For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

66
Снимка: iheartthegoddess.blogspot.com
Снимка: iheartthegoddess.blogspot.com

Краят на годината наближава и някак по традиция се обръщаме назад и си правим равносметка- на това, което е отминало; на това, което сме очаквали да бъде, но така и не сме дочакали момента, за да се случи.

Краят на годината е нещо, като вик… към всички онези моменти,мисли, чувства и думи, които се запечатват в съзнанието ни и получават вечност. Получават възможността да прескачат през годините и да си гарантират живот- завинаги- защото са ни толкова ценни, че не можем да ги зарежем в отминалата година и да им обърнем гръб.

Обикновено този тип равносметки се правят в навечерието на новата година… аз си ги правя непрекъснато или пък по-скоро, когато те сами решат, че е настъпило времето.

Има още една седмица до края на годината, но моите мисли не могат да чакат до тогава. Те сякаш ме връхлитат и точно сега трябва да им бъде даден живот, като ги пренеса на белия лист и ги споделя с хора, като вас, които биха ги разбрали. Хора, които биха приютили мислите ми в своя живот и биха се отнесли към тях с внимание, грижа и разбиране.

Всяка година се обръщаме назад и си даваме сметка какво се е случило и какво сме научили от случилото се.

Годините минават, а понякога равносметката си остава все същата. Дали поради отказа ни да си вземем поука от случващото се или поради непреходността на някои събития и наложителното им присъствие в живота на всеки един от нас…

Иска ми се да вярвам, че с всяка изминала година ставам все по-осъзната и че тази ми осъзнатост ми дава възможност да виждам отвъд повърхностното- да забелязвам истинската красота, да я преживявам и да усещам присъствието ѝ в собствения си живот.

Годината мина и през дните на своя живот ми взе много и остави още повече.

Взе ми много от илюзиите, които ми пречеха да реализирам истинския си потенциал;взе ми от илюзиите, които ми пречеха да се радвам на това, което е, без да си мисля за това, което бих искала да бъде.

Годината беше строг, но справедлив учител и ми преподаде ценния урок на загубата. Показа ми, че само когато нещо се разпадне на хиляди парченца пред очите ти, можеш да се научиш как се държи крехък порцелан… нито да го притискаш, нито пък да се отнасяш нехайно към него.

Годината, както и тези преди нея, ме научиха, че не е необходимо човек да се чувства слаб, за да търси някой, който да му помага да бъде силен.

Предложи ми достатъчно преживявания, за да ми разкрие безграничния източник на сила, който притежавам и ме научи да разчитам на себе си и да се откажа от илюзорната представа, че някой ще се появи отнякъде и ще реши проблемите ми; че някой тича към мен, за да ми „донесе” решение.

Годината ми напомни, че не е нужно да хабиш силите си, за да се бориш със страховете и комплексите на другите и че е много по-добре да пренасочиш силата си към това да уважаваш, цениш и обичаш първо себе си.

Бавното натрупване на време и бавното натрупване на смисъл, което неминуемо го преследва ми показаха, че от мен зависи да променя хода на дните, а от там и посоката на живота си.

Мнозина се заблуждават, че са прекалено безупречни, за да търсят причината в себе си и да полагат усилието, което съпровожда напускането на зоната на посредственост и преминаването към зоната на величието.

Аз разбрах, че отказът да насоча хода на дните в посоката, в която искам е равнозначно на това да се предадеш пред живота и да се обречеш на унищожителната, механична повтаряемост на събитията, хората, уроците… механичното повтаряне на случки, след всяка от които оставаш все по- ограбен, все по-самотен, все по-малко себе си… отдалечавайки се все повече от това, което можеш да бъдеш, ако осъзнаеш, че всичко е в твои ръце!

Научих се да не се разочаровам от хората. Да се разочароваш означава, че имаш определени очаквания към хората; че се опитваш да натъпчеш тяхната индивидуалност и уникална персона, в малката кутийка на ограничената представа за това какви трябва да бъдат другите и как трябва да се държат.

Да очакваш от другите, означава да ги ограничаваш; означава да се опитваш да им налагаш контрол над поведението, мислите, чувствата.

Научих се да не се разочаровам, защото другите се свободни да действат така, както сметнат, че е най-добре; другите действат според убежденията, които имат на дадения етап от развитието си и ако тези убеждения се разминават с моите, аз не съм никоя, за да ги съдя. Научих се просто да реагирам на действията на другите. Да реагирам, така че да запазя баланса и мира в живота си, без да позволявам нечия липса или присъствие да ограбва или препълва живота ми!

Осъзнах, че хората, които са част от живота ми, са просто отражение на човека, който съм аз. Разбрах, че каквото искам да привлека в живота си, първо трябва да го открия в себе си.

Разбрах, че това, което усещам че липсва в живота ми е просто отражение на бариерите, които съм поставила вътре в себе си и начина, по който подсъзнателно сама го отблъсквам…защото не съм готова да го имам или пък се страхувам присъствието му, да не ми отнеме нещо друго, което имам и харесвам сега.

Научих се да виждам себе си, като „отделена” от това, което правя. Т.е. най-накрая успях да се откопча от навика да идентифицирам себе си, личността си и стойността си, като човек с това, което правя.

Най-накрая проумях, че човек има собствена същност, която е неподвластна на житейската ситуация, в която се намираме. Проумях, че житейските ситуации такива каквито са, имат за цел само да обогатят истинската ни същност, а не да я определят и ограничават.

Разбрах, че понякога трябва да си даваш време и възможност…за да се отдалечаваш, дори от това, което обичаш. Понякога трябва да отстъпваш крачка назад, за да можеш да огледаш всичко и да си дадеш сметка какво трябва да запазиш и на какво трябва да позволиш да си отиде.

Осъзнах, че живеем, не за да печелим още повече материални придобивки, а за да с всяка година да се освобождаваме все повече от тях и да изпитваме все по-малка нужда от тях.

За пореден път разбрах, че това, което ми трябва, за да съм щастлива са откраднатите моменти от деня, за да се разходя в парка с хората, които обичам; отделените моменти, за да се потопя в света на книгите, където сред страниците откривам за себе си повече, отколкото съм знаела до този момент; да имам цели, чиито краен резултат не ме определя; цели, които носят усещане за смисъл, усещане, че всеки ден вървя нанякъде и по пътя оставям ненужното и взимам това, което ме обогатява; цели, чрез които допринасям не само за собственото си осъзнаване, но такива, които ми дават възможността да предложа парченце осъзнатост на другите, за да могат и те да сглобяват пъзела на своя живот.

Отново си дадох сметка, че всичко е цяло и свързано…че животът на всеки един от нас е парченцето от тази цялностност и че наше задължение е да се погрижим за собственото парче, което изгражда завършената картина…картина, върху която всеки един от нас рисува- с изборите, които прави, мислите, чувствата и действията, които предприема.

Разбрах, че макар и да прелитаме през дните и живота, понякога е необходимо да спираме, за да забавим темпото, да се огледаме и да видим дали не пропускаме нещо стойностно и истинско, докато препускаме по пътя си към вечността…

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Това е14-ти брой на  моето онлайн списание- IFS Journal-a. По случай годишнината от издаването на журнала, всеки, който се абонира този месец, ще получи, безплатноIFS Journal 7. – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

IFS JOURNAL

  FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори