И днес, както всеки ден се разхождах в парка. Минутите на откраднато спокойствие, в иначе така забързания свят. Място , където се пренасям в друго измерение. Където сякаш нищо не се случва и никой и нищо не ме интересува. Аз съм там… сред природата и нито за миг не си позволявам да мисля какво се случва там… в света на вечно преследващите.
Замислих се, ако трябваше само с една дума да обясня максимално изчерпателно какво е животът… коя щеше да бъде тя?
Отговорът ми… ехо. Да, точно така! Животът е едно ехо. Това, което правиш е това, което се връща обратно към теб. Очевидно, ако правиш и казваш грозни, обидни дела и думи, те рано или късно ще се върнат към теб.
Животът е ехо и всичко започва от нас. Ако ние самите не издаваме звук, няма как да очакваме „вълната на ехото” да се върне обратно.
Тогава реалността ме цапардоса и за миг си спомних за хората от „света на вечно преследващите”- за разочарованите, онеправданите, тези към, които животът винаги е несправедлив и нечестен; родените без късмет. Помислих си, колко болезнено би било за тях да разберат, че животът е ехо. Да разберат, че това, което получават е това, което под една или друга форма мислят и правят.
Отделяме несметни часове да анализираме другите, тяхното поведение, постъпки и мотиви. А рядко отделяме дори 10 минути, за да се вгледаме в себе си. За да се запитаме, защо правим това или онова и до колко нашата реалност, отразява нашите разбирания, чувства, мисли и мотиви.
Мнозина правят нещо за другите, защото очакват ответна благодарност.
Помагат, за да получат.
Споделят, защото искат.
Мнозина правят нещо за другите, като предварително рисуват в ума си, реакцията, която трябва да получат от другите; думите, които биха искали да чуят и действията, които се предполага, че трябва да последват.
И после, когато реакцията на получателя е различна, остават разочаровани и агресивни към света, към хората и към всичко случващо се.
Необходими ли са всички тези негативни емоции? Необходим ли е наистина този негативен „вик” към живота?
Ехото, винаги се връща…
Време е да разберете, че стойността на действията ви се измерва, не според ответната реакция на получателя, а според емоцията, чувствата, времето и усилията, които вие сте вложили.
Знаете ли какво придава най-голяма стойност на един подарък? Не размерът му, не паричния му еквивалент, не това дали получателят му се радва… а това какво е вложил в него, човекът, който го е приготвил.
Така е и с действията и с всичко, което правим.
За делата си, трябва да съдим, не според мнението и одобрението на другите, а според емоцията и усилията, които ние сме вложили.
Когато се откажете от потребността да ви се кланят за делата, които сте извършили, тогава ще сте свободни да се радвате на стореното…
Обичам да си представям живота така. Когато искам да постигна нещо, първо трябва да помогна на някой друг да постигне своята цел. Така с делата си, аз изпращам нещо, като писмо, заявка, желание към съдбата… за това какво бих била щастлива да ми се случи. И после търпеливо чакам. Не се тръшкам, че човекът, на който съм помогнала не ми е благодарен. Какво значение има? Това си е неговото ехо, не моето.
Все пак светът е пълен с хора. Съдбата „получава” много писма. Въпрос на време е да стигнат до нея и да получим отговора. Този, който заслужаваме.
Понякога съдбата „получава” желанията ни бързо и получаваме отговора от хората, от които го очакваме.
А понякога писмото се забавя… но това съвсем не значи, че животът ще е несправедлив. Точно в мига, когато не очакваш, съдбата е намерила нов пратеник… човек, който не подозираш, че съществува. Но човек, който има мисията да върне отговора, който заслужаваме…
Светът не се случва НА нас…
Светът се случва ОТ нас…
Това, което правим, ще бъде това, което ще получим.
И можем да имаме всичко, което поискаме…
Стига първо да помогнем на някой друг да го получи!
***
* Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal-a е готов! – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
Браво Инес, много добре написано. Браво.
….Когато се откажете от потребността да ви се кланят за делата, които сте извършили, тогава ще сте свободни да се радвате на стореното…
Почвам малко по-малко да се наслаждавам на живота 🙂 Благодаря ти!!!!