„…няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи пръсти
и нищожно количество болка…“-
Буковски
Обичам да карам вечер по празните улици. Ей, така! Без цел и без посока. Само заради самото усещане. Не е ли странно? Как понякога неодушевен предмет, може да ти донесе повече спокойствие и мир, отколкото десетки хора около теб… Дали не се получава така, защото всяка кола е нещо, като отделен свят… отделния свят на всеки, който я управлява. Нали знаете, както всеки човек е уникален сам за себе си…различен и неповторим! Така и атмосферата в колата е отражение на присъствието на хората в нея. Досущ, като хората. На външен вид, на пръв поглед всички изглеждат еднакви, а вътре в тях се крие истинската им същност. Някои коли са лъскави и създават погрешното впечатление, че и на хората вътре светът им е толкова бляскав. А понякога дори не подозираш, че зад бляскавата обвивка, радиото озвучава вечерната тишина, с най-тъжната песен, която сте чували… най-тъжната мелодия, която минава, като фон… просто допълнение към болката, която раздира човешкото сърце зад волана…
И все пак… карах и се наслаждавах на тишината, на спокойствието и на вечерта. И тогава погледнах към Витоша. Беше един от онези дни, когато навън беше студено, а красотата на планината беше скрита зад мъгливото небе. Ако не си виждал Витоша в ясен и хубав ден, никога няма да предположиш, че там се крие такава красота. Би ти се сторило, че всичко, което има в далечината са само мрачните облаци и мъглата, които са се надвесили над града.
Тогава си спомних как веднъж един човек ми каза да наблюдавам природата. Каза, че животът бил досущ, като нея и че ако отделям повече време да я съзерцавам със сигурност ще ми се разкрият доста „тайни” за живота. И колко прав беше! Когато фокусираш вниманието си върху сегашния момент и се огледаш, взреш в природата около теб, тя сякаш придобива още по-ярки цветове. Сякаш изведнъж това, което ти се е струвало само, като пасивен фон на твоята забързана разходка, оживява и придобива друго значение. Сякаш успяваш да видиш света около себе си в светлина, в която не си и подозирал, че съществува.
Като живота… тези, които отделят време да го наблюдават от близо, да се взрат в него и да разкрият това, което им предлага, откриват много по-дълбок смисъл и много по-силна причина да живеят, от това просто да съществуват.
Мислех си за мъглата и „криещата се” зад нея Витоша. Тогава се сетих за тъжните хора. Тези, които виждат само мъглата пред себе си и се предават. Тези, които не вярват, че утре ще дойде, за да им поднесе по-добри възможности и по-голям шанс. Тези, които са забравили да съзерцават природата и да разберат, че има време за всичко… време за дъжд… за тихото ромолене и внезапния порой; за жаркото слънце и едва прокрадващите се лъчи на пролетта; за меланхолията не есента и усойните студове на зимата…
Замислих се, че макар и мъглата да скрива Витоша, тя все пак е там… величествена, както винаги. И макар и скрита, макар и незабелязана от нас, животът в планината не угасва. Всичко продължава да съществува и да се развива, за да един ден, когато дойде време… когато мъглата изчезне, тя да разкрие красотата, която е съхранявала през студените, мрачни дни. Красотата, която не е позволила да бъде погубена.
Тогава се замислих, че ако съзерцавахме природата по-често и бяхме видели това… щяхме да знаем, че и в живота има време за всичко. Щяхме да знаем, че когато има мрачни дни, не трябва да губим кураж и надежда, а да продължаваме да градим себе си, да израстваме и да работим върху личността си. За да един ден, когато външните обстоятелства ни предоставят възможност, да се покажем с цялото си величие. Да докажем, че макар и зад кулисите, ние не сме тъпчели на едно място, а сме се подготвяли за този момент… че когато светът се е погрижил да прикрие нашето съществуване, ние не сме загубили вярата, че един ден някой ще погледне към нас и ще види истинската ни същност!
Че един ден, когато мъглата изчезне… ние ще стоим там по-съвършени и цели от всякога…
Че един ден, когато мъглата изчезне… няма да разочароваме света, че сме погубили живота и величието си, само защото сме били сами и не е имало кой да ни се възхищава…
Не забравяйте да прочетете интервюто с една от моите машини Кръстьо Тютюнджиев, който стана Универсален атлет на последното провело се състезание. (ТУК)
***
А ето и една снимка от пътуването ми до Пловдид, за което ви споменах в събота. Ето малко повече информация( Инес Субашка гостува на БК Марица Кършияка).

***
П.С. Ето TУК, можете да видите как да си поръчате втория брой на онлайн списанието ми -IFS Journal.
IFS Journal 2: Научи как да свалиш 5 см от ханша, да излекуваш зъбите си, премахнеш болките в кръста и постигнеш целите си за стегнато и атлетично тяло+ Още…
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
***
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! Благодаря ви!
Една снимка със сестра ми преди тренировка 🙂
Благодаря ви!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook!
Благодаря!