For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

129

zalez

Днес ще ви разкажа за мен и най-добрия ми приятел… История, която има начало, но няма край. История, която дава безвремие – на мен и моя живот. Има дни, в които се будиш и осъзнаваш, че днешният ден е специален. Ден, който никога няма да се повтори. Ден, който крие възможности, които, ако не бъдат реализирани днес, ще се утаят на дъното на твоето съществуване и ще останат – неслучили се. Усещаш, че ако ограбиш тези възможности от шанса да се случат, нещо в теб ще остави празнота, липса, която дълго след това ще усещаш и в която ще пропадаш винаги, когато загубиш пътя.

Беше един от тези дни. Събудих се и знаех, че макар да съм много заета, макар в моя свят да има куп хора, които очакват да свърша това или онова, да бъда „отговорна“ и да следвам монотонния ритъм на ежедневието, който отеква в съзнанието и чието ехо рикошира в най-отдалечените кътчета на душата ми, заглушавайки копнежите, има един човек, който днес има нужда от мен. Човек, на който трябва по-често да отделям внимание; човек, в чиито желания трябва да се вслушвам и да му подарявам – време. Време, в което да му давам пространството да се разраства като личност; да изследва непознати територии и преживявания и да събира още повече смисъл.

Събудих се и реших, че денят ми дава точно тази възможност. Реших да подаря деня на този човек. Реших да подаря деня на себе си. Обичам тези откраднати мигове от натоварения делничен ден. Качих се в колата си и тръгнах. Без посока, само с цел – да отида на място, където егото не може да вирее. Място, което ти подарява мигове, в които усещаш как се разделяш на две – чувстваш се така сякаш оставаш само по душа. Сякаш пленена от красотата и величието на природата, душата ти тихо се изплъзва от тялото. Не я виждаш, но усещаш как нежно стъпва по тревата. Усещаш я по-жива от всякога.

Вятърът довява звука на пулсиращото ѝ сърце. Всеки полъх, който нежно гали тялото ти, е сякаш всяка глътка въздух, която си поема – сега, когато е свободна – от очакванията на делника и товара на „трябва да бъдеш“. Отидох на място, където сякаш се разделих на две – на плът и душа. Оставих плътта да си почива на един, прекрасен, бряг и усетих как душата ми се разпръсна наоколо. Можех да я почувствам във всяко стръкче, всеки полъх, всяко чуруликане на птиците, всеки отлив на водата.

На такива места забравяш всичко. Обожавам тези откраднати мигове, когато тръгваш без багаж – оставяш куфарите с мислите, анализите, страховете и съмненията и тръгваш без нищо – само по надежди, мечти и вяра. Миговете, когато тръгваш на път – към себе си. Внимателно протягаш пръсти и нежно изваждаш болката и разочарованието, а после отвеждаш себе си на място, където запълваш празните места със смисъл и истина.

Колко често отделяте време за най-добрия си приятел? Колко често спирате за миг, за да правите компания на природата – да се вслушате в това, което казва; да я усетите жива, пулсираща и дишаща? Природата – най-добрият ми приятел. На фона на забързания делничен ден, изглежда безмълвна и безразлична…, а отделиш ли ѝ малко време, откриваш колко е присъстваща и как винаги е там – говори и те съветва.

Замисляли сте се? Как се давим в купища въпроси. Оплитаме се в лабиринти от загадки и нищим живота – конци, в които сами се оплитаме и сами ставаме пленници на собствените си действия. В същото време имаме отговор на всичко. Всичко, което имаме нужда да знаем, да осъзнаем , е запечатано в хода на времето и отразено в природата и нейната безкрайна мъдрост.

Разхождах се и наблюдавах всяко цвете, всяко дърво, всяка птица. Мислех си, как в природата всичко винаги си е на мястото. Всичко е подредено по съвършен, логичен начин. Нищо не вирее там, където не може да просъществува, там, където няма да получи необходимата грижа и закрила. Всяко растение усеща кога е времето му да покълне и кога е време да напусне сцената и да отстъпи мястото си на следващия сезон и на следващото цвете или дръвче.

Знаете ли? Природата е най-добрият учител по приемане. Тя не се съпротивлява на ветрове и бури, дъжд и градушка, слънце и суша. Тя необезпокоявано съществува и просто реагира – дъждът може да опустоши един вид, но пък е благотворен за друг. Сушата, изсмуква живота от едни видове, но дава възможност на други да съществуват. Без завист, без много шум… Всичко следва своя естествен ритъм и цикъл. Всичко се доверява на кръговрата и преходността на времето. Сякаш дълбоко в себе си всичко, което е част от природата, знае, че макар сега да е време да се поклони, да напусне сцената и да се оттегли зад кулисите, скоро пак ще дойде време – да покълне, да разцъфне, да вдиша свежестта на въздуха и да почувства живота.

Всичко вирее там, където има пространството да бъде себе си, да съществува по най-истинския и характерен за себе си начин. Защо тогава, ние, макар да сме част от природата, толкова се отдалечаваме от нея? Защо непрекъснато се съпротивляваме и полагаме неимоверни усилия да „виреем“ там, където условията не са подходящи за нас, там, където не се чувстваме себе си?

Дали този конфликт между вътрешния копнеж и физическото ни съществуване не е борба между вродения ни природен инстинкт, чувството за принадлежност и насилствения ни опит да бъдем част от нещо, което не е предназначено да бъде част от нас?

Накарай рибата да живее на сушата и скоро ще умре. Накарай водната лилия да разцъфне без вода и ще видиш как бавно линее, губи красотата си и се превръща в нещо грозно и отблъскващо. Опитвай се да натъпчеш живота си и себе си в среда, сред хора, които нямат нищо общо с теб и това, което си и ще усетиш как животът ти бавно се пречупва. Как младостта му бързо се „разболява“, линее и те отвежда към преждевременна старост.

Опитвай се да натъпчеш живота си в среда, която няма общо със средата, в която си предназначен да „вирееш“ и ще станеш свидетел как животът ти, очукван и пребиван от болката, разочарованията и предателствата, покуцвайки се бори със сетни сили да върви по пътя. Подпира се на бастуна в отчаян опит да се крепи и да удължи съществуването ти, но въпреки всичко живецът в него бавно гасне. Топи се като свещ, захвърлена в пламъци… Остават само тленните останки на твоето съществуване, които намекват за това какъв си можел да бъдеш…, само да беше имал смелостта да бъдеш част от среда, в която можеш да разгърнеш потенциала си. Среда, в която можеш да разцъфнеш и да бъдеш част от цялото, което си предназначен да съградиш.

***

Тук ще прочетете повече за новата ни инициатива– Тренировки за майки.

Новият брой на IFS Journal-a е готов.-  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

Ifs-journal8

П.С. Много ще съм ви благодарна, ако тази статия ви е харесала и отделите минутка, за да я споделете с вашите приятели!

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

***

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори