Днес имам удоволствието да ви представя Станислав Илиев (Финдо). Много от вас вероятно нямат нужда от допълнителни пояснения кой е той! Ще ви припомня само, че той беше един от най-запомнящите се участници в първото издание на Survivor в България!
Защо реших да поискам интервю от него? С Финдо се запознах лично това лято, когато ми предложи да включа моите тренировки към тренировъчните дни на открито, които той провежда!
В началото бях скептично настроена, защото впечатленията ми за родните звезди за съжаление не са много положителни.
Но както обикновено се случва, не трябва да съдите за другите прибързано! Останах меко казано очарована от Финдо- от това, което е и това към, което се стреми! Той е един от най-земните, целеустремени и изпълнени с желание за живот хора, които познавам!
Финдо знае как да мечтае, а още по-важното е, че знае как да преследва мечтите си! Когато сте в негово присъствие, ще осъзнаете, че животът наистина може да е приказката, за която мечтаете, стига да не позволите на грозното в действителността, да погълне красивото… стига да не позволите на „порасналите възрасти“ да убият детското у вас!
И тъй като думите смаляват… ще ви оставя сами да направите изводите си… ( преди това не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facеbook ( ТУК))
Инес Субашка: Как започна да се занимаваш със спорт и по-специално с гребане?
Станислав Илиев: Със спорт се занимавам от дете. Когато бях на 5-6 години тренирах борба, таекундо, народни танци, лека атлетика.Минах през много спортове, докато не се спрях на кану- каяка.
Той ме грабна в самото начало..Още на първото си състезание станах първи и вече не можех да спра.
ИС: Какво те мотивира всеки ден да ставаш и да посрещаш новия ден с ентусиазма и целеустремеността, които показваш във всичко, с което се занимаваш?
СИ: Всеки ден, първото нещо, което правя е да си планирам тренировката- като час и спорт.След като тренирам, вече се чувствам силен , жив…мога вече всичко! И от там вече съм пълен с енергия да продължавам с работата си, която пак е свързана със спорт.
ИС: В днешно време голяма част от хората сякаш са се отказали да живеят и просто съществуват. Какво е това, което поддържа искрата в теб, дава ти сили да мечтаеш и да не се отказваш пред грозната действителност, в името на това да правиш само неща, които обичаш?
СИ: Ах, много е зле тази действителност.Този навик на хората да се примиряват!Жал ми е ! В мен искрата я подържат неосъществените ми детски мечти… а те са най- истинските!
Искам един ден… т.е. сигурен съм, че един ден ще бъда най- добрият в това, което искам и за което се трудя!
Когато бях на крачка от този успех, хората, които ми бяха идоли, треньори, застанаха по най- нелогичния начин на пътя ми. Дълга история- болната ми тема! Сега съм спокоен, уверен и само времето ще покаже!
ИС: Как поддържаш формата си? По какъв начин тренираш и как се храниш?
СИ: Аз тренирам всеки ден, предимно аеробно с много повторения. Тичам, греба, водя Power Aerobic( това е 60 минутна аеробна тренировка за цяло тяло).
Хранителен режим не пазя! Познавам себе си и знам от каква храна имам нужда. Не се ограничавам в определени храни! Стремя се да давам необходимото на тялото си, за да мога да поддържам активния си начин на живот и да имам достатъчно енергия!
ИС: Тези, които са запознати с твоята работа знаят за „Подобри себе си“- тренировъчните дни, които провеждаш. Как се зароди идеята и каква е мисията ти?
СИ:Подобри Себе Си се роди преди 2 години. С мои колеги създадохме програмата с цел да предложим нещо различно от тренировките провеждани в зали. Започнахме да предлагаме на хората тренировки на открито, с интервални походи, игри в гората и гребане. Това е в рамките на цял ден. В програмите освен тези тренировъчни дни имаме и спортни уикенди, програма презареждане, организиране на тиймбилдинги и създаване на индивидуални спортни програми. Мисията ни е да направим добро за тялото си, за да остане душата в него.
ИС: Какво би посъветвал хора, които се отказват от мечтите си, защото изглеждат неосъществими, трудно достижими?
СИ:Да не се отказват, защото не се знае колко малко остава до нея и когато са целеустремени и не се отклоняват от целта си, няма как да не достигнат до нея.
ИС:Имало ли е моменти в живота ти, когато ти се е искало да се откажеш- да не ставаш рано всяка сутрин, да полагаш неимоверни усилия на тренировка, да бъдеш дисциплиниран? Моменти, когато ти е идело да зарежеш всичко? Какво те крепеше в тези моменти?
СИ:Единственото, от което съм се отказвал е да се състезавам с кану, защото условията за тренировка, които имах не бяха конкурентноспособни на условията на останалите състезатели в света !
Но, като видя езерото , медалите си вкъщи и си казвах…”Защо да се отказвам, за да помогна на някой да се класира по напред…”
И продължавам!
ИС:Как би завършил изречението „Тренирам, защото..?“
СИ: Тренирам, защото се чувствам жив. Не спирайте да се движите, защото един ден това ще ви липсва!
Няколко снимки от походите и спортните уикенди, които Финдо организира!
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка, за да я споделите с приятелите си! 
Благодаря ви!
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
