Претенции за изключителност…
Товарът, който ден след ден ставаше все по-непоносим. Приклещваше ме в ъгъла на моето съществуване и ме държеше в плен на амбициите. Тези, които никога не ми позволяваха да се отдам на момента и да се насладя на спокойствието и пълнотата на мига.
Винаги, когато усетеха мира в мен, ме връхлитаха, заварваха ме неподготвена и отново ме караха да коленича пред прага на собствения си живот.
Думите… добре че бяха те!
В думите търсех спасение. Страниците бяха моето скривалище, където имах възможност да сътворявам и подреждам света, такъв, какъвто го мечтаех.
Опаковах болката, тревогата и разочарованието в думи, които изсипвах върху крехкия лист, който беше способен да понесе тежките отломки на разбитото човешко сърце.
Крехките страници, които ми предлагаха пространство и свобода, в свят, където ограниченията ме държаха в плен.
Страници, които мълчаливо попиваха сълзите ми и запечатваха спомена за всяка моя мимолетна слабост.
Прекарваме живота, преследвайки- хора, кариера, надежди, амбиции. Прекалено заети сме да насочваме енергията си към гонене на бъдещето и бягане от миналото, за да се спрем днес- тук и сега и да се насладим на живота във всичките му проявления.
Винаги, когато гониш или преследваш нещо или някой, оставаш една крачка зад него. Животът не прави изключение. Винаги, когато всячески преследваме нещо, ние изоставаме зад него и единственото, което ни остава е жаждата за смисъл и глада да го притежаваме. Жажда и глад, които ден след ден стават все по-силни и изтощават тялото и душата. Ден след ден ни ограбват от силите и ни превръщат в хипнотизирани същества, които бродят през дните на своя живот, вечно търсейки нещо и никога не го намират.
Помня моментите в живота си, когато бях изтощена- от преследване на болните си амбиции, от живот ограбван от претенциите за изключителност. Няма по-тясна и тъмна клетка от тази на собственото ти съществуване. Клетка, която сам строиш и сам решаваш дали да поставиш решетки, зад които да барикадираш страданието си и зад които да се давиш в непоносимостта на собствените си ограничения.
А в действителност животът е мига. Животът е в сега, а не в отминалия момент или на дадено място в бъдещето. Чест отлагаме днес и възможността да изживеем това, което ни се предлага, за да вървим към нещо в бъдещето. Казваме си, че когато стигнем там, ще бъдем щастливи и ще си позволим да изживеем това, което сме отхвърлили днес. Това е само маската на отказа ни да напуснем зоната си на комфорт; да се откъснем от сигурността на илюзорната предвидимост, която създаваме с въображението си и с планираното бъдеще.
Замислете се! Колко пъти сте си обещавали, че когато постигнете „Х“ или „У“, ще си позволите да правите това, от което сте се лишили днес? А колко пъти, когато наистина постигнахте дадената цел, спряхте за миг, за да се насладите на постижението и си дадохте това, от което сте се лишавали? Нито веднъж, нали? Всяка постигната цел, само дава още „храна“ на болните ви амбиции и ви подтиква към преследването на следваща, по-голяма. Препускаме през живота и накрая, когато вече сме прекалено изтощени, спираме и разбираме, че сме пропуснали смисъла, гонейки илюзията.
Клиширано, но факт, всичко, от което имаме нужда е тук и сега- в днешния ден. Всеки ден ни предлага палитра от възможности и преживявания, а ние имаме свободата да ги избираме и да изживяваме нещо различно. Всеки ден ни предлага възможността да преживеем нещо ново, което да ни дообогати и направи малко по-цели, малко по-завършени. Да се възползваме от тези възможности е единственото, което може да ни гарантира постигането на целите, които преследваме.
Защото покоряването на всяка цел е просто нещо, като награда, за това, което се превръщаш в собствената си същност. А вътрешният свят и това, което си, се гради чрез опита на днешния ден. Избягвайки днес, за да гоним утре, ние само рушим вътрешния си свят и вместо да се приближаваме към триумфа, ние правим обратен завой към провала.
Животът е днес и само днес може да ни предложи това, което да ни отведе към целта.
Спрете с бягството от себе си и от живота си, защото така само се превръщате в един „пиян морков“, който се лута напред назад и хаби усилия за кауза, която не ви отвежда към щастието, а само ви лишава от възможността да го изживеете.
*
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
***
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
