Когато ме попитат коя диета върши работа, винаги ми се иска да бъда искрена и директна и да кажа- никоя! Диетата, в смисъла, който всички влагаме, предполага ограниченост, лишение, въздържание, има краен срок и е нещо като само- наказание- затова че не сме достатъчно слаби, нямаме достатъчно воля, достатъчно знания. Диетата е, нещо като изкупление за вината, която ни преследва, за „ греховете“ , които са ни вменили, че допускаме. Диетата, всеки ден подчертава нашата недостатъчност и отчаян опит да бъдем повече, лишавайки се!
Моята философия е коренно различна– аз няма да ви посъветвам да пазите диета; да следвате стриктен режим; да ядете в определен час; в определени количества. Аз смятам, че здравословния хранителен режим, се подчинява на някои принципи, но тези принципи, могат да се подлагат на промяна, с цел да се адаптират към нуждите, които има всеки един от нас.
Да постигнете формата, която желаете е лесно- просто сключете сделка с тялото си, да му давате само, качествена, истинска храна. Независимо къде сте и какво има около вас, ако вътрешно, сте убедени, че искате да правите най-доброто за себе си, тогава никоя боклучава храна, няма да ви изкушава. Няма да ви интересува какво има около вас, защото във всеки момент ще правите оптимално, най-добрия избор.
Какво означава истинска храна?
Често ме питат какво означава истинска храна. Някои твърдят, че такава няма. Обикновено, това отново са хора, които намират за по-лесно да търсят оправдание и да намират външно извинение, за вътрешната им липса на мотивация и инициативност.
Ако определението- истинска храна, не ви говори достатъчно, днес ще се опитам да ви предложа един начин, по който, ВИНАГИ, да знаете коя храна е истинска.
Да започнем от там, че истинската храна е качествената храна. Качеството е обширно понятие- всеки го дефинира от своята гледна точка. Аз не ви говоря за качеството- на скъпата марка, която ви продава не истинска храна, а начислените разходи за маркетинга и рекламата си. Не ви говоря за популярната храна, която е популярна само с това, че всеки рекламен блок в телевизията или списанията, акцентира на нея- не защото наистина въплъщава качество, а просто, защото е създадена от някой, който има възможността да си плати за нейното разпространение.
Качествената храна, такава, каквато ни се налага от медиите е „ качествена“ в основите на разума. Ума е нещо, което лесно се манипулира.
Истинското качество се възприеме отвъд границите на ума- то е по-скоро инстинкт, усет. Истинското качество е усещането, привличането, което имате към ябълковото дърво в двора или домашното сирене на баба ви. Набеденото качество са перфектните, „пластмасови“ ябълки, на щанда в магазина, които съблазняват ума ви, но които вътрешно усещате, че не са съвсем истински.
Веднъж прочетох, че едно нещо съществува, ако един свят без него не може да функционира нормално.
Мисля, че здравословното състояние на съвременните хора е доказателство, че качествената храна или по-скоро консумацията ѝ все повече намалява. Защо мисля така? Нима има нещо нормално в това, 10 годишни деца, да страдат от гериатрични болести ( такива типични за възрастните). Нима има нещо нормално в това на 20 години да не можеш да се изкачиш по стълбите във входа, защото си с толкова наднормено тегло, че е болезнено да понасяш, дори, собствената си тежест?
Да, животът продължава и без качествена храна, но става все по-скучен; все по-неудовлетворителен и все по-мъчителен.
Качеството няма точна дефиниция- но някак винаги усещаме кое си струва и кое е загуба на време, усилия и емоции.
Качеството е нещо, което с вкуса си, начина, по който те кара да се чувстваш, да изглеждаш, само те съблазнява да го поискаш, без после да се чудиш дали си е заслужавало и дали не е било грешка.
Колко пъти сте изпитвали угризение на съвестта, че сте дали пари за домашно мляко или домашни яйца?
Колко пъти изпитахте угризения, че сте си купили чипс или че сте яли пица?
През призмата на ума, пицата може да е качествена- от комерсиална гледна точка, но вътрешното усещане не лъже- то тихо нашепва, че това, което правите с тялото си не е правилно.
Качеството е резултат на традиции, усилия и стандарти, които са преминали през теста на времето и са демонстрирали устойчивост.
Каква устойчивост имат вафлите в супермаркета, като всички са един и същи и само опаковката ги различава? Вие за храна ли давате пари или за опаковка? Вие с храна ли зареждате тялото си или с плод на маркетингова креативност?
Ако говорим за отглеждането на истинска храна- това да се научиш да засаждаш храната си, да я отглеждаш, да я приготвяш и да я съхраняваш- това е процес, умение, желание. Да, качеството е процес. Качеството е комбинация на усилията, които са положени за производството на даден продукт, времето, което е вложено в него, щипката страст и желание и крайния продукт- този, който опакова в себе си много повече от просто хранителни съставки.
Нали знаете как омлетът на баба или мама е най-вкусен! Уж, омлет! Уж, се прави по един и същ начин, а всеки го прави различно. Ядете го в ресторант и ви се струва безвкусен; ядете го на село, при баба и ви се струва най-вкусното нещо на света.
Качеството не е само продукт- то е събитие. Качествената храна е събитие- събитието по отглеждането, събирането и съхранението на реколтата. Събитието по нейното приготвяне и споделяне.
Качествената храна, не е в супермаркета, не е в ресторанта.
Качествената храна е тази, която приготвяме сами. Тази, която природата ни дава и която няма нужда от сложни технологии на обработка, прибавяне на витамини и намаляване на маслеността. Качествената храна е тази, която няма нужда от високи разходи за маркетинг, за да се промотира по-добре или да бъде в достатъчно атрактивна опаковка, за да ни убеди да я купим.
Всъщност, качествената храна, само по себе си няма нужда от опаковка или от реклама. Тя някак, винаги, се разпознава.
Без качествена храна, светът не функционира нормално.
Без качествена храна, тялото ми не се чувства добре. Без нея, сутрин не се будя изпълнена с енергия; през деня нямам сили- нито психически, нито физически, за да живея пълноценно. Без нея, не се чувствам добре в кожата си и не съумявам да преминавам гордо през живота си, защото винаги нещо липсва, винаги изпитвам неувереност. Без качествената храна, усещам, че нещо истинско и стойностно липсва от деня ми. Без качествената храна, усещам, че душата ми гладува, а тялото ми се тъпче.
Качествената храна има само една дефиниция- ВАШАТА. Каквато и да е тя, сигурна съм, че вътрешния ви усет, винаги подсказва кое е правилно или не. Именно вътрешното усещане за правилност, е тестът за качество!
При мен този критерии за качествена храна върши работа и ми помогна да бъда това,което съм.
Присъединете се към групата ни IFS Lifetime Challenge, където споделяме храненията и рецептите си.
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Ето и малък откъс от края на лекцията.
Здравейте,
Вече лесно можем да имаме достъп до истинската храна- множество малки магазинчета, предлагащи хранителни продукти от малки български производители, магазини за био и натурални продукти, фермерския базар всяка сряда и събота, няколко сайта, които доставят до офиса и дома, а също и толкова села около нас, където може да се направи еднодневна разходка със семейството или приятели и да се сдобием с яйца, мляко, зеленчуци и консерви от бабите, които продават на пътя. Въпрос на избор е!
Много е тъжно,че много хора по света ,нямат достъп до качествена храна и чиста вода..Но,ако искаш ,винаги намираш начин да го имаш! 🙂
Здравей Инес,
Статията е много хубава, но идва проблемът, когато ние всъщност нямаме достъп до такава истинска храна. В такъв случай трябва просто да се примирим ли?
По-здрави,
Теди