Понякога се изненадвам доста от начина, по който хората гледат на здравословното хранене. Повечето смятат, че здравословно хранене, означава лишение и глад, за да стопите мазнините и да станете толкова слаби, че да успеете да се скриете зад клечка.
В действителност не е необходимо да имате наднормено тегло, за да се храните здравословно. Здравословното хранене няма единствената цел да отслабвате. Всъщност неговото основно предназначение е… здравето! Здравословното хранене не е равнозначно на гладуване и лишение за тялото, а всъщност точно обратното- да храните тялото си и да му давате това, от което се нуждае, за да бъде силно и да функционира добре.
Миналата седмица прочетох една чудесна книга- Deep Nutrition: Why Your Genes Need Traditional Food– и искрено ви препоръчвам да си купите копие от нея и да я прочетете. Книгата е само малко над 200стр., но всяка страница е наситена с толкова много смисъл, истина и познание, че съм убедена, че ще допринесе доста за това да отворите очите си и да осъзнаете истината за храната и здравето, както и за възможността ни да влияем върху здравето си чрез това, с което се храним, както и поведението си, като цяло.
През последната година, любопитството ми ме запали много по епигенетиката и идеята за препрограмирането на гените. Вече съм напълно сигурна, че всеки един от нас може да направи това и благодарение на допълнителните познания, които получих от книгата, за която споменах, сега съм достатъчно уверена и ще дам най-доброто от себе си, за да ви убедя, че здравето ви е в собствените ви ръце.
През следващите седмици, ще отделя внимание на няколко различни теми свързани със способността ни да препрограмираме гените си чрез правилно хранене и физическа активност и как това, което ядем определя не само нашето здраве и физическа красота, а също така здравето и красотата на следващите поколения.
Как всъщност работи всичко това с храненето и гените?
Обзалагам се, че поне веднъж в живота си сте имали растение, за което не сте се грижили достатъчно добре. Вероятно сте забравяли да го поливате и торите и може би сте забелязали как листата му изсъхват и се навиват и как цветовете му избледняват. Станали сте свидетел и съучастник на това как красотата и живота, са ограбени от растението, заради липсата на правилни грижи и адекватна „храна”.
И може би, ако сте били достатъчно упорити, за да дадете всичко от себе си да му вдъхнете живот, обратно, сте осъзнали как добрите грижи имат драматичен възстановителен ефект и как тези грижи могат да сътворят чудеса.
Сега отнесете това към гените и тялото си и си представете каква е силата на храната.
Истината е, че гените ни имат така да се каже интелигентност. И е наша отговорност да се научим да работим в синхрон с тази интелигентност.
Както в книгата пише:
„Изследвания сочат, че епигенетичното маркиране е резултат от химикали, които се формират, като резултат от всичко, което ядем, пием,дишаме, мислим и правим. Изглежда, че гените ни винаги слушат и винаги са готови да отговорят на промените.
Начинът ни на живот учи гените ни как да се държат. Чрез това да избираме между здравословни и нездравословни храни и навици, ние всъщност програмираме гените си да се държат добре или зле.
Много от епигенетичните регулиращи процеси, включват маркиращи отдели в ДНК-то с „маркери”, които дирижират колко често един ген се развива и изразява. Когато един ген бъде открит, той е възприемчив към ензими, които го транслират в протеин. Ако н е бъде открит, той остава латентен и протеина, който кодира не може да бъде изразен.”
Това означава, че начина ни на живот е нещо, като език, който гените ни интерпретират и на базата на информацията, която получават, те или се „включват” или „изключват”. Така че, колкото по-добро е качеството ни на живот, толкова по-добре ще бъдат изразени гените и толкова по-добро би било здравето ни.
Доказателство за това са и проучвания, при които се наблюдава живота на едно яйчни близнаци, които водят коренно различен начин на живот- единия близнак води здравословен начин на живот, а другия в общи линии злоупотребява с тялото си. Това води до различия не само в начина, по който се развива живота им, но и в начина, по който „изглеждат” гените им. Неуспехът да се грижим добре за телата си и да ги храним правилно, не се отразява само на самите нас, а и на гените ни.
Представете си го така. Гените ни са „умни другари”, които си водят записки през цялото време. Така че да могат да си припомнят какво трябва да правят с различните хранителни вещества, които си набавяме чрез храната.
Ето тук ще ви предоставя още една извадка от книгата, която ще ви помогне по-добре да разберете идеята за „записките”.
„Нека приемем , че ген, който отговаря за строежа на костите е маркиран с два епигенетични маркера, единият се свързва с витамин Д, а другият с калций. Сега нека приемем, че витамин Д и калцият се свързват със техен си съответстващ маркер, в същото време, в което генът се развива и бива изразен. Ако няма нито калций, нито витамин Д, тогава генът остава латентен и строежът на костите ще бъде намален. Епигенетичните регулиращи тагове, ефективно служат, като бележка: Когато има много витамин Д и калций, произвеждайте много от протеина, който е закодиран вътре. Когато това се случи… успешно изграждате костите.”
Сега може би се чудите какво бихте могли да направите, за да регулирате тези клетъчни процеси. И колкото и изненадващо да ви се струва, на практика е доста логично- храната е нашият инструмент. Основния начин, по който си взаимодействаме с околната среда е храната.
„Таговете поставени върху гените ни контролират начина, по който те работят и помагат за движението на посоката на еволюцията, са изградени от прости хранителни вещества, като минерали, витамини и мастни киселини, или пък се влияят от присъствието на тези хранителни вещества. С други думи, няма посредник между храната, която ядем и това, което се казва на гените да правят, предписвайки промените, които в последствие стават перманенти и унаследени. Следователно храната може да измени генетичната информация в рамките на едно поколение.”
Повечето хора не се интересуват какво точно ядат и от къде идва храната им. За мнозина, зелената салата от двора на баба им и дядо им е същата, като зелената салата купена от магазина.
Но дали в действителност е така?
Обичам да казвам, че качеството на здравето ни, зависи от качеството на храната ни. А качеството на храната ни, зависи от качеството на почвата.
Наторявайки почвата, растенията стават много по-хранителни. Хранейки животните с растения, които са продукт на „здрава” почва, те култивират по-здрави, по-хранителни животни. И тъй като различните хранителни вещества, биват съхранявани в различни растения и животни, консумирайки годните за ядене части, можем да се радваме на пълния комплекс от хранителни вещества.
В миналото, хората са яли храна, която е функционирала, за да изгради всяка една фибра по тялото им. Така гените ни са свикнали да получават сигнали от точно този начин на живот и хранене. Така че те са най-добре програмирани да работят и да се включват, когато тези перфектни условия са налични.
А какво се случва днес?
„ Проваляме се в това да обогатяваме и защитаваме субстрата, от който зависи животът и здравето на всичко- почвата. Отглеждаме животни в нехуманни и нездравословни условия, пълним тъканта им с токсини и оцветяваме месото, за да изглежда по-апетитно.”
Веднъж, когато попадне в кухнята, потребителите нанасят последния удар върху каквито и нутриенти да са оцелели, като готвят прекалено дълго и с евтини и токсични мазнини.
И повярвайте ми, това изпраща грешните сигнали до гените ни и те доста се объркват. Те не знаят как да отговорят, защото техните „бележки” казват, че трябва да бъдат включени и да функционират, когато са налични съвсем други хранителни вещества и условия. Затова единственото разумно нещо, което те могат да сторят е да бъдат изключени и да не работят. Така те стават латентни.
Това се отразява доста зле на здравето ни и начина, по който тялото ни функционира. В днешно време сме все по-болни от когато и да било и нещата вървят към все по-зле.
В следващата си статия, ще ви обясня как това, което ядем се отразява на следващите поколения и защо е толкова важно какво ядат жените преди, по време на и след бременност.
Междувременно се опитайте храната, която ядете да отговаря на бележките на гените ви. Иначе ще си навлечете много проблеми!
***
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal е готов! – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
Винаги съм знаела и съм имала вътрешното усещане, че начинът на живот, хранителните навици и дори мисленето променят гените ти и изобщо начина, по който изглеждаш. Съвременната храна определено влияе на гените ни и е малко вероятно да им влияе благоприятно. Аз самата се промених много като човек, отказвайки месото преди пет години. И тепърва промяната продължава. Смятам, че направих много добър избор и не съжалявам за това. Смятам, че отказването от дадена храна/навик и т.н. като цяло е промяна в мисленето и разбиранията за нещата на даден човек и за това не е възможно да накараш някой да направи това насила или само, защото е полезно. Нещата са доста по-сложни. Мога да кажа, че отказвайки месото, някак си се доближих до това, което дълбоко в себе си винаги съм искала да бъда, но то е било скрито в мен и дори аз не съм знаела какво е то. Убедена съм, че във всеки човек има такова чувство, просто не всеки го е усещал, защото то е един тихичък вътрешен глас, който е лесен за пренебрегване. Може би да се вслушваме в телата си, защото те са най-добрите лекари, е нещо, което съвременния човек трябва да се научи да прави. Но би било доста трудно един пушач, който е убеден, че пушенето е всичко, да се вслуша сутрин в кашлянето си и да му стане жал от отвратителните черни храчки, които се изхвърлят от дробовете му. Това изисква промяна в мисленето и психическа смелост и иновативност, а много хора не обичат промяната поради неизвестността, която тя носи със себе си. Страх ги е, че ако спрат да пушат, хората вече ще спрат да ги възприемат по определен начин, страх ги е, че удоволствието от пушенето няма да има с какво да бъде заменено, страх ги е от мисълта, че ще трябва да се разделят с дима – но не осъзнават, че след като го направят и успеят да се преборят със себе си за достатъчно време, те повече няма да имат нужда от това и тези страхове ще изчезнат. Пушенето е само капка в морето. То е като една защитна стена от дим, която трябва да прикрие и предпази комплексите и страховете вътре в нас, с които поддържаме една болезнена симбиоза и не искаме да се разделим. Като цяло се надявам все повече и повече хора да започват да успяват да се вслушват във вътрешния си глас, но онзи тихия, плах гласец, идващ някъде от тъмнините и дебрите на същността ни, а не мощния, силен и изпълващ глас на егото, който крещи да направиш еди-кое си вредно нещо, защото това си ти и ти го искаш. Това е лъжа.