Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

175

6tastie

Ден, в който животът ме шамаросва- не защото ме мрази, а защото иска да дойда не себе си. Да изляза от илюзорния свят, в който се лутам и монотонността, която засенчва детайлите. Някак странно е- накарали са ни да повярваме, че в живота има нещо голямо, което трябва да се преследва и че всичко, което имаме тук и сега е маловажно. Незначително… на фона на това, което може да бъде постигнато и притежавано.

Светът е заприличал на тясна стая с четири стени… със затворени прозорци и липса да въздух. Място, където гъмжи от хора, които паникьосано и хаотично се лутат от едната стена към другата, търсейки изход. И никой не се сеща, просто да спре, да се успокои и да отвори прозореца.

Всичко, към което се стремим е точно тук и точно сега. Не ми вярвате? Кога беше последния път, когато оценихте присъствието на някой човек, без през цялото време припряно да си мислите какви задачи имате да вършите след това?

Кога беше последния път, когато се влюбихте в недостатъците на близките си, защото сте осъзнали, че е по-добре да обичате „липсите им“, отколкото някой ден да ви се налага да живеете с липсата за тях?

Кога беше последният път, когато оценихте възможността да имате свободно време, което да използвате за себе си, вместо да се тюхкате и самосъжалявате, че сте сами и няма с кой да излезете?

Кога беше последния път, когато бяхте щастливи просто от факта, че имате един час, който сте откраднали от деня си, за да седнете на пейка в парка, държейки книга и да се потопите сред страници, които ви разказват повече за вас, отколкото сте подозирали, че съществува? Замисляли ли сте се, че докато правите това, изглеждате точно, като човек от снимките, които всички си постваме във фейсбук? … чаша, книга, пейка и човек, потопен в магията на думите и изгубен в недостижими светове!

Позволяваме на „ детайлите“ да избледняват, да се смаляват и превръщат в нещо незначително, защото непрекъснато ги съпоставяме с материалното. Правим грешката да съпоставяме материалните постижения и придобивки с „битовизмите“- тези, дето винаги са около нас, но никога не оценяваме. Защото какво значение има, че имаш покрив над главата си, когато за теб е важно, че не живееш в мезонет? Какво значение има, че имаш храна на масата и хора, с които да я споделиш, когато не си в пет звезден ресторант, където да ти сервират ордьоври?

Какво значение имат „детайлите“, когато ги приемеш за даденост?

Знаете ли… стремежите към материалното, всичко в света на формата е преходно. Днес е тук, а утре го няма. Колкото повече запълваме живота си с материя, толкова повече невидима празнота дълбаем в живота си и толкова по-тъжни и по-ограбени се чувстваме. Пропадаме в липси, които сами създаваме. Не оценяваме детайлите, простите ежедневни радости- като това да се събудиш и да излезеш през вратата, на два крака- здрав.

Непрекъснато искаме от живота и той непрекъснато ни дава, но сме толкова лакоми, че не оценяваме нищо. Нали знаете как правят родителите! Дават всичко на децата и когато те не оценяват, в един момент им отнемат всичко- за кратко- просто урок. Нещо, като да докоснеш струна в душата на човека срещу теб и да го накараш да почувства липсата- на всичко, което не оценява, на всичко, което смята, че притежава завинаги. Завинаги? Нима такова понятие съществува?!. Нима е възможно да вярваш, че нещо е завинаги, когато с всяко тиктакане на часовника, с всяка секунда, която отброява стрелката на часовника, времето се стича по циферблата и дори аз не съм същата, която бях преди две минути?

Наистина ли ни е толкова трудно да живеем в сегашния миг и да се радваме на всичко, което имаме, без да влачим едно минало, което никога няма да бъде, да се препъваме в едно настояще, което не зачитаме и да падаме в едно бъдеще, което може и да не дойде?

Малките неща, са всъщност толкова големи- наситени са с много смисъл, а не изискват много- не изискват четири- цифрена банкова сметка,нито пък години усилия, часове учене, слава. Всичко, което изискват е просто да ги забележиш…да усетиш присъствието им и да го оцениш. Да се потопиш заедно с тях в мига и да го изживееш, защото часовникът непрекъснато ни наблюдава и при следващото поместване на стрелката, СЕГА, вече няма да съществува.

Но не се бойте… дори и да не виждате и усещате малките неща сега, животът рано или късно ще ви шамароса- не, за да ви накаже, а за да ви даде възможност да съзрете сегашния момент. Нали така се прави, когато някой е в паника и не е на себе си? Трябва да го стреснеш, за да се осъзнае!

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият брой на  онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! –  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

  IFS_Journal_11BGНе забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.