ми инвестиция е фоъм ролъра. Осъзнах, че най-добрата ми инвестиция са зимните ми обувки. Когато тръгнеш на път през зимата, осъзнаваш колко е важно как си облечен. С тези обувки калта изобщо не ме интересуваше. Разхождахме се и се радвахме на спокойствието, което цареше. През последните седмици, реших коренно да променя някои навици. Преди се разхождах много, но просто така… ходех. Реших да си припомня какво е да се разхождаш, като децата – да правиш каквото ти щукне. Това включва ходейки спокойно до сестра ми, в парка, изведнъж да направя спринт по някой баир. Изкачвайки стълбите, вместо да ходя, като нормален възрастен, аз скачам на два крака или на един. Внезапно спирам на някоя пейка или дънер и правя 10-15 скока. Намирам си стабилен клон и се набирам. Всъщност, превръщам парка във фитнес зала.
Това направихме и с Ивайло. На клиповете можете да видите част от упражненията, които правихме… спорадично. Направихме си доста интензивна разходка. Натоварихме цялото си тяло, без дори да имаме структурирана тренировка. Припомних си защо децата винаги са във форма.
След това, на връщане спряхме при въжения мост. Чувствах се точно, като по филмите. Отдавна не бях виждала толкова изгнили дъски на въжен мост. Да не говорим за дупките по дъските, които бяха покрити от сняг и лед. Аз и Ивайло си падаме авантюристи и решихме да минем моста. Всъщност, не просто го минахме… не пропуснахме да направим „специалитета си“. Ивайло направи стойка на ръце, а аз пистолет. Мамо и тате, за първи път се надявам да не четете тази статия и да не видите тези снимки. 😉
Обичам да предизвиквам себе си. Питат ме как запазвам баланс на толкова тясна повърхност. Веднъж гледах интервю с един цирков артист. От тези, които ходят по въже. Тогава той каза, че площта, която му трябва, за да ходи в права линия на въжето е същата, която му е необходима и на земята. Всичко друго е в главата. От тогава винаги си повтарям това. Качвам се на парапета. Концентрирам се и се вглъбявам само в себе си. Не чувам и не виждам нищо наоколо. Потапям се в себе и се опитвам да достигна до безграничния потенциал, който се крие във всеки един от нас. Казвам си, че съм правила това стотици пъти и няма причина този път да не се справя. Обикновено успявам. Ако не… мога да плувам!
Търсете приключения. Опитвайте, защото животът ни предлага изобилие от възможности. Те се намират отвъд границата на комфорта ни.
Ето още идеи:
А ето и какво тренирам през последните два дена.
//
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! – Този месец получавате 10% отстъпка от тренировъчните карти и IFS тениските. Прочетете повече ТУК.
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.