For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
Защото животът, не е детска стая, а съзнанието не е гардероб, в който да натъпчеш всичко…

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

.

291

 

Пътуваше през дните на собствения си живот и навсякъде носеше тежкия товар на мислите- тези, от които искаше да се отърве, но нещо не ѝ даваше сили да пусне. Мисли, които осъзнаваше, че само пречат в живота ѝ и е крайно време да спре с бягството и да се погрижи за тях.

Вместо това, винаги ги запращаше в някой ъгъл на съзнанието си, където те се скупчваха, а тя се опитваше да ги затвори и прикрие зад фалшивото убеждение, че вече е приключила с тях. Получаваше се до момента, в който, изневиделица, когато най-малко имаше желание да се занимава с тях, те си проправяха път, зад вратите, където ги беше скрила и буквално се изсипваха, привличайки вниманието към себе си и карайки я да се чувства прекалено слаба, за да ги понесе.

Не беше ли такъв животът на повечето хора? Така, както, когато сме малки и не ни се занимава с нещо, отваряме гардероба и просто го натъпкваме вътре. После с усилия затваряме вратата, самозалъгвайки се, че сме се погрижили за всичко. Така си открадваме малко спокойствие и успокоение, че когато родителите ни влязат в стаята ще си помислят колко е спретнато и подредено.

Отлагаме това да се погрижим за неразборията и точно, когато сме си отдъхнали, че положението е под контрол, чуваме как вратата на гардероба проскърцва- някоя от потулените, скрити вещи, иска да излезе на бял свят, да демонстрира съществуването си.

Та не е ли такъв и животът ни? Винаги отлагаме да се погрижим за това, което се е объркало- игнорираме го, запращаме го в някой ъгъл на съзнанието си и се подлъгваме, че всичко  ще е наред; че  е на сигурно място зад зидовете на съзнанието ни и че никой не би могъл да си проправи път там и да го види.

Малко по-късно, всичко, което сме потиснали, всичко, което сме захвърлили, се връща, като бумеранг- със сила, също толкова голяма, колкото тази,с  която сме побързали да го отречем и да се отървем от него.

Тогава се чувстваме още по-слаби и безсилни да се справим, да разрешим проблема.

Защото животът, не е детска стая, а съзнанието не е гардероб, в който да натъпчеш всичко, с което не искаш да се занимаваш и всичко, което си решил, че ти пречи.

Защото в живота не можеш просто да „заметеш“ всичко в един ъгъл, да го залостиш зад една врата и да се подадеш на успокоението, че си приключил с неразборията.

В живота, всичко, което отричаш, се връща и в края на краищата те определя.

Всичко, което потискаш, седи приклещено там, където си го скрил и събира сили, за да се завърне и да ти причини още по-силна болка.

Всичко, което отхвърляш и трупаш, един ден нараства до размери, когато стените, зад които го прикриваш се пропукват, рухват и създават още повече смут и неприятности.

Всичко, за което отказваме да се погрижим, докато е все още в малки размери, с малка сила, докато е все още лесно поправимо, един ден се завръща, за да напомни за съществуването си. Само че този път, всяко отричане, всяко отхвърляне, всеки опит да го игнорираме, му е давал сили, шанса да опознае слабостите ни и да намери начин да ги докосне.

Всичко, което игнорираме, намира път към най-крехката част на същността ни и когато най-малко очакваме, протяга студените си, груби ръце и причинява болка, която остава, за да напомня за съществуването си дълго, след като раните са се превърнали в белези.

Защото в живота, не можеш да скриеш нищо.  Всичко, от което се опитваш да се отървеш, започва да присъства все по-натрапчиво в живота ти; превръща се в твоя сянка, която неотменно те следва. Когато се затичаш, тича и тя…преследва те; когато спреш, за да си отдъхнеш, спира с теб и тежи на душата ти, пречупва я и я принуждава да се предаде.

Защото съзнанието не може да скрие нищо. Съзнанието съхранява всичко и всяка наша мисъл, действие и чувство, храни всичко, което се съдържа там.

Защото ние сами даваме живот на всичко, на което се натъкваме и колкото по-рано се погрижим за неразборията, толкова по-леко и лесно ще я надживеем и продължим- свободни.

Абонирайте се, тук, за новия IFS Journal- обединява последните 25 броя на списанието.

IFS_Journal_26_BG_December_2015-Cover

Този месец, IFS Journal-ът е различен – той обединява най-добрите статии от последните 25 IFS Journal-a. Ако до този момент сте пропуснали да се абонирате, сега ще получите най-полезната информация и най-важните статии.

Паричната стойност на всички IFS Journal-и е 225лв., а днес и утре ще имате възможност да получите най-ценната информация само за 15лв.

Инвестиция, която си струва промяната, която ще постигнете с полезните съвети, тренировки и гледни точки в IFS Journal-a.
Абонирайте се сега – за 15лв. и получете най-ценната информация от последните 25 IFS Journal-a.

***

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!

И една снимка 🙂

Ines SUbashka

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори