For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

71

Ines Subashka-Инес Субашка

Въпреки че периодично пиша статии, в които споделям примерното си меню, как  с времето, опита, знанията и осъзнатостта си променям хранителния си режим, в последно време все повече хора се интересуват как се храня. Когато споделя менюто си и факта, че ям 2-3 пъти на ден, повечето се изненадват как успявам да ям през по-големи интервали, без да мисля непрекъснато за храна.

Затова реших малко по-подробно да споделя моята лична трансформация и промяна в хранителните навици.

По колко пъти на ден „ТРЯБВА“ да се храним?

Дълбоко залегнал е митът за 5-6 хранения на ден или с други думи да се храните често, но в малки количества. Ако вие „изповядвате“ тази гледна точка, не се плашете, аз също започнах от там.

Смятам, че няма нищо лошо човек да опитва различни неща, да получава възможността да наблюдава последствията от тях- положителни или отрицателни- от първо лице и да трупа ценен опит и знания. Колкото повече знания сме натрупали на базата на личния си опит, толкова повече се научаваме да отсяваме истината от мита, действителността от илюзията.

Това важи за всичко в живота и е изключително актуално за света на тренировките и здравословното хранене.

Ако в момента се храните по 6 пъти на ден, сигурна съм, че мисълта да почнете да се храните по 2-3 пъти, кара пулсът ви да се ускорява, сърцето ви да бие все по-силно и съзнанието ви да се изпълва със страх… че ще умрете от глад.

Истината е, че дори и да не вярвате в момента, че можете да се храните 3 пъти и да се чувствате отлично, гарантирам ви, че можете да се справите. Всичко, от което зависи успехът ви е просто състоянието на ума и нагласата.

Често пъти си позволяваме да „прикачаме“ собствената си идентичност, към масовите убеждения и представи за „правилно“. Възпитаваме ума си да контролира емоциите и поведението ни, като ни насочва по път, по който правим само избори, които съответстват на предварително изградената ни представа. Всичко, което се отклонява от тези убеждения, бива отхвърлено на секундата и никога не му даваме шанс.

Как започнах да се храня по 4 пъти на ден?

Така правех и аз.

Хранех се по 6 пъти на ден и бях убедена, че ключът към постигане на целите е това. Факт е, че пак постигах целите, които си бях поставила по отношение на визията, но само дотам.

Когато се хранех по 6 пъти на ден, храненето не беше просто гориво за тялото ми, а центърът около който се въртеше светът и живота ми. Непрекъснато се разхождах с кутийки с храна, непрекъснато следях стрелката на часовника и чаках следващото си хранене.

Нещо такова... :D
Нещо такова… 😀

Когато се храниш в малки количества по 6 пъти на ден, се получава така, че на практика никога не се засищаш достатъчно и умът ти е обзет от мислите за храна. Всяко хранене е само леко залъгване на нуждите на тялото ти, но никога не води до пълно удовлетворение.

Тук ще спестя научните си обяснения за инсулина, глюкагона и всички хормони, които имат ключова роля при всяко хранене или при липсата на такова.

Откровени ли сте със себе си?

Просто бъдете откровени със себе си и се замислете.

Храните се 6 пъти на ден! Бъдете честни!

Колко често мислите за хранене?

Колко често мислите ви са заети с това колко е часа и дали е време за следващото ви хранене?

Колко често, когато завършвате поредното си хранене, ви се иска да имахте още няколко хапки в чинията, защото все още не сте сити?

Не ми казвайте! Аз знам отговора, дори и да не си го признавате.

Какво ме накара да се променя?

Осъзнавайки, че не е нормално животът ми да се върти около храната и в ума ми да няма място за много други мисли освен за храна, макронутриенти, глад и външен вид, реших че това е индикация, че не правя нещо както трябва.

Тогава реших че ще намаля броя на храненията на 4.

Шок и ужас. Събуждаш се, закусваш, после обядваш, наближава третото ти хранене… пулсът ти отново се ускорява- остава само още едно хранене до края на деня, а ти си свикнал с цели 6. Умът ти се паникьосва, че след последното ти хранене ще си гладен/ гладна отново. Чудиш се как ще оцелееш до следващия ден. Сякаш ако огладнееш не можеш да отвориш хладилника и да ядеш. Сякаш някой е му слага катинар след четвъртото хранене и после дори да умираш от глад, не е позволено да припарваш до скъпоценните запаси.

Звучи много епично и усещането е такова… когато позволиш на ума да бъде твой господар.

Така, първата една седмица, преживявах тези пристъпи на паника, че ще ям само по 4 пъти. Оказа се обаче, че изобщо не е трудно и дори е доста освобождаващо. Не беше необходимо да се разхождам из университета и работата, като че съм тръгнала на поход и съм си взела провизии с храна.

Освен това, за пореден път се оказа, че навикът е това, към което се привързваме и от което се страхуваме да се освободим.

Навикът да ядем по 5-6 пъти на ден, ни носи комфорт и сигурност, че всичко е планирано и предсказуемо. Именно този навик обаче, отнема истинския смисъл на живота, отнема удоволствието и приключението на това да посрещаш всеки ден, отваряйки вратата на несигурното, непредсказуемото да те предизвика и да ти даде възможност да преживееш нещо различно.

Как да отидеш в 19:00ч. на кино, при положение, че точно в 19:30 е петото ти хранене. По-добре да пропуснеш тази възможност и да се придържаш към графика си…

Как да си позволиш да тръгнеш спонтанно на някъде, като не си приготвил всичките си кутии с храна? Ще умреш от глад, мускулите ти ще изчезнат само секунди, след като си пропуснал/а поредното си хранене. Прекалено голям риск. По-добре пак да си останеш вкъщи и да се придържаш към графика…

Мисля, че разбирате на къде бия…

Как да намалите броя на храненията си?

Като всеки навик, към който подходиш с достатъчно съзнателно присъствие и с нагласата, че ти избираш да се храниш 4 вместо 6 пъти, успях да свикна и с това. Трябваха ми няколко дни на борба между ума и избора ми, за да превъзпитам нов навик, ново разбиране. Скоро 4 хранения на ден беше най-нормалното нещо за мен.

Разбира се, колкото повече намалявате броя на храненията, толкова повече трябва да увеличавате количеството, за да посрещате нуждите от гориво и енергия на тялото си.

Ако намалите броя на храненията, но не увеличите количеството и се придържате към малки порции, със сигурност ще се чувствате зле; със сигурност ума ви ще продължава да е обсебен от мисли за храна.

Така че освобождаването на психиката и подобряването в начина, по който се чувствате идва само когато сте подходили разумно към храненето се, а именно да увеличите порциите.

Как реших да намаля броя на храненията си още и как се почувствах?

Доста време се придържах към 4 хранения на ден. После по стечение на обстоятелствата графикът ми беше такъв, че нямаше как да вместя едното си хранене. Не вървеше да имам тренировка с някой и по средата да кажа: „ Ти продължавай да клякаш, аз излизам за малко да ям.“ Някак си не ми се струваше подходящо! ( 😉 ) Не знам вие какво мислите!

Реших, че ще пробвам да се храня само по три пъти. Блазнеше ме идеята да освободя съзнанието си още повече от планиране на храната, време за ядене и т.н.

Държа да отбележа, че паралелно с редуцирането на броя на храненията ми, протичаше и процесът на все по-голямото ми осъзнаване; на освобождаването от храната, като източник на емоция, забавление и средство за запълване на всяка емоционална дупка. Това респективно доведе до все по-малката ми необходимост да ям, за да си нося положителни емоции и наклони везната в полза на това да ям, просто за да давам на тялото си достатъчно енергия и необходимото му, за да функционира по-добре.

И така, почнах да се храня по три пъти. Отново увеличих порциите си. Първите няколко дни отново изпитвах лек страх и притеснение дали няма да ми е трудно, но вече имах увереността, че след като успях да премина от 6 на 4 хранения, три не биха били проблем.

Доста бързо забравих, че някога съм яла 4 пъти. Чувствах се все по-добре, защото ядях по-големи количества и се засищах достатъчно. Освен това психиката ми беше още по-освободена, защото не ми се налагаше да правя велики планове кога ще имам време да ям, кога ще си приготвям храната и т.н.

Окончателно спрях да мисля за следващото си хранене като за празник и все повече възприемах храненето, като удоволствие, което си доставям, когато тялото ми има нужда от енергия. През другото време бях свободна да мисля за други, по-смислени неща. Имах енергия за тях и най-вече съзнанието ми беше насочено към тях, а не към бъдещото хранене или стрелката на часовника.

Спирам до тук, защото аз обичам да пиша, както сте забелязали и само в рамките на 2-3 часа, бих могла да напиша четвърт книга. В следващия пост ще споделя как преминах на фастинга, как се чувствах в началото, как се чувствам сега и как се „справям“ с това да не закусвам.

Вие по колко пъти на ден се храните? Какво ви спира да редуцирате броя на храненията си до 2-3?

***

Третият брой на IFS Journal-a- моето онлайн списание вече е готово. Тук можете ще разберете как може да получите вашия брой.

IFS

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

И, ето нещо, което вчера доста ме разсмя! :))) Гледайте ТУК!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори