Умът обича да се привързва. Да смалява и принизява преживяванията и съществуването, за да ги побира и опакова в рамките на познатото.
Умът обича да поставя етикети на реалността и да я подрежда в предсказуем ред на случване. Етикети, които не ни позволяват да надзърнем в необятността на Вселената и да черпим от нейното изобилие. Етикети, които очертават периметъра на нашето съществуване. Зидове, които ни държат в плен, пораждат усещане за безизходица и поддържат представата, че това, което виждаме, изчерпва това, което можем да бъдем и да правим. А в действителност видимото не изчерпва възможностите. Видимото само загатва за смелостта на тези, които са дръзнали да търсят и да откриват отвъд пределите на познатото, сигурното!
Умът фиксира света в точка и не му позволява да се разширява– обогатен от опита, натрупаната болка и излекувалата я мъдрост.
Умът се привързва и ни подлъгва да поставяме етикети не само на това, което е около нас, но и на това, което е в нас.
Прикача нашата самоличност към материалния свят и ни убеждава, че това сме ние; че това изчерпва възможностите, смисъла и стремежите.
А всяка привързаност сама по себе си е последвана от страх- да загубиш- себе си и идентичността си; етикета, който информира света за твоята стойност. А нима това не е нелепо! Да живеем в страх да загубим нещо, което по никакъв начин не би могло да определя истинската ни същност?
Етикетите са нашата обвивка- тази, която ни предпазва от охлузвания, наранявания и разрушителните действия на хора, които нямат място в живота ни.
Обвивката, има предназначение да ни съхранява в отделни моменти, но тя не сме ние.
Като опаковката на един шоколад. Стойността не е в лъскавата опаковка, хубавата ѝ изработка. Това е само повърхностното.
Веднъж разсъблекли опаковката, зад която се спотайваме, истинската ни същност се появява и разкрива кои сме и на какво сме способни. А това на практика е безгранично.
Умът ни се привързва към етикетите и опаковките, с които смаляваме света и случващото се до нищожните граници на познатото. После, рядко си позволяваме да „разопаковаме“ образа, който другите ни приписват и да осъзнаем, че всъщност сме различни; че всъщност имаме право да се променяме; че всъщност сме способни на много повече от това, което сме позволили да ни определя и ограничава.
Умът обича да фиксира света в точка. Да игнорира празното пространство и потенциала, който кротко чака да бъде повикан от света на невидимото и да бъде реализиран в света на видимото.
Умът приклещва личността в рамките на общоприетото, познатото и сигурното. Притиска я и не ѝ позволява да се разширява и да израства.
А после защо светът е пълен с толкова тъжни и неудовлетворени хора?
Да живееш в капан на собственото си съществуване. Да бъдеш пленник в затвора на собствения си живот и да не осъзнаваш, че решетките ги слагаш ти… че във всеки един момент си способен да се откажеш от този, който вярваш, че си днес, за да дръзнеш да бъдеш този, който усещаш, че можеш!
П.С. Не бъдете особняци (:) ) и ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
Днес е последният ден, в който можете да се абонирате за IFS Journal-a- моето онлайн списание (ТУК).
***
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
***
