Има моменти, когато животът мълчи….обиден!

Има моменти, когато животът мълчи. Не издава нито стон. Обиден от пренебрежителното отношение към него, от вечното незачитане и непрестанните нападки.

Шест милиарда човека… и всички винаги са недоволни. Винаги намират за какво да го упрекнат, за какво да го ругаят. А видиш ли, животът е много крехък. Като кристална чаша- която мнозина подритват, ходейки по пътя.

Отнасяме се с живота, като с непотребна вещ. Всеки ден хвърляме по него обидни думи, неизказани мисли и непреживени чувства. Обвиняваме го за всичките си разочарования и всяка несгода. А той търпи… крепи се и понася всеки удар.

Прави се на силен, а всъщност е толкова крехък…като кристална чаша. Всеки малък удар, моментално се „щампова” върху нейната повърхност. Всяка драскотина остава да напомня за моментът на пренебрежение, невнимание и грубо отношение.

Животът търпи… доста дълго. Като верен слуга, понася променливото настроение, неизяснените чувства и обърканите мисли на своя господар. Търпи, но не забравя.

И идва ден, когато всичко се разпилява…

Седях и гледах как един човек за пореден път подритваше, крехкия си живот. Нанасяше му последните удари… сякаш извървеният път до сега и всички пукнатини не стигаха.

Оставаше му още малко. Защото най- търпеливите, винаги си отиват. Безвъзвратно. Такъв беше и животът. Такъв е и моят живот, такъв е и вашият.

Идва момент, когато надрасканата повърхност, не издържа и се пръсва…на хиляди малки кристални парченца. Разпилява се из цялата стая…

Такъв беше и животът му… за миг се разпръсна. Всяко парченце намери пристан в очите на тези, които го бяха заобиколили. Седяха и гледаха колко крехък беше животът. Приемаш го за даденост и ден след ден се отнасяш с него така сякаш ти принадлежи…завинаги. Не го зачиташ и само му намираш кусури.

А в действителност забравяш, че си само гост… че не е хубаво да се взимаш много на сериозно и че трябва да оценяваш всеки миг, всяка секунда, всеки ден.

Забравяш, че животът не може да бъде сграбчен, изстискан и държан в окови. Не можеш да го обвиняваш за несполуката на днешния ден.

Защото животът е крехък…

И трябва да се отнасяш към него с внимание и грижа… и всеки ден да го обичаш… по малко! Независимо какво ти предлага.

Защото идва момент, когато животът мълчи…

Обиден…

И тогава само болката, тягостното бреме на всички въпроси, които изплуват и оковите на съжалението присъстват… за да ти крещят, да ти натякват как сам си виновен.

Защото има дни, в които животът тихо шепти и ти казва да не се впрягаш.

Дни, в които шепотът на живота, нежно те гали и ти напомня, че всичко ще бъде наред.

Защото има дни, в които утрото ти намига и ти подсказва да се довериш на днешния ден, защото всичко има причина да се случи… защото всичко е част от плана и днес е просто една от следващите стъпки.

Защото има дни, в които луната за утеха те люлее… пее на скръбта ти да заспи… за да отстъпи мястото си на деня, когато те очакват още хиляди възможности.

Защото животът шепти и ти подсказва всичко, което имаш нужда да знаеш, а ти не го чуваш…

…прекалено зает си да се самосъжаляваш, да обвиняваш и да негодуваш.

Защото макар и нелогичен, животът е изключително подреден. И противоположно на това, което мнозина си въобразяват, светът не е създаден, за да слагаме ред в него…защото редът му е присъщ. Ние сме тези, които трябва да влезнем в хармония с него.

Ние сме тези, които трябва да оценяват собствения си живот и всичко, което ни предлага.

Ние сме тези, които трябва да се научим да се отнасяме към живота търпеливо и грижливо и да спрем да му нанасяме удар след удар.

Защото колкото повече пукнатини му нанасяме, толкова по-дълбоко нараняваме самите себе си.

Защото животът е крехък и когато не може да понесе повече ни оставя..

Тръгва си и идва моментът, в който млъква… обиден.

И път за връщане няма!

Ценете всеки ден.

Наведете се и вземете кристалната чаша- животът си- в ръце. Пазете го внимателно и се отнасяйте с уважение.

Помнете, че сте само гости и не си позволявайте да се държите, като господари. Имайте повече доверие на живота си и го слушайте внимателно.

Не го изпускайте от поглед, защото той е вашата сянка и винаги отразява това, което сте. Винаги ви показва какво се случва и защо, и винаги подсказва къде да търсите решението на всеки проблем и отговорът на всеки въпрос.