Как минава седмицата ви? Моята е хубава. Вече тренирам и макар и с по-леки тежести, докато се вработя отново, се чувствам удовлетворена, че правя това, което обичам. Освен това тази седмица чета изключително интересни книги и много се радвам от факта, че попаднах на тях. Ето на кои въпроси реших да отговоря тази седмица. Ще се радвам да споделите и вашето мнение в коментарите!
Здравей, Инес. Как се преборваш с чувството за вина, когато боледуваш и не можеш да тренираш? И вярно ли е, че ако не тренираме 2-3 седмици всички положени усилия отиват на вятъра и след боледуването трябва да е започне отначало? Тази мисъл не ме оставя намира, сега когато вече седмица боледувам и нямам сили за тренировки!
Колко актуално! Както миналата седмица ви споменах, макар че се разболявам изключително рядко, летният вирус не ме подмина и всъщност успя да ме повали.
Чувствах се доста зле, защото имах висока температура, боляха ме мускулите и ставите, главата, повръщаше ми се и нямах никакви сили.
В миналото дори и в такова състояние бих търсила начин за тренировки. Не и днес.
Сега просто изпитвах благодарност от факта, че съм заобиколена от прекрасни хора и че имам най-добрия съмишленик в тренировките, в лицето на Димитър Писаров, на който можех да разчитам.
Така приех „мисията” да се възстановя възможно най-бързо за основен приоритет.
За щастие отдавна осъзнах, че една седмица без тренировки няма да даде зелена светлина на земното притегляне, което да доведе до увисване на стегнатото ви дупе и оформените ви ръце; нито пък ще ви направи от релефни „скулптури”, в пухкави прасенца.
Това може да е само чувство, но не и действителен факт.
Когато бях болна си казвах, че важното е да се възстановя бързо, за да съм здрава и после да имам сила да правя всичко, което поискам.
Казвах си, че когато съм здрава ще постигам целите си много по-бързо и ще изпитвам удоволствие от целия процес, отколкото, ако докато съм болна седя и си мисля какво да направя, за да тренирам.
Тренирането, когато си болен и се чувстваш отпаднал е истинско мъчение- за тялото и за психиката.
Нещо, което те кара да се чувстваш така, не може да е полезно и е по-скоро признак на вманиачаване и бягство от себе си, чрез запълване на празнината със занимания, които отвличат фокуса ви от това кои сте и къде сте.
Аз знам най-добре. Минала съм по този път и знам какво е тренировката да е средство за бягство от действителността.
Но пък сега от другата страна, мога да ви кажа колко по-хубаво е, когато тренировката наистина те кара да се чувстваш добре, защото си здрав и осъзнат и извличаш максимума от нея.
И макар че за 10 дена тренирах само веднъж, изобщо не изпитах чувство на вина.
Използвах времето, за да правя други неща, които обичам и които състоянието ми позволяваше- като да седя на някоя пейка в прекрасния парк и чета хубава книга; като пиша в дневника си или пък, като просто лежа и наблюдавам живота.
Защото всеки има нужда от такива моменти, когато не правиш нищо. Просто наблюдаваш как живота се случва около теб и си правиш равносметка. Осъзнаваш, защо точно ти си се разболял…защото нали знаете, че случайни неща няма и всяка болест, дори и най-леката е сигнал, че или не даваш достатъчно почивка на тялото или на ума си.
Аз направих заключенията за себе си и за пореден път си припомних, че когато не планираш да си почиваш, тялото ти принудително ще те накара да го направиш.
Относно това, че всичко постигнато изчезва…това са глупости. Единственото, което се случва е, че първите няколко тренировки ще трябва да започнете по-леко, за да се вработите, да влезнете отново в ритъм.
Намалете тежестите си и не се напрягайте да тренирате на предела си. По-скоро нека първите ви тренировки след грипа да са просто за „тонизиране”; да се раздвижите и да свикнете с натоварването. Гарантирам ви, че след 3-4 тренировки, ще сте дори по-напред, отколкото преди да се разболеете.
Винаги се получава така, стига да сте търпеливи и да подхождате умно, без да припирате ситуацията!
Инес, колко време ще ми отнеме да се убедя, че с твоя начин на хранене се отслабва? Колко месеца са нужни, за да започне да се отслабва, ако се храниш по този начин?
Чудесен въпрос! Защо смятам, че е чудесен? Защото в две изречения са побрани основните ментални нагласи на хората, които им пречат да постигат целите си по отношение на визия, здраве и физическа форма.
Докато основния фокус е „отслабването” и докато усилията, които полагате са с цел да отслабнете, резултати няма да имате.
Или пък може и да постигате някакви резултати, които ще бъдат изключително краткотрайни и после крачката напред, ще бъде последвана от две- три крачки назад.
За да успеете да постигнете нещо положително със здравето и тялото си, трябва да превърнете храненето в начин на живот.
Трябва да се откажете от диетите с давност, т.е. тези, които имат краен срок.
Трябва да приемете себе си и здравето си, като доживотен проект и всеки ден да давате най-доброто от себе си, за да се приближавате до собствения си идеал- да се храните оптимално добре, да се движите колкото се може повече и да взимате най-добрите възможни решения за себе си.
Колко бързо ще отслабнете, зависи от това как сте се хранили до този момент, как и дали сте тренирали и какво точно правите в момента. Колкото по-драстична е разликата в начина ви на живот между преди и сега, толкова по- големи резултати ще имате в началото.
Но докато робувате на числата, винаги ще се въртите в омагьосан кръг на неудовлетворение и търсене на магическата формула.
Понякога ме питат как поддържам формата си…ами, като не бързам. Знам какво искам да постигна и знам че отнема време.
Знам, че успехът не е праволинеен и че има много субективни и неподвластни на контролиране фактори, които в един случай ме тласкат по-бързо напред, а в други случаи ме дърпат назад.
И това е напълно нормално и не е причина нито да се възгордявам, нито да се отчайвам.
Това, което ме крепи по пътя и което ми дава силата да бъда постоянна е, че всяка сутрин си обещавам, че днес ще направя най-доброто за себе си; днес ще слушам тялото си и ще му давам качествена храна- достатъчно- нито много, за да преяждам и да се чувствам зле, нито малко- за да не ми стига сила и да се чувствам отпаднала и неспособна да върша това, което обичам.
Обещавам си, че днес ще се движа- достатъчно- нито много, за да не изтощавам тялото си, нито малко- за да го карам да страда от леност, мързел и застояване.
Обещавам си, че ще бъда благодарна за всяка възможност и че ще наблюдавам живота, така че във всяка ситуация да откривам причините за случилото се и уроците, които денят носи.
И сега си мислите, че това са глупости… а нямате представа, че пътят към добрата форма и атлетичната визия е първо в ума.
Първо трябва да подредите психиката и живота си, за да се освободите от зависимостите и тогава, когато се чувствате завършени, всичко което правите е с цел да се чувствате още по-добре.
Тогава вече, никога няма да правите нещо срещу себе си и срещу тялото си. Тогава качествената, истинска храна се превръща в необходимост, нужда, а не в задължение.
Тогава, това тялото ти да е в отлична форма е просто последица от потребността да бъдеш най-доброто си аз, а не прищявка, продиктувана от егоцентричното желание другите да ти се възхищават и да те оценяват според външността.
**
Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда при количката в магазина.
П.С. Ще бъда поласкана, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я споделите с вашите приятели! Благодаря ви!
