Бъдещето, което ни причаква!

…не го четете, защото ще ви заболи да разберете, че вие носите отговорност за живота си и никой друг няма вина за случващото се!

…защото подсъзнанието ни е кошчето на съзнанието…

Нещо, като мястото, където отиват отпадъците на това, което най-често ангажира ума ни!

Където най-натрапчивата мисъл се разсъблича и изплъзва същността си…

И прекалено заети да я видим ѝ позволяваме да отнесе със себе си същественото. Докато ние си седим в настоящия момент и се измъчваме, че не можем да открием отговора, който търсим…

А той, също както ценната ни вещ, която случайно сме изхвърлили в боклука, почива в нашето подсъзнание и чака подходящия момент, за да се материализира…

Тук се сещам, че рядко си даваме сметка, че именно все още невидимото бъдеще, а не вече видяното минало създава всяко събитие в настоящето… просто досега са ни учили да вярваме в обратното!

С всяка мисъл в настоящия момент, сами предизвикваме реалността да създаде и да ни позволи да изживеем поредица от бъдещи събития, които да са в унисон с нашата представа…

А ако е вярно, че подсъзнанието може всичко, то не значили, че именно то е отговорно за материализирането на нашите най-дълбоки копнежи и най- ужасяващи страхове?

… и защото подсъзнанието ни е кошчето на съзнанието… не означава ли това, че ако не променим начина, по който гледаме на живота, нагласата ни и представата ни за него, сме обречени да преминем през грозотата на действителността?

Действителност, която на пръв поглед е несправедлива, а всъщност е само отговор на нашите подсъзнателни желания… на подсъзнателните отпадъци, останали от съзнателната ни мисъл!

Обичам да си представям бъдещето, като детска книжка. От тези за оцветяване, нали се сещате?

Представям си, че аз държа молива и с всяка мисъл, запълвам белите, празни места вътре в контурите на образите.

Ако всяка мисъл е еквивалент на някакъв цвят, това би означавало, че колкото повече тази мисъл превзема ума ми, толкова по-често ще отскачам в невидимото бъдеще и ще оцветявам дадена страница, с даден цвят.

И така един ден, разлиствайки страниците на живота ще стигна до тази картина… и без да осъзнавам, аз ще съм тази, която ще е оцветила образа. Аз ще съм тази, която му е вдъхнала живот и смисъл.

И смисълът ще бъде този, който аз съм му придала…

Позволете на страха да ви превземе… и един ден разлиствайки страниците, ще попаднете на катранено черен образ, който ще ви внуши чувство на безсилие и страх…

А вината ще бъде само ваша… защото вие сте тези, които избират „молива” и вие сте тези, които определят цветовете!

***
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! –  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

  Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.