В днешно време за нормално( в смисъл на правилно), се възприема това, което масово се практикува. По тази логика, повечето хора смятат, че нормалният начин на живот се състои в това да водиш хедонистичен живот и да си угаждаш на прищявките- задоволявайки всяко желание за хапване на сладки и тестени изделия, излизане до късно вечер… живот, който напълно обезсмисля смисъла на думата режим. И когато някой, който е осъзнал вредата от този начин на живот, дръзне да се противопостави, да започне да обръща повече внимание на себе си и здравето си и да се грижи за тялото си, така както трябва, обикновено бива заклеймен, като странен или вманиачен. Днес имам удоволствието да ви представя Мария Георгиева. Тя е от малцината „странни“, които са били от двете страни- сред масата, водещи „нормален“ начин на живот и сред „вманиачените“- тези, които полагат усилия, за да бъдат здрави и във форма. Мария е пример за подражание! Тя е от хората, които те вдъхновяват и мотивират. От хората, които те карат да повярваш в мечтите си, дори когато другите ги отричат! Мария е човек, който не се интересува от мнението на останалите, а човек, който знае кое е най-доброто за нея и го преследва с хъс и желание, независимо длаи върви сама по пътя си и независимо от това дали ще срещне подкрепа в очите на другите!
Инес Субашка: Кажи ни малко повече за себе си!
Мария Георгиева : Казвам се Мария Георгиева,на 26г. от град Добрич. Завърших Право в Ирландия преди 2 години и в момента уча Философия в СУ. От тази година съм и Бикини състезател.
ИС: Как започна да се занимаваш с фитнес? Занимавала ли си се с други спортове преди това?
МГ: С финес започнах да се занимавам заради много сериозно стомашно заболяване,причинено от безразборно хранене и недоспиване. Като ученичка бях много запалена по баскетбола,но моите скромни 1.59 ми изиграха лоша шега. Имах амбиции да достигна поне 1.70,защото бях чула,че ако се играе редовно,ще порасна бързо,но заковах на 1.63 и така си останах!
ИС: Следваш ли хранителен режим? Какъв?
МГ: Да,следвам много строг режим когато се готвя за състезание,а в основен период си позволявам един зареждащ ден. Разбира се,не прекалявам. В останалите дни,не смесвам мазнини и въглехидрати. Два дни съм на протеин и мазнини и един ден на протеин и въглехидрат. Във въглехидратния ми ден приемам от 200 до 250 грама въглехидрати през целия ден. Пия по 4-6 литра вода на ден,кафе сутрин и поне по литър чай. Не пия алкохол,газирани или захарни напитки. Понякога си позволявам чаша вино.
ИС: Имала ли си някога проблеми с храненето?
МГ: Имах сериозен проблем,докато бях в Ирландия. Работех в нощни клубове като барман и след работа отскачахме до McDonalds,Burger King,Subway и много други. Пиех много кола и различни сокове,а вода само ако нямаше нищо друго. Изведнъж започна да ми се гади,докато стигнах период,в който не можех да задържам храна. Завърших и се прибрах в България,където установих,че начинът ми на живот трябва да се промени. Започнах с режим на хранене и след това спорт.
ИС: Според теб, защо толкова много жени имат проблем с хранителните разстройства? Какъв е съветът ти към тях? Как биха могли да се измъкнат от самотния свят на хранителното разстройство?
МГ: Хората като цяло имат проблем в храненето,не е само при жените. От гладуване не се отслабва,не е здравословно! Знам,че е по-лесно и по-мързеливо,но това не е решение. Доказано е,че всеки един навик,с много воля,се отстранява за 40 дни. Умът ни играе лоша шега в повечето случаи,опитва се да ни излъже,да ни подведе. Колко пъти сте си казвали ‘От утре..’ ,но утре никога не идва…? Не мога нищо да кажа на тези хора,освен,че ‘утре’ трябва да се превърне в ‘сега,веднага! Ще се справят с хранителното разстройство когато те самите го пожелаят.
ИС: Как хората край теб приемат начина ти на животи начина по който се храниш? Приемат ли го или напротив осъждат го?
МГ: За мен няма никакво значение хората какво мислят по въпроса,защото съм била в болница,заради ‘нормалния’ начин на живот и хранене. Моите роднини не го приемат добре,но поне вече не говорим на тази тема. Оставили са ме да правя каквото поискам.
ИС: Някога страхувала ли си се да вдигаш тежести, защото може да станеш прекалено мускулеста? Какво би казала на жените, които се страхуват от големите тежести?
МГ: Не,никога не съм имала подобни опасения. Преди години ходих на фитнес за кратък период,но не знаех как да правя упражненията и не спазвах никакъв хранителен режим и не постигнах никакъв резултат. Винаги съм харесвала жени и мъже с мускули. Не се страхуват,просто си търсят оправдание да не тренират. Всеки има достъп до интернет и сами могат да видят разлика между фитнес и културизъм.
ИС: Как би описала тренировъчната си философия?
МГ: Много съм упорита и нахъсана. Всичко трябва да се прави с позитивна нагласа,усмивка,финес,любов и благодарност към самата мен и труда,който полагам.
ИС: Как се промени животът ти, след като започна да тренираш и да се храниш здравословно?
МГ: Щастлива съм и се чувствам пълноценна! Преди бях много избухлива. Промени се не само външния ми вид,но и вътрешната ми нагласа и усещане. Благодаря всеки път когато сядам да се храня. Здрава съм и това е най-важното.
ИС: Имало ли е момент в живота ти, когато ти се е искало да си, като повечето хора- да седиш до късно всяка вечер, да излизаш по заведения и да ядеш каквото ти падне, вместо да полагаш толкова усилия, както в кухнята, така и в залата.
МГ: Имаше момент,в който не само ми се е искало,но и съм го правила. На дискотека излизам точно два пъти в годината. Не пия алкохол и не пуша цигари,отказах ги преди 3 години. Не ми липсва,предпочитам да приготвя вечеря,да гледам филм с приятеля ми и да се наспя добре. Все пак на следващия ден ме чака тежка тренировка!
ИС: Как би завършила изречението „Тренирам, защото…” ?
МГ: Тренирам,защото получавам всичко!
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля отделете минутка и я споделете с вашите приятели! Много ще съм ви благодарна!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook ! 
Благодаря ви!
