Краят на годината наближава и някак по традиция се обръщаме назад и си правим равносметка- на това, което е отминало; на това, което сме очаквали да бъде, но така и не сме дочакали момента, за да се случи.
Краят на годината е нещо, като вик… към всички онези моменти,мисли, чувства и думи, които се запечатват в съзнанието ни и получават вечност. Получават възможността да прескачат през годините и да си гарантират живот- завинаги- защото са ни толкова ценни, че не можем да ги зарежем в отминалата година и да им обърнем гръб.
Обикновено този тип равносметки се правят в навечерието на новата година… аз си ги правя непрекъснато или пък по-скоро, когато те сами решат, че е настъпило времето.
Има още една седмица до края на годината, но моите мисли не могат да чакат до тогава. Те сякаш ме връхлитат и точно сега трябва да им бъде даден живот, като ги пренеса на белия лист и ги споделя с хора, като вас, които биха ги разбрали. Хора, които биха приютили мислите ми в своя живот и биха се отнесли към тях с внимание, грижа и разбиране.
Всяка година се обръщаме назад и си даваме сметка какво се е случило и какво сме научили от случилото се.
Годините минават, а понякога равносметката си остава все същата. Дали поради отказа ни да си вземем поука от случващото се или поради непреходността на някои събития и наложителното им присъствие в живота на всеки един от нас…
Иска ми се да вярвам, че с всяка изминала година ставам все по-осъзната и че тази ми осъзнатост ми дава възможност да виждам отвъд повърхностното- да забелязвам истинската красота, да я преживявам и да усещам присъствието ѝ в собствения си живот.
Годината мина и през дните на своя живот ми взе много и остави още повече.
Взе ми много от илюзиите, които ми пречеха да реализирам истинския си потенциал;взе ми от илюзиите, които ми пречеха да се радвам на това, което е, без да си мисля за това, което бих искала да бъде.
Годината беше строг, но справедлив учител и ми преподаде ценния урок на загубата. Показа ми, че само когато нещо се разпадне на хиляди парченца пред очите ти, можеш да се научиш как се държи крехък порцелан… нито да го притискаш, нито пък да се отнасяш нехайно към него.
Годината, както и тези преди нея, ме научиха, че не е необходимо човек да се чувства слаб, за да търси някой, който да му помага да бъде силен.
Предложи ми достатъчно преживявания, за да ми разкрие безграничния източник на сила, който притежавам и ме научи да разчитам на себе си и да се откажа от илюзорната представа, че някой ще се появи отнякъде и ще реши проблемите ми; че някой тича към мен, за да ми „донесе” решение.
Годината ми напомни, че не е нужно да хабиш силите си, за да се бориш със страховете и комплексите на другите и че е много по-добре да пренасочиш силата си към това да уважаваш, цениш и обичаш първо себе си.
Бавното натрупване на време и бавното натрупване на смисъл, което неминуемо го преследва ми показаха, че от мен зависи да променя хода на дните, а от там и посоката на живота си.
Мнозина се заблуждават, че са прекалено безупречни, за да търсят причината в себе си и да полагат усилието, което съпровожда напускането на зоната на посредственост и преминаването към зоната на величието.
Аз разбрах, че отказът да насоча хода на дните в посоката, в която искам е равнозначно на това да се предадеш пред живота и да се обречеш на унищожителната, механична повтаряемост на събитията, хората, уроците… механичното повтаряне на случки, след всяка от които оставаш все по- ограбен, все по-самотен, все по-малко себе си… отдалечавайки се все повече от това, което можеш да бъдеш, ако осъзнаеш, че всичко е в твои ръце!
Научих се да не се разочаровам от хората. Да се разочароваш означава, че имаш определени очаквания към хората; че се опитваш да натъпчеш тяхната индивидуалност и уникална персона, в малката кутийка на ограничената представа за това какви трябва да бъдат другите и как трябва да се държат.
Да очакваш от другите, означава да ги ограничаваш; означава да се опитваш да им налагаш контрол над поведението, мислите, чувствата.
Научих се да не се разочаровам, защото другите се свободни да действат така, както сметнат, че е най-добре; другите действат според убежденията, които имат на дадения етап от развитието си и ако тези убеждения се разминават с моите, аз не съм никоя, за да ги съдя. Научих се просто да реагирам на действията на другите. Да реагирам, така че да запазя баланса и мира в живота си, без да позволявам нечия липса или присъствие да ограбва или препълва живота ми!
Осъзнах, че хората, които са част от живота ми, са просто отражение на човека, който съм аз. Разбрах, че каквото искам да привлека в живота си, първо трябва да го открия в себе си.
Разбрах, че това, което усещам че липсва в живота ми е просто отражение на бариерите, които съм поставила вътре в себе си и начина, по който подсъзнателно сама го отблъсквам…защото не съм готова да го имам или пък се страхувам присъствието му, да не ми отнеме нещо друго, което имам и харесвам сега.
Научих се да виждам себе си, като „отделена” от това, което правя. Т.е. най-накрая успях да се откопча от навика да идентифицирам себе си, личността си и стойността си, като човек с това, което правя.
Най-накрая проумях, че човек има собствена същност, която е неподвластна на житейската ситуация, в която се намираме. Проумях, че житейските ситуации такива каквито са, имат за цел само да обогатят истинската ни същност, а не да я определят и ограничават.
Разбрах, че понякога трябва да си даваш време и възможност…за да се отдалечаваш, дори от това, което обичаш. Понякога трябва да отстъпваш крачка назад, за да можеш да огледаш всичко и да си дадеш сметка какво трябва да запазиш и на какво трябва да позволиш да си отиде.
Осъзнах, че живеем, не за да печелим още повече материални придобивки, а за да с всяка година да се освобождаваме все повече от тях и да изпитваме все по-малка нужда от тях.
За пореден път разбрах, че това, което ми трябва, за да съм щастлива са откраднатите моменти от деня, за да се разходя в парка с хората, които обичам; отделените моменти, за да се потопя в света на книгите, където сред страниците откривам за себе си повече, отколкото съм знаела до този момент; да имам цели, чиито краен резултат не ме определя; цели, които носят усещане за смисъл, усещане, че всеки ден вървя нанякъде и по пътя оставям ненужното и взимам това, което ме обогатява; цели, чрез които допринасям не само за собственото си осъзнаване, но такива, които ми дават възможността да предложа парченце осъзнатост на другите, за да могат и те да сглобяват пъзела на своя живот.
Отново си дадох сметка, че всичко е цяло и свързано…че животът на всеки един от нас е парченцето от тази цялностност и че наше задължение е да се погрижим за собственото парче, което изгражда завършената картина…картина, върху която всеки един от нас рисува- с изборите, които прави, мислите, чувствата и действията, които предприема.
Разбрах, че макар и да прелитаме през дните и живота, понякога е необходимо да спираме, за да забавим темпото, да се огледаме и да видим дали не пропускаме нещо стойностно и истинско, докато препускаме по пътя си към вечността…
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Това е14-ти брой на моето онлайн списание- IFS Journal-a. По случай годишнината от издаването на журнала, всеки, който се абонира този месец, ще получи, безплатно, IFS Journal 7. – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
Благодаря за житейските уроци,които ми преподаваш!Благодаря за позитивизма,духа,усмивката,зареждането…..!Весели празници и много,много любов!
Здравей Инес,
Искам да ти пожелая Весели Празници! Да ти кажа, че за мен си лично вдъхновение, въпреки че не се познаваме, чета редовно блога ти и ти благодаря за всичко, което споделяш с нас. Благодарение на теб промених живота си, храненето си, тренировките си. Надявам се 2014 да се запозная и лично с теб, дай боже да ми станеш и треньор.
Още веднъж ти благодаря и ти желая късмет и много много лщбов!
Ева