1.Да приемате, че това да те болят разни неща по тялото след тренировка е нещо естествено и нормално.
Ако това да ви боли нещо или да се контузвате по-тежко от тренировка е по-скоро нещо нормално, отколкото изключение, това означава, че тренирате погрешно! Означава, че:
– техниката ви не е правилна;
-че натоварването ви не е съобразено с възможностите ви;
-използвате прекалено големи тежести;
-не давате достатъчно почивка на тялото си;
-структурирате тренировката си неправилно;
-игнорирате слабостите си, вместо да намирате начин да работите върху тях и да ги отстранявате
В миналото и аз смятах, че е нормално да ме болят разни неща. Смятах, че това да те боли кръстът, сутрин да се чувстваш скован, когато се събудиш; да те болят коленете, когато клякаш или се качваш по стълбите е в реда на нещата. Смятах, че това е просто цената, която трябва да платиш, за да извършваш физическа активност. Оказа се, че това е само цената на невежеството. Оказа се, че можеш да бъдеш в най-добрата форма в живота си и нищо да не те боли. Напротив! Всяка сутрин да се будиш и да празнуваш здравето си и това колко добре се чувстваш!
2.Това да давате приоритет на „рекордите“ в залата, като правите компромис с техниката.
Нямате представа колко често чувам някой да казва, че когато пробваш да правиш макс, т.е. да гониш личния си рекорд, е допустимо да правиш компромис с техниката.
Наистина? Замислете се само колко е нелогично това твърдение. Допустимо е да правиш компромис с техниката, за да вдигнеш „х“ килограми- постижение, което само ще задоволи моментните потребности на егото ви, а после има голям риск да се контузите, така че да търпите последствията до края на живота си. Наистина ли оценявате здравето си толкова евтино? Наистина ли смятате, че здравето ви и това да се чувствате добре, може да бъде принизено до някакъв си рекорд в залата, който по никакъв начин не би подобрил качеството на съществуването ви?
Да кажеш, че си поставил някакъв рекорд в залата, но си си докарал дискова херния, е като да кажеш „Направих ти препечени филийки, но подпалих къщата.“ Резултатът просто не оправдава риска! Не мислите ли?
Има само едно постижение, което признавам- максимална тежест, рекорд с ПЕРФЕКТНА ТЕХНИКА!
3.В залата всичко е на живот и смърт. Винаги трябва да се тренира до отказ и до последното повторение и никога да не спираш по-рано- иначе си загубеняк.
Нямате представа колко често наблюдавам хора, които вече са на предела си, уморени са и очевидно техниката им започва да страда от това. Въпреки всичко, те не спират, а продължават, само защото са решили, че трябва да направят „х“ повторения и всяко едно повторение по-малко, би било провал. Всяко едно повторение по-малко, би било равнозначно на лично поражение.
Това е доста грешна представа. Едно е да си лентяй и мързел и да се отказваш, защото не ти се прави нещо и предпочиташ да си бездействаш. Съвсем друго е да си в залата, да даваш най-доброто, на което си способен, но да имаш достатъчно разум, за да знаеш къде е границата. Да бъдеш достатъчно съзнателен и да познаваш тялото си достатъчно добре, за да знаеш кога можеш да си дадеш още малко зор и кога би било по-добре, просто, да направиш 2-3 повторения по-малко.
Тук индикацията, отново е това дали техниката е правилна. Усещате ли натоварването погрешно, усещате ли, че техниката ви страда- не ме интересува дали ви остават още 2-3 или 10 повторения! Спрете!
Благодаря ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да сте причината, някой да се вдъхнови и да промени начина си на живот, а после и здравето си. 🙂
