Вероника Шкетиева: Как една от най-добрите кулинарни блогърки попадна в света на тренировките с тежести и здравословното хранене

Животът е странен. И в тази своя странност, по един доста неразбираем начин преплита човешките съдби. Хора, които дори не подозират за твоето съществуване, в един кратък миг те срещат някъде през времето и пространството и ставате близки. Така сякаш цял живот сте се познавали.

Е, нещо такова се получи с мен и днешната ми прекрасна гостенка- Вероника Шкетиева, която повечето от вас познават от невероятния ѝ кулинарен сайт Ginger Cookies ( посетете го ТУК), както и Facebook страницата ѝ ТУК.

Реших да поканя Вероника да ни гостува, защото освен, че се съгласи да сподели някои от уникалните си здравословни рецепти, тя се оказа и една от нас- привърженик на тренировките с тежести. Реших, че ще бъде интересно да ви представя един уникален кулинар, прекрасна жена и вече бъдещ атлет, за да надникнем в нейния свят и да я видим в светлина, която малцина познават.

Каквото и да кажа за Вероника ще бъде малко, така че ще ви позволя сами да добиете впечатленията си, като прочетете това, което тя сподели с нас.

Инес Субашка:  За никой не е тайна, че си един от най-невероятните кулинари в България! Сигурна съм, че дори хора, като мен, които не биват изкушавани лесно от кулинарни шедьоври, се чувстват безсилни пред всички твои кулинарни творения. Ти самата как успяваш да устояваш на всичко, което готвиш? Винаги съм си мислила, че ако бях майстор готвач, щях да съм огромна, защото щях да дегустирам всичко по 10 пъти, за да съм сигурна, че се е получило!

Вероника Шкетиева: Първо, благодаря за поканата и за прекрасните думи.

Преди да открия спорта наистина беше така, именно това, че ежедневно приготвях всякакви вкусни неща, комбинирано с факта, че спрях цигарите (успешна мисия и до днес) ми донесе 12 килограма плюс.

Но колкото и да съжалявам за това, че допуснах те да ми се случат, съм им и благодарна, защото именно тези добавени килограми бяха причината да вляза за първи път през живота си във фитнес зала и да открия отново за първи път в живота си, че всичките усилия там са положително преживяване за мен и ме правят щастлива.

Тази нова емоция внесе изключителна промяна в ежедневието ми.
Никога преди не съм гледала на неправилно подбраната храна ,като на враг, но сега всичкият труд, който полагам в залата промени изцяло погледа ми към храненето.

Спрях да приготвям почти всичко, което преди беше нормално да присъства на масата у нас.

Сега обмислям всяко хранене и влагам голяма дисциплина в това.

Спазвам стриктно хранителните режими, които треньорката ми ми определя за дадения период и това не ми тежи, защото имам цел.
Свикнах да се храня по този начин и не го коментирам като диета.

ИС: Всички те познават в света на кухнята, рецептите, подправките и вкусната храна. Но вероятно не всички са виждали или чували за Вероника, в другата светлина- в света на щангите, дисковете, пудовките, здравословното хранене. Какво провокира желанието ти да започнеш да вдигаш тежести, за да поддържаш физическата си форма?

ВШ: Както ти споделих в отговора на първия въпрос, това бяха едни неприятни килограми, които глупаво позволих да прибавя към теглото си.

Но наистина нищо не е случайно, те са причината сега да бъда абсолютно влюбена във фитнеса.

ИС: Знаем, че повечето жени се страхуват от тежестите, като дявол от тамян. Ти имаше ли подобни опасения и как се справи с тях? По какъв начин тренировките с тежести промениха живота ти и усещането ти за теб самата и начина, по който възприемаш тялото си?

ВШ: В началото, когато влязох за първи път в залата, всички уреди ми се сториха като такива за инквизиция и жестоки болезнени мъчения.
Разбира се, като повечето дами за мен интересни бяха само колелото и пътеката.

Сега дори не искам да стъпвам на тях, колкото и да имат своето място в тренировките по принцип, досадно ми е.

Първите два месеца бяха период на адаптация и само изключително професионалния подход на моята треньорка Емилия Ангелова към мен, ме накара да не избягам панически от залата, а с всеки изминал ден да усещам, че това място ми дава неподозирани позитиви.

Всяка седмица с мен се случваше промяна не само като загуба на излишните килограми, а и чисто физически и духовно започнах да усещам едно чисто ново прераждане.

В момента, макар че съм абсолютен новобранец именно по-сериозните упражнения и тежести са предизвикателство, с което искам и се опитвам да се боря.

Усещам как амбициите ми растат, и ако в началото исках просто да сваля излишните си килограми, то сега имам доста по-високи цели.
Убедена съм, че ще успея, защото до себе си имам един изключителен човек и треньор, който успява да изкара от мен силно желание за развитие, изгражда в мен дисциплина и хъс за работа.

Благодарна съм на моята треньорка и мотиватор за всичко, което успя да промени в мен, имах нужда от тази промяна.

ИС:  Би ли споделила някои от постиженията си в залата? ( клек, тяга и т.н.)

ВШ: На този въпрос малко се срамувам да говоря, и то пред човек с огромен опит като твоя.
Аз тренирам едва от 6 месеца и едва ли мога да говоря за постижения.
Но ако мъртва тяга с 50 килограма е нещо такова, то значи и аз имам своето малко такова.:)

Наистина съм съвсем в началото като спортно развитие, но най-важното е, че заедно с Емилия надграждаме всеки път тренировките като сложност и тежести.

Както и тя и ти казвате, няма мъжки и дамски упражнения и точно този начин на мислене споделям и аз.

Харесвам трудните неща и в тренировките това не прави изключение.

ИС: Как хората около теб възприемат страстта ти към спорта и тежестите? Успяваш ли да ги спечелиш на своя страна и ако да, как го постигаш?

ВШ: Хубаво е, че една част от приятелите ми също тренират и имаме много приятни разговори на тази тема.

Всички споделяме радостта си от новия ни начин на живот, който ни дава спорта.

Има и такива хора около мен, които са изключително далече от тази тема и ако усетя, че тя е досадна за тях, спирам.

В крайна сметка всички сме различни и никой не бива да съди никого за неговия избор.

ИС: Ще се радвам, ако споделиш с читателите ми някои от твоите невероятни рецепти, които отговарят на условието „Яж всичко, което може да се ловува, събира или бере, като се стремиш да го запазваш в максимално близък вид до естествения ( т.е. с минимална термична обработка)?

ВШ: С удоволствие ще представя при теб няколко такива рецепти.
Аз обаче, вече си ги позволявам рядко.:)

ИС:  Какво би искала да постигнеш в залата и мислиш ли, че би могла да използваш и кулинарния си блог, като още едно средство, чрез което да популяризираш тренировките с тежести и консумирането на истинска храна, като начин на живот и основния път към едно здраво и щастливо Аз?

ВШ: В залата искам да постигна много.

Аз съм прочела само А и Б от спортната азбука, тепърва се уча „да я чета“, но имам намерение да стана отличник.:)

Поставила съм си цел, имам определен идеал, към който се стремя и няма да спра, докато не го постигна.

Всички дни, в които усещам силно мускулна треска къде ли не, са именно тези дни, в които знам, че всяка крачка, дори и малка, ме приближава към целта.

Няма по-сладка болка от тази, която е резултат на труда ти във фитнес залата.

Относно блога ми, мисля че всеки трябва да прави това, което умее.
Аз не съм дорасла да давам съвети и да пиша материали по темата.

Но пък за щастие има хора като теб, които го умеят и са полезни на мнозина, в това число и на мен.

За което ти благодаря.:)

Ето и рецептите на Вероника:

Пастет от сушени домати и слънчогледови кълнове

Продукти:

1 чаена чаша сушени домати

1 чаена чаша слънчогледови кълнове

1/2 прясна сладка, червена чушка

зехтин или олио шарлан на вкус

хималайска сол на вкус

3-4 скилидки чесън

малко пресен босилек

малко мащерка (по избор)

щипка лют червен пипер

2 супени лъжици (без връх) сусамов тахан

1 чаена лъжичка смлян кимион

прясно изцеден лимонов сок на вкус

Начин на приготвяне:

Накиснете доматите във вода, докато омекнат.

Сложете ги в блендер, заедно с останалите съставки и смелете всичко до получаването на гладък пастет.

Опитайте го и при нужда сложете още сол, пипер, кимион или лимонов сок.

Поръсете пастета с лют пипер и/или кимион, ако ви допада да го сервирате по този начин, и полейте с няколко капки зехтин (или шарлан).

Крекери от покълнал лимец, сушени чушки и микс семена

Продукти:

1  1/2 чаена чаша покълнал лимец

2/3 чаена чаша слънчогледови сурови семки

1/3 чаена чаша белени конопени семена

1/3 чаена чаша счукано ленено семе

1/3 чаена чаша ситно нарязани сухи сладки червени чушки (накиснати до омекване във вода)

1 чаена лъжичка с връх сусамов тахан

хималайска сол на вкус

2 скилидки счукан чесън

сух риган

Начин на приготвяне:

Смелете кълновете лимец в блендер, заедно с чушките, лененото семе, тахана и чесъна.

После прибавете семената, ригана и овкусете леко със сол.

Върху хартия за печене разстелете на тънка кора сместа и после с остър нож оформете крекерите по ваш вкус като големина.

Сушете в дехидратор (при мен бяха нужни около 7-8 часа) или във фурна на не повече от 45-50 градуса.

Суров веган чийзкейк с ягоди

Продукти:
(за тава с диаметър около 24-25 см)

за блата:

1 1/2 чаена чаша накиснати за една нощ сурови бадеми

1 чаена чаша накиснати и омекнали фурми без костилки

2 пълни супени лъжици кокосово масло

щипка хималайска сол

за крема:

2 чаени чаши накиснато за една нощ сурово кашу

1 чаена чаша сурова макадамия

агаве на вкус (около 3/4 чаена чаша)

4-5 супени лъжици разтопено на водна баня кокосово масло

ванилия

3-4 супени лъжици вода при нужда при смилането на продуктите
малко прясно изцеден лимонов сок (4-5 супени лъжици или на вкус)

свежи ягоди

био кокосови стърготини за поръсване

счукани какаови зърна за поръсване

Начин на приготвяне:

Измийте всички накиснати продукти с чиста вода и ги подсушете леко.

Смелете всички продукти за блата в кухненския робот и разстелете сместа на дъното на тава с ринг.

Направете същото и с продуктите за крема.

Овкусете с агаве според вашия вкус, в това отношение е трудно да ви дам точно количество за подсладителя.

Изсипете крема върху блата и загладете с шпатула.

Оставете чийзкейка в хладилника да стегне и го декорирайте с ягоди, кокосови стърготини и какаови зърна.

Сурово брауни

Продукти:

2 чаени чаши сурови лешници (накиснати във вода за една нощ)

2 чаени чаши фурми (накиснати във вода за няколко часа)

2 супени лъжици кокосово масло

3 супени лъжици сурово какао на прах

2/3 чаена чаша натрошени на едро сурови орехови ядки

60-70 грама какаова паста

агаве на вкус (ако има нужда)

ванилия

ром есенция

сурово какао на прах за декориране

Начин на приготвяне:

Измийте добре лешниците след накисването, изплакнете и фурмите.

Сложете ги, заедно с разтопените на водна баня на много слаба температура какаова паста и кокосово масло в кухненски робот.

Прибавете и какаото на прах, есенциите и смелете до получаване на гладко тесто.

При нужда добавете 2-3 супени лъжици вода, но не прекалявайте с течността.

По желание подсладете с агаве или стевия, но може би няма да ви се наложи да го правите.

Накрая прибавете едро начупените орехови ядки и размесете с ръце или с шпатула тестото.

Сложете го в малка правоъгълна или квадратна тавичка, разстелете го добре, загладете повърхността му и го оставете да стегне в хладилника.

Сервирайте щедро покрито със сурово какао.

П.С. Ще ви бъда много благодарна, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я споделите с вашите приятели! Благодаря ви!

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!