Животът ми се преоблече в смисъл

Поредна вечер, в която седя на земята, заобиколена от тишина – от тези, вечерните. В които уж няма никой наоколо, уж всичко и всички спят, а около теб е шумно. Няма никой , освен мислите ти, които препускат в съзнанието. Поредна вечер, в която подреждам света. Толкова много „актьори“ и всеки има нужда от роля. Подреждам смисъла и винаги, когато парченцата си пасват перфектно, на някой му се струва, че не му е отредена достатъчно значима роля. Някой винаги се чувства незначителен и пренебрегнат и се бори да заеме друго място. Пренареждам смисъла отново, но мястото на всеки, винаги е там, където е било в началото.

Прекарваме живота си в търсене на смисъл. Живеем в една огромна Вселена, в която има място за всички и всеки има своя роля в него. Ограничили сме дефиницията за успех до една от разновидностите му и сме принизили всички останали. Толкова много хора и всички се борят само за една роля. Забравяме, че като всяка друга постановка и в живота има роля за всеки и че този под прожекторите, не е по-значим от този зад кулисите – и без двамата пиесата няма да съществува.

Всички се борим за една роля и се чувстваме унизени, недостатъчни и непълноценни, когато животът ни връчи костюма и ни накара да играем някой друг.

За мен Вселената, светът е нещо, като един жив организъм. Мислим си, че всички сме отделени един от друг, а всъщност всички заедно съществуваме, за да поддържаме едно и също нещо. Всичко, което някой от нас прави на другите, го прави и на себе си. Всичко, което причиняваме на себе си, го причиняваме и на другите. Нали знаете, като в един организъм – когато една клетка страда и другите започват да страдат.

Забравяме, че в един организъм няма по-значим орган или клетка. Всички имат точно отредена роля и задача. От най- малката частица, до най- големия орган – всичко е свързано. Всеки орган на пръв поглед върши само това, за което е създаден. Само това, в което е добър. Изглежда така, само ако гледаме изолирано. Погледнем ли цялото тяло, обаче, виждаме, че всеки орган, вършейки това, в което е най-добър, служи на по-висша цел – на това да поддържа един сложен организъм. Да му помага да функционира, да се развива и реализира.

С какво е по-различна Вселената и с какво сме по-различни ние? Търсим смисъл, който все не намираме. Не правим това, което обичаме, защото сме принизили успеха до една от разновидностите му и прекарваме цял живот, опитвайки се да бъдем успешни в нещо, което вътрешно знаем, че не е за нас. Нещо, което не ни носи щастие и удоволствие.

Миналата седмица, слушах един подкаст, който ме накара да се замисля за СМИСЪЛА. Като пчелите, които правят това, в което са добри – събират прашец и правят мед. Това е тяхната „ работа“ и те вероятно изпитват удовлетворение да го правят. Но дали правенето на мед е смисълът? Ако не си пчела и ако имаш поглед над цялата картина, знаеш, че всъщност пчелите опрашват цветята. Те помагат на цветята да се размножават и да красят всичко около нас. Благодарение на тях, можем, разхождайки се в топъл, летен ден, да откъснем цвете и да го подарим на някой – да зарадваме човек, който има нужда от нашия жест. И всичко това, само защото пчелата не се пита какъв е смисъла зад това да се труди; какъв е смисълът зад нейното съществуване. Тя просто прави това, в което я бива, а междувременно задвижва механизъм, който прави света едно по-добро място.

Дали смисълът в нашия живот не е същият? Просто да правим това, в което сме добри и това, което ни носи удовлетворение, без да се питаме дали пасва на ограничената дефиниция за успех. Без да се питаме дали е достатъчно, защото нека ви кажа нещо. То винаги е достатъчно. Достатъчно е, че тази вечер седя и правя това, което обичам – вдъхвам живот на думите, които идват от най-дълбоките кътчета на душата ми. Думи, които ще достигнат до някой от вас – едни ще ги подминат, а други ще имат отчайваща нужда да ги сграбчат, да се хванат за тях и да открият упора, която да им даде увереност да правят това, което искат.

Седейки и правейки това, което обичам, аз няма да променя света, но ще помогна на себе си и на някой друг, който има нужда от мен. След това, човекът открил силата в себе си, ще подари частица от нея на някой друг. Правейки това, което обичаме, правим себе си по-силни и вдъхваме сила и на другите. Какъв друг смисъл трябва да има?

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият- 13ти – брой на моето онлайн списание, IFS Journal, е готов. Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

 

FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.