Джен Синклер: Живот изпълнен със смисъл и величие

ИС: Представи се.

Джен Синклер: Първо, благодаря ти, Инес, за това интервю! За мен е чест да бъда включена в твоя сайт! За тези от вас, които не съм имала удоволствието да срещна виртуално на Facebook страницата си Thrive as the Fittest , радвам се да се срещнем сега! Казвам се Джен Синклер и съм бившия главен редактор на Experience Life magazine- публикация, където работех през последните 9 години. Там аз възлагах задачи, пишех, редактирах статии свързани с най-добрите тренировъчни методики, които фитнес средите предлагат.

От скоро стартирах собствен уебсайт- Thrive with Jen Sinkler – там говоря доста за интуитивните тренировки, олимпийски движения, тренировки с пудовки, хранителни стратегии, лесни и вкусни рецепти, как да се обличаме добре в залата и как да живеем собствения си живот, като най-доброто си Аз. Ако сте заинтересовани може да се регистрирате за моят email newsletter на www.jensinkler.com.

ИС: Как започна да вдигаш тежести? Занимавала ли си се с други спортове преди това?

ДжС: В гимназията се състезавах в четири спорта ( софтбол, волейбол, баскетбол и лека атлетика) и макар, че имам само няколко спорадични спомена, за това как правех лежанка на ръждясала, стара машина в мъжката съблекалня, това се е случвало само няколко пъти. Започнах да вдигам тежести чак последната година в колеца!

По това време от няколко години играех ръгби и дори успях да си извоювам място в националния отбор на САЩ. До тогава използвах спортът, който се практикуваше в дадения сезон, като основния ми тренировъчен двигател, но знаех, че това не може да продължава вечно. Целите ми бяха високи и знаех, че няма да успея, ако не се захвана сериозно с тежестите! Да не споменавам и фактът, че някои от пробите за отборите, включваха тестове свързани със силата в залата. В интерес на истината първият път, когато това ми се случи, аз почти никога не бях вдигала тежест, но изгарях от желание да изглеждам сякаш се вписвам сред другите, така че реших да се пробвам да клекна с тежестта, с която клякаше звездата в отбора- Ашли Инглиш- която беше в супер добра форма. Е, тежестта беше 85кг. Спомняйки си за това, не съм много сигурна как точно се справих, но съм сигурна, че е било ужасяваща гледка!

След това започнах да посещавам залата редовно- това да заобичам тежестите беше доста бавен процес, но накрая се получи! Тайната за мен е да тренираш с други хора. Аз обичам да съм сред другите.

ИС: Как избра ръгбито? Какво ти хареса в този спорт?

ДжС: Открих ръгбито на среща, колкото и странно да е- едно от първите ми гаджета беше ръгбист и ме покани да гледам негов мач. По това време на съседното игрище имаше женски лагер и още в онзи момент можех да кажа, че предпочитам да играя, вместо да гледам! Някак изглеждаше прекалено забавно, за да устоя на изкушението! Разбира се моята идея за забавно идваше от баскетбола, където доста си падах по по-грубата игра!

ИС: Когато започна да вдигаш тежести, страхуваше ли се, че може да станеш прекалено огромна или прекалено мускулеста? Какво би казала на жените, които се страхуват да вдигат тежести?

ДжС: Една от най-големите благословии в живота ми е това, че бях част от ръгби обществото. За мен този спорт е добър пример за това, че там има доста голяма толерантност по отношение на това да се приемат хора с различно телосложение. Затова, това да стана прекалено мускулеста, никога не е било някакво притеснение- исках да стана по-бърза, по-експлозивна и това беше начина д аго постигна!

Освен това, започнаха да ми се очертават и малко мускули. Наистина ОБИЧАМ начина, по който започвах да изглеждам. Сигурна съм, че никога не съм си обличала блуза с ръкав през първите няколко години, когато започнах с тежестите.

Като цяло страхът да не станат прекалено мускулести е нещо доста често срещано, колкото и неоснователно да е! ( никога, никой, в цялата история на спорта не е казал, „Упс, станах бодибилдер!”). Що се отнася до моите клиенти, винаги ги питам дали са доволни от резултатите, които са постигнали,с програмите, които са използвали, преди да дойдат при мен и да тренират по моя начин! Обикновено отговорът е, че не са били доволни и дават шанс на моя метод. Когато вече започват да забелязват положителните промени във физиката си, започват да се вълнуват! Дори още по-хубавото е, че обичам да гледам жени, които всъщност се влюбват в това да са силни- това обикновено помага за преодоляването на страха от мускулите!

ИС: Имало ли е момент в живота ти, когато не си била удовлетворена от начина, по който изглеждаш? Как успя да преодолееш това?

ДжС:Да!Да, имах! Оказа се, че правех доста еднообразни неща в залата, прекалено често. През 2003г., развих хондромалация в лявото коляно( това е състояние, при което капачката на коляното се измества). Това беше първият случай, в който се контузих. Започнах усилено да ходя на физиотерапия и се опитвах да се върна в старото си Аз, като се фокусирах върху това да развия задното си бедро, както и доста ексцентрични упражнения, плюс това да засиля глутеусите си. Но хрущялът ми продължаваше да не е добре. Аз не бях свикнала да играя с болки и походката ми беше доста изкривена. В следствие на това, две години по-късно, развих хондромалация и в дясното коляно!

Резултатът беше, че реших, че вече не искам често да вдигам тежести. По това време вече от две години работех в списанието. Обичах работата си, така че продължих с това. Само това и нищо друго. Тръгвах си от офиса около 9 вечерта, купувах си доста храна, която поглъщах за нула време, после си лягах и повтарях това всеки ден.

Теглото ми започна да се покачва. Все още играех ръгби в местния отбор, както и в националния отбор… или почти! Бях избрана, като резерва и на световното първенство не играх дори минута. Нито пък го заслужавах! Не бях същия състезател, който бях предните години.

Тогава се чувствах нещастна и слаба. Чувствах се доста зле след всяко хранене. Ужасно акне изби по цялото ми лице и гръб. Докторите казаха, че причината са хормонални проблеми! Често имах болки в гърба, които смятах, че са просто мускулен спазъм. Ходих на какви ли не доктори, докато накрая ми откриха камъни в жлъчката. Като възрастна жена, само че аз бях на 28г!

Всичко се промени, когато облякох една рокля, с която по мои спомени преди изглеждах ослепително добре. Но за съжаление нещата вече не седяха по този начин! Спомням си, че пипнах корема си и бях изумена колко се бях отпуснала. Знаех, че ако не променя подхода си веднага, нищо нямаше да ми помогне! Беше Май, 2008г. Бях толкова уморена от себе си, от извиненията, които си намирах, от това да тренирам толкова рядко, да се чувствам толкова ужасно физически и емоционално, да се обличам, така че да прикривам тялото си, при положение, че преди това винаги бях най-разсъблечената и най-уверената във визията си, сред моите приятели!

Чувствах се, като самозванец, наричайки себе си спортистка, когато нито тренирах, нито изглеждах, като такава… нито пък се държах, като спортистка. Най-накрая, изведнъж бях готова да поема отговорността за собственото си здраве!

Първото нещо беше да вкарам храненето в релси. В началото започнах с месечен дневник, с т.нар. елиминираща диета. Изключих всичко зърнени храни, млечни продукти, соя и други всеизвестни алергени, като после един по един ги включвах обратно и си записвах как се чувствам. Познайте! През последните години бях погълнала такива количества млечни продукти, че бях станала алергична към тях! И веднъж след, като изключих млечните продукти от диетата си, акнето изчезна!

За първи път започнах да се опитвам, да намеря баланса между работата и живота. Или по-скоро си промених дефиницията за това какво е работа. Реших, че е неприемливо за редактор на фитнес списание да се моли, да взима на заем и да краде идеи от приятели, книги и сайтове, затова тръгнах на лов за фитнес сама. Щеше да се превърне в част от работата ми и си обещах да бъда в най-добрата форма през живота си за 30тия си рожден ден!

Ето какво открих: перфектна зала и група приятели, които искаха да тренират с мен!

За първи път минах на една вълна с тялото си и обръщах внимание на това какво ядях и как храната ме караше да се чувствам. Така неусетно преминах към Палео диетата( без дори да знам, че това е тя), като се хранех с качествени меса, хубави мазнини, много зеленчуци и съвсем малко зърнени храни и млечни продукти. През месеците до 30тия ми рожден ден, изключих всякакъв алкохол.

За 3 месеца свалих над 8кг и промених изцяло начина, по който изглеждаше тялото ми.

ИС: Следваш ли хранителен режим? Срещаш ли неодобрение от страна на приятелите си или те разбират, защо се храниш така? Би ли споделила какво ядеш в един ден?

ДжС: От години следвам палео диетата. Вече не ми се ядат хляб, макаронени изделия, но от време на време включвам млечни продукти, без вече да имам лоши последствия върху здравето си от тях. И тъй като обичам от врем ена време да си хапвам нещо сладко, наричам диетата си палео+мъфини.

ИС:Ти си доста опитна що се отнася до писането и аз наистина обичам да чета материалите ти! Какво те вдъхновява да пишеш и как откри тази страст?

ДжС: Благодаря! Преди си мислех, че искам да седя зад кулисите и да редактирам статиите на другите хора. И всъщност това беше и фокусът на висшето ми образование. Но години минаха и аз осъзнах, че все повече формирам свое собствено мнение по въпросите свързани с тренировки и хранене. Трудно ми беше да пазя мнението си само за себе си, затова трябваше да пиша, като начин да изразявам себе си! И така стана всичко!

Архивът на моята колонка, която пишех, когато бях в Experience Life  може да видите ТУК. И за мен ще е чест, ако посетите сайта ми www.jensinkler.com и след това споделите мнението си с мен!

ИС: Много харесвам страницата ти “Thrive as the Fittest”! Има нещо могъщо, вдъхващо сила и увереност в самото ѝ име. Как ти хрумна идеята да стартираш страница и каква е мисията ти с тази страница? Какво е съобщението, което би искала да отправиш към света?

ДжС: Предишната ми страница се казваше „Survival of the Fittest”, но след като започнах сама да се занимавам с това, реших, че приоритетите ми вече са се изместили от просто да оцелявам, към това да процъфтява,- защото можем много повече от просто да оцеляваме, нали? Защо да се примиряваме с просто „добро”, като можем да получим великото? Макар че фитнесът определено играе голяма роля в един щастлив живот, аз исках да мога да включа храната, здравето, модата, забавлението и другите начини да живееш живота си, като най-доброто си Аз.

И така Thrive as the Fittest се зароди! Мисля си, че думата „процъфтява”, отразява по-точно обществото, което си създадох и това, в което вярваме. Ние си говорим за всичко- това наистина е едно процъфтяващо „общество” с много идеи. Това беше визията ми през цялото време и сайтът ми отразява същото съобщение- той също е нещо, като площадка за щастливи хора!

ИС: И тъй като не искам да разочаровам читателите си, за човек, който е в отлична форма, като теб, сигурна съм, че те биха искали да знаят как тренираш! Би ли споделила тренировъчната си философия?

ДжС: Разбира се! Важно е да отбележа, че обичам да играя! Много! Откакто се „пенсионирах” от ръгбито, спрях да следвам специални програми, които са предварително написани на листче. Не тренирам за определено състезание, но въпреки това обичам да имам прогрес и да подобрявам рекордите си в залата! Намерих начин да напредвам, без да се „затварям” в предварително написани програми, които може и да са в синхрон с начина, по който се чувства тялото ми на този определен ден, а може и да не са!

От септември, 2011г., следвам един протокол, наречен Gym Movement в залата The Movement Minneapolis.

Звучи странно, когато го описвам на хората, но наистина работи! Водещият принцип е, че всичко, което правиш или те прави по-добър или пък по-лош- всяко повторение, всеки сет, всяко упражнение! И естествено всеки би искал да прави неща, които го правят по-добър, нали?
Ето тук има един кратък туториал, който можете да изгледате!

Това съвсем не значи, че тренировките ви ще бъдат случайни! Вие се тествате и тренирате нещата, които ще помагат на фитнес целите ви. Имам няколко цели, които съм си поставила и едната е да правя сначове със собственото си тегло! Така че тествам и тренирам олимпийските движения и други асистиращи упражнения, повече от каквото и да е друго!

ИС: Как би завършила изречението „Тренирам, защото…”?

ДжС: Мисля, че физическата сила има начин, по който се трансферира във всеки един аспект от живота!

П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!