Въпреки че периодично пиша статии, в които споделям примерното си меню, как с времето, опита, знанията и осъзнатостта си променям хранителния си режим, в последно време все повече хора се интересуват как се храня. Когато споделя менюто си и факта, че ям 2-3 пъти на ден, повечето се изненадват как успявам да ям през по-големи интервали, без да мисля непрекъснато за храна.
Затова реших малко по-подробно да споделя моята лична трансформация и промяна в хранителните навици.
По колко пъти на ден „ТРЯБВА“ да се храним?
Дълбоко залегнал е митът за 5-6 хранения на ден или с други думи да се храните често, но в малки количества. Ако вие „изповядвате“ тази гледна точка, не се плашете, аз също започнах от там.
Смятам, че няма нищо лошо човек да опитва различни неща, да получава възможността да наблюдава последствията от тях- положителни или отрицателни- от първо лице и да трупа ценен опит и знания. Колкото повече знания сме натрупали на базата на личния си опит, толкова повече се научаваме да отсяваме истината от мита, действителността от илюзията.
Това важи за всичко в живота и е изключително актуално за света на тренировките и здравословното хранене.
Ако в момента се храните по 6 пъти на ден, сигурна съм, че мисълта да почнете да се храните по 2-3 пъти, кара пулсът ви да се ускорява, сърцето ви да бие все по-силно и съзнанието ви да се изпълва със страх… че ще умрете от глад.
Истината е, че дори и да не вярвате в момента, че можете да се храните 3 пъти и да се чувствате отлично, гарантирам ви, че можете да се справите. Всичко, от което зависи успехът ви е просто състоянието на ума и нагласата.
Често пъти си позволяваме да „прикачаме“ собствената си идентичност, към масовите убеждения и представи за „правилно“. Възпитаваме ума си да контролира емоциите и поведението ни, като ни насочва по път, по който правим само избори, които съответстват на предварително изградената ни представа. Всичко, което се отклонява от тези убеждения, бива отхвърлено на секундата и никога не му даваме шанс.
Как започнах да се храня по 4 пъти на ден?
Така правех и аз.
Хранех се по 6 пъти на ден и бях убедена, че ключът към постигане на целите е това. Факт е, че пак постигах целите, които си бях поставила по отношение на визията, но само дотам.
Когато се хранех по 6 пъти на ден, храненето не беше просто гориво за тялото ми, а центърът около който се въртеше светът и живота ми. Непрекъснато се разхождах с кутийки с храна, непрекъснато следях стрелката на часовника и чаках следващото си хранене.
Когато се храниш в малки количества по 6 пъти на ден, се получава така, че на практика никога не се засищаш достатъчно и умът ти е обзет от мислите за храна. Всяко хранене е само леко залъгване на нуждите на тялото ти, но никога не води до пълно удовлетворение.
Тук ще спестя научните си обяснения за инсулина, глюкагона и всички хормони, които имат ключова роля при всяко хранене или при липсата на такова.
Откровени ли сте със себе си?
Просто бъдете откровени със себе си и се замислете.
Храните се 6 пъти на ден! Бъдете честни!
Колко често мислите за хранене?
Колко често мислите ви са заети с това колко е часа и дали е време за следващото ви хранене?
Колко често, когато завършвате поредното си хранене, ви се иска да имахте още няколко хапки в чинията, защото все още не сте сити?
Не ми казвайте! Аз знам отговора, дори и да не си го признавате.
Какво ме накара да се променя?
Осъзнавайки, че не е нормално животът ми да се върти около храната и в ума ми да няма място за много други мисли освен за храна, макронутриенти, глад и външен вид, реших че това е индикация, че не правя нещо както трябва.
Тогава реших че ще намаля броя на храненията на 4.
Шок и ужас. Събуждаш се, закусваш, после обядваш, наближава третото ти хранене… пулсът ти отново се ускорява- остава само още едно хранене до края на деня, а ти си свикнал с цели 6. Умът ти се паникьосва, че след последното ти хранене ще си гладен/ гладна отново. Чудиш се как ще оцелееш до следващия ден. Сякаш ако огладнееш не можеш да отвориш хладилника и да ядеш. Сякаш някой е му слага катинар след четвъртото хранене и после дори да умираш от глад, не е позволено да припарваш до скъпоценните запаси.
Звучи много епично и усещането е такова… когато позволиш на ума да бъде твой господар.
Така, първата една седмица, преживявах тези пристъпи на паника, че ще ям само по 4 пъти. Оказа се обаче, че изобщо не е трудно и дори е доста освобождаващо. Не беше необходимо да се разхождам из университета и работата, като че съм тръгнала на поход и съм си взела провизии с храна.
Освен това, за пореден път се оказа, че навикът е това, към което се привързваме и от което се страхуваме да се освободим.
Навикът да ядем по 5-6 пъти на ден, ни носи комфорт и сигурност, че всичко е планирано и предсказуемо. Именно този навик обаче, отнема истинския смисъл на живота, отнема удоволствието и приключението на това да посрещаш всеки ден, отваряйки вратата на несигурното, непредсказуемото да те предизвика и да ти даде възможност да преживееш нещо различно.
Как да отидеш в 19:00ч. на кино, при положение, че точно в 19:30 е петото ти хранене. По-добре да пропуснеш тази възможност и да се придържаш към графика си…
Как да си позволиш да тръгнеш спонтанно на някъде, като не си приготвил всичките си кутии с храна? Ще умреш от глад, мускулите ти ще изчезнат само секунди, след като си пропуснал/а поредното си хранене. Прекалено голям риск. По-добре пак да си останеш вкъщи и да се придържаш към графика…
Мисля, че разбирате на къде бия…
Как да намалите броя на храненията си?
Като всеки навик, към който подходиш с достатъчно съзнателно присъствие и с нагласата, че ти избираш да се храниш 4 вместо 6 пъти, успях да свикна и с това. Трябваха ми няколко дни на борба между ума и избора ми, за да превъзпитам нов навик, ново разбиране. Скоро 4 хранения на ден беше най-нормалното нещо за мен.
Разбира се, колкото повече намалявате броя на храненията, толкова повече трябва да увеличавате количеството, за да посрещате нуждите от гориво и енергия на тялото си.
Ако намалите броя на храненията, но не увеличите количеството и се придържате към малки порции, със сигурност ще се чувствате зле; със сигурност ума ви ще продължава да е обсебен от мисли за храна.
Така че освобождаването на психиката и подобряването в начина, по който се чувствате идва само когато сте подходили разумно към храненето се, а именно да увеличите порциите.
Как реших да намаля броя на храненията си още и как се почувствах?
Доста време се придържах към 4 хранения на ден. После по стечение на обстоятелствата графикът ми беше такъв, че нямаше как да вместя едното си хранене. Не вървеше да имам тренировка с някой и по средата да кажа: „ Ти продължавай да клякаш, аз излизам за малко да ям.“ Някак си не ми се струваше подходящо! ( 😉 ) Не знам вие какво мислите!
Реших, че ще пробвам да се храня само по три пъти. Блазнеше ме идеята да освободя съзнанието си още повече от планиране на храната, време за ядене и т.н.
Държа да отбележа, че паралелно с редуцирането на броя на храненията ми, протичаше и процесът на все по-голямото ми осъзнаване; на освобождаването от храната, като източник на емоция, забавление и средство за запълване на всяка емоционална дупка. Това респективно доведе до все по-малката ми необходимост да ям, за да си нося положителни емоции и наклони везната в полза на това да ям, просто за да давам на тялото си достатъчно енергия и необходимото му, за да функционира по-добре.
И така, почнах да се храня по три пъти. Отново увеличих порциите си. Първите няколко дни отново изпитвах лек страх и притеснение дали няма да ми е трудно, но вече имах увереността, че след като успях да премина от 6 на 4 хранения, три не биха били проблем.
Доста бързо забравих, че някога съм яла 4 пъти. Чувствах се все по-добре, защото ядях по-големи количества и се засищах достатъчно. Освен това психиката ми беше още по-освободена, защото не ми се налагаше да правя велики планове кога ще имам време да ям, кога ще си приготвям храната и т.н.
Окончателно спрях да мисля за следващото си хранене като за празник и все повече възприемах храненето, като удоволствие, което си доставям, когато тялото ми има нужда от енергия. През другото време бях свободна да мисля за други, по-смислени неща. Имах енергия за тях и най-вече съзнанието ми беше насочено към тях, а не към бъдещото хранене или стрелката на часовника.
Спирам до тук, защото аз обичам да пиша, както сте забелязали и само в рамките на 2-3 часа, бих могла да напиша четвърт книга. В следващия пост ще споделя как преминах на фастинга, как се чувствах в началото, как се чувствам сега и как се „справям“ с това да не закусвам.
Вие по колко пъти на ден се храните? Какво ви спира да редуцирате броя на храненията си до 2-3?
***
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
***
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!
И, ето нещо, което вчера доста ме разсмя! :))) Гледайте ТУК!
Инес, супер статия. Хапвам 4 пъти на ден и ми е ок. Може ли линк към твои менюта за деня? Благодаря 🙂
Здравей, Inuti 🙂 В момента нямам сттаия с актуално меню, но ще напиша 🙂 Прекрасен ден!
Панта рей малко се получава:) веднъж закусвай яко, друг път недей:) животът е динамичен, практиките също. Тамън се научих да ям на закуска и пак трябва да спирам:)))))) Шегувам се :)))) От личния си опит виждам положителна промяна като хапвам добре на закуска спряно преди когато закусвах на обяд и обядвах на вечеря. И разбира се похапвам само когато съм гладен,макар да мисля за режим:))) в мига, който я подкарам по старо му с яденето и веднага енергията ми се губи. За съжаление всичко е толкова динамично, че това което е било добре преди вече не работи днес. Затова май ще трябва да сменям от време на време режима на работа:))))
@ Dimitar shopov
Митко, няма нищо общо меджу храненията и телесното ти тегло. Тук говорим за начин на живот приложим при всеки, който има желание да не е роб на броя на храненията и времето за хранене. Именно това, че Инес успява да е в страхотна форма е потвържение, че този режим работи. Аз също се храня по 2-3 пъти на ден без закуска и също се чувствам в много добра форма.
Инес, как винаги успяваш с такава точност и лекота да опишеш действителността и хаоса царящ в нас?
Едва ли има човек който в първите си стъпки към спорта и здр. хранене да не е минал през това!
Четейки статията ти се посмях на спомена за това как следях часовника и чаках озверяла от глад.В един прекрасен момент ми писна и наистина не можех винаги да съчетая нещата така че да съм точна.Минах си на три хранения без да следя през какъв интервал и основно когато почуствам глад.За голямо мое учудване,дали резултат от това че психически бях по- спокойна,за доста по-кратко време се оформих и смъкнах излишен товар.Ако съм пропуснала и го има някъде споменато в статията(която прочетох на един дъх) ме извинете,НО за хората които сега правят тези първи стъпки,сигурно се чудят дали и в начален план е удачно да започнат с три хранения или да навлизат постепенно,тоест започват с 5-6 и лека полека минават на 3?
А да попитам броя на храненетата не зависи ли от теглото ти в крайна сметка. Ако си пълен,за да изгориш излишните килограми обилна закуска и повече яденета може да е важен ключ, но ако си на нивото на Инес, където плочките вече се четат може би трябва и друг подход:)
Аз ям по 2 пъти на ден… към 12.00 и следващото….когато огладнея( обикновено 19.00) и нито „троха“ между храненията. Изисква време да се свикне без закуската или тренировка на гладно,виенето на свят те спохожда, после след като хапнеш ти се доспива ( дори и да е ВМ-НВД хранене), но знаейки, че е за добро, тялото лесно се нагажда.
Удобно ми е, изпитвам истински глад и удовлетворение да си хапна добре. Стомахът ми най-накрая е редовен.
Здравей, Инес и Весела Нова Година на теб и всички читатели на блога. И аз съм забелязал, че когато от режим на всеядство мина на режим нормален в мозъка ми започва да се щурат всякакви идеи за храна, които по принцип не ми идват. Явно вкарването в определени рамки кара мозъка под съзнателно да мисли за ограниченията и той изкарва на показ миризми и възприятия, които до този момент не се е сещал да ни предостави. Мозъкът е голяма машина, но аз все още не съм успял да го отпуша от нормалните 5 процента работа. Уверявам се, че най-трудната работа на света е мисленето:) Вчера изгледах добро видео от Тед, v koeto се набляга главно на дейността на мозъка при процеса на хранене – http://www.ted.com/talks/sandra_aamodt_why_dieting_doesn_t_usually_work.html
Преди всичко пробвай. Наистина се изисква вътрешна смелост, за да разчупиш старите догми и да избереш свободен да „вкусиш“ неизвестното!