Едно упражнение, за което си промених мнението

Сигурна съм, че в бъдеще ще има още  такива упражнения, за които ще променя мнението си! Но не ме притеснява факта да го кажа. Знам, че тепърва има още много да науча и неща, в които вярвам днес, през призмата на знанията и опита ми утре, може да изглеждат грешни.

Днес искам да ви споделя мнението си за набиранията. Или по-скоро за асистираните набирания и мястото им в тренировките.

Първо ще започна с малко предистория. Вече всички, които достатъчно дълго четат блога ми, знаят, че едно време всичките ми опити да се набера завършваха с висенето ми от лоста, като пране на простор… т.е. неуспешно. После, реших да си поръчам ластици, с които да правя асистирани набирания. Започнах с най-дебелите ластици и постепенно станах по-силна. Един ден случайно, на шега реших да се пробвам да се набера сама и за моя огромна изненада успях.

Така в началото боготворях ластиците и ги използвах и при хората, с които тренирам.

Мина време, натрупах малко повече опит и знания и малко си промених мнението. Затова исках да споделя с вас до какви заключения стигнах и ако моето мнение съвпада с вашето, може и вие да процедирате така, ако ли не, ще се радвам да чуя вашите аргументи.

И все пак…

Ластиците са различни цветове, като всеки цвят е с различна широчина и съответно може да издържа различни килограми. Колкото е по-широк ластика, толкова повече килограми може да издържи, съответно хората, които имат доста слаби ръце и не могат да се набират, би следвало да използват по-широкия ластик. И така да прогресират, докато стигнат до по-тънките, които отнемат по-малка част от собствената ви тежест и затрудняват повече асистиращите набирания.

Това беше първоначалната ми гледна точка. Редувах вертикалния скрипец с асистираните набирания. Но от сегашната си позиция, смятам, че това изобщо не е най-добрия подход.

Наблюденията ми показват, че когато накарате някой, който е доста слаб в горната част и особено, ако е и по-тежък да се набира с ластик, дори и с по-широк, рядко успява технически да изпълни добре набирането. Обикновено компенсира, като не дърпа достатъчно с гърба и се опитва да направи набирането само от рамото. Освен това повечето хора обикновено имат дисбаланс между двете ръце и това доста осезаемо си проличава на асистираните набирания, особено когато направят няколко повторения и се уморят. Тогава по-силната им ръка осезаемо извършва доста повече работа.

Така стигнах до заключението, че ластиците имат своята роля, но не в началния етап на подготовката. Това, което искам да кажа е, че много по-добре е да се наблегне на вертикалния скрипец, както разбира се и други дърпащи движения, но не и да се прибързва с асистираните набирания.

Според мен мястото на ластиците е, когато трениращият вече е напреднал, усвоил е правилната техника на дърпането, използвайки мускулите на гърба си, а не компенсирайки с дърпане от рамото; когато е натрупал достатъчно сила и малко не му достига, за да направи набиране със собствено тегло.

Тогава на помощ идват най-тънките ластици, които могат да бъдат използвани за асистиращи набирания. Това ще позволи на трениращия да преодолее психическата бариера, която има към набиранията, като същевременно ще даде „финалния тласък”, който да му помогне да направи първото си набиране със собствено тегло.

Знам, че понякога в прекаленото си желание да напредваме или да правим разни упражнения, пропускаме скучната, банална подготовка, която обаче е крайно необходима, за да ни помогне да изградим основите, които са ни необходими. Гарантирам ви, че много по-бързо ще успеете да се наберете и то ПРАВИЛНО, ако наблегнете първо на вертикалния скрипец и други дърпащи упражнения, отколкото ако веднага скочите на ластиците. Разбира се, ако съвсем малко не ви стига и имате нужда от най-тънките ластици, като финален тласък до първото си набиране, използвайте асистиращите набирания. Но иначе вижте ето тези упражнения(ТУК), които ще ви помогнат да станете по-силни и да се наберете.

ТУК може да видите още едно упражнение, за което си промених мнението!

Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!

Остават още няколко дена, в които можете да се абонирате за последния брой на онлайн списанието ми- IFS Journal-a! –  Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.

Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.