За въпроси и запитвания за всички online продукти, поръчки и рекламации: телефон: +359 877 963 124

Животът след раздялата

Прочети цялата статия

Инес Субашка-Ines Subashka

Вървеше по алеята, към мястото, където пътищата им се разделяха; към кръстопътя където всеки щеше да поеме към своето бъдеще, обогатен от опита и ограбен от емоциите на раздялата. Седиш на сантиметри от човека срещу теб, а го чувстваш толкова далечен. Искаш да кажеш много,а сякаш нещо те спира. Хора, които до вчера са били част от живота ти днес сякаш нямат място в него.

Оглеждаш се и се чудиш как да пренаредиш настоящето си, така че да им отредиш място в живота си, така че да ги запазиш до себе си…дали от сантименталност по споделеното минало или пък просто от чиста егоистичност, че ако ги оставиш зад гърба си, те ще се превърнат в част от настоящето на някой друг.

Седиш срещу човека и ти се иска да го прегърнеш за довиждане, да му пожелаеш късмет. Но как би могъл да протегнеш ръце към някой, който е на километри от теб, от твоята същност? Не е ли това равнозначно на това да протегнеш ръце към нищото и да прегърнеш една празнота… която остава в теб до края на живота ти?

Минаваме през алеите на живота, където някой винаги очаква да ни срещне- за да ни научи на нещо или пък, за да самият той да получи урок от нас. Някои хора влизат в ритъма на нашата походка и успяват да вървят редом до нас, до самия край…други пък непрестанно ни гонят или ни принуждават ние да бъдем гонещите. Надпревара, в която рано или късно на следващия ъгъл гонения или гонещият се препъва и пада. Остава там, за да дочака следващия си спътник.

Често пъти този, който продължава да върви (още…)

Вкусна супа от броколи

Прочети цялата статия

Image source: porkdrunk.blogspot.com
Снимка: porkdrunk.blogspot.com

Обожавам броколи. Това е една от любимите ми зеленини. Мога да ги ям всеки ден. Затова реших, че любителите на броколите, биха харесали идеята за супа от броколи, която да подхожда на вратната пържола. Ето от какво се нуждаете, за да си я приготвите.

Необходими продукти: (още…)

102 неща, които си заслужава да прочетете

  • Без категория
Прочети цялата статия

IneS Subashka

Как мина седмицата ви? Не се изненадвайте от огромния брой статии. Миналата седмица ви предупредих, че съм си запазила много неща за четене. Така че сега имате възможност и вие да прегледате списъка ми.

Междувременно не забравяйте да си прекарате прекрасно уикенда, да ядете хубава храна и да се движите повече.

Първо, (още…)

Q&A: Защо диетата ви се проваля през уикенда и кога да правите хип тръстери на един крак?

Прочети цялата статия

Снимка:Crossfit.com
Image source:Crossfit.com

 

 Как минава седмицата ви? Моята е чудесна и много продуктивна. Благодаря ви за прекрасните съобщения, които ми изпращате. Малко се бавя с четенето им, но се старая при всяка възможност да си набавям дневната доза. 😉 Ето кои върпоси избрах за тази седмица. Това е моето мнение, ще се радвам да споделите вашето в коментарите под статията.

 

 

 

 

Инес, имам един проблем. От известно време се опитвам да се храня по-здравословно и през седмицата всичко се получава отлично, но когато дойде уикендът всичко отива на кино. Когато видя, че идва петък и направо ме е страх от това, което ще изям. Защо се получава така? (още…)

Нямате мотивация да живеете здравословно? Ето ви!

Прочети цялата статия

snimka-2

“Животът на обикновения човек е еднопосочна улица. Той познава единствено пътя, който го води към ограниченията. Едничката му вяра, абсолютната му лоялност е към смъртта. Изборът как точно да погубва себе си е единствената му истинска свобода.”

…и честно казано точно тази свобода на избора, как да погубват себе си е това, от което ми се иска хората доброволно да се откажат. Ден след ден запълваме деня си с дейности ,които само ни гарантират бавна, сигурна и мъчителна разруха. Всяко наше действие, всяко наше решение какво да ядем, колко и дали изобщо да се движим, или ни дава възможността да правим тялото си по-силно и по-здраво, или пък е само още една „хапка” към самоизяждането и саморазрушението ни.

Отдавна се отказах да се „оправдавам” за избора си на храна, за желанието си да тренирам и да водя живота, който водя. Тези, които не изповядват същите ценности, като моите, ме намират за странна, крайна, вманиачена.

Но те дори не разбират. Те нямат идея, че в това да избираш да даваш качествена храна на тялото си и в това да се движиш достатъчно и да не губиш функцията на тялото си няма нищо крайно. Всъщност не виждам нещо по-естествено от това.

Може би, ако ден след ден не губехме връзката си със себе си и не ставахме все по-глухи за сигналите, които тялото ни изпраща, всички щяха да обръщат повече внимание на това, което ядат и на това колко време прекарват в заседяване и залежаване.

Обичам, когато ми казват „Един живот живея, няма да се лишавам.” Нека ви попитам, това ли е всичко, което може да донесе наслада и удовлетворение от живота? Това да седите и да ядете храни, които погубват тялото и здравето ви. Храни, които лишават от живот всяка една клетка и правят душата ви затворник, в тяло на мъртвец?

Храната е това, което трябва да дава сила и енергия, за да можем да използваме тялото си, като инструмент да правим неща, които наистина носят наслада от живота.

Кога беше последния път, когато (още…)

Тази статия няма нищо общо с теб! Въпреки това всичко в нея те засяга!

Прочети цялата статия

Ines Subashka-Инес Субашка

Понякога отивам в гората. Не, за да бягам, а за да намирам себе си. Сядам и си събирам тишина и спокойствие. Наслаждавам се на вековните дървета и си мисля колко ли болка, сълзи, разочарование и отчаяние са попили корените им.

Колко ли безнадеждни викове и ридания са се впили в стеблата им. А те все още седят сияйни и великолепни. Пазят тайните на хиляди човешки души. Превръщат се във верен спътник и другар на всеки самотник… дошъл, за да открие себе си.

Днес гората беше моят дом. Днес вековните дървета разпръснаха моите мисли, вятърът погали умореното ми тяло, а звънката песен на птичките прегърна белезите по сърцето ми.

Харесва ми самотата…. Но не в смисъла на раздиращата болка и тягостното притискане на четирите стени, когато душата ти се чувства в плен на тишината.

Харесва ми самотата, в (още…)

53 неща, които си заслужава да прочетете

  • Без категория
Прочети цялата статия

Снимка: www.list09.com
Снимка: www.list09.com

Как мина седмицата ви? Моята беше доста натоварена и не успях да чета, толкова колкото ми се искаше, но за сметка на това имам около 40 отворени прозореца със статии, които имам намерението да прочета. Не завиждам на компютъра си! 😀

Въпреки това прочетох доста интересни неща, така че отделете малко време, за да разгледате списъка със тсатии, които прочетох, а след това не забравяйте в коментарите да споделите статии, които вие прочетохте и които ви направиха впечатление.

Както може би вече знаете, от дургата седмица излиза първият брой на IFS Journal- новото ми онлайн списание, така че ако още не сте се регистрирали, направете го ТУК. Благодаря!

Първо, (още…)

Какви методи да използвате, за да разнообразите тренировката си и трябва ли да тренирате всеки ден, за да изчистите корема си?

Прочети цялата статия

tumblr_lqcfod9qFf1qmicymo1_500

Здравей, Инес. От доста време тренирам с многоставни упражнения, но в последно време не намирам мотивация да тренирам. Имам чувството, че упражненията са прекалено еднотипни и сякаш всичко вече е по навик. Не усещам предизвикателството. Какво да направя, за да си върна „тръпката” и да ми се тренира? (още…)

НОВО! Регистрирайте се за първия брой на IFS Journal- новото ми онлайн списание за фитнес и здравословен начин на живот!

  • Без категория
Прочети цялата статия

От доста време обмислям това да поставя началото на ежемесечен бюлетин. Човек е подтикван да пише, тогава,когато има някаква лъжа, която иска да разкрие, някой факт, към който иска да…

Личната изповед на Кайла Принс: Пътешествието на една жена от месоядна към веган и какво я накара отново да започне да яде месо?

Прочети цялата статия

kaila-prins

Днес съм приготвила едно много интересно интервю с една жена, която е извървяла пътя от месоядна, през вегетарианка, до веган и после отново се завърща към яденето на месо. В нейната „лична изповед“ ще видите какво я е накарало да премине към всеки един от изброените варианти на хранене, как се е чувствала, как това се е отразило на здравето и тренировките ѝ, както и какво я е накарало отново да започне да яде месо. Ще разберете какъв е най-ценният урок, който е научила от всички опити и грешки.

Днес ще ви запозная с Кайла Принс. Вижте какво сподели тя с нас.

Инес Субашка: Представи се!

Кайла Принс: Казвам се Кайла Принс, а в интернет пространството съм известна, като @MissSkinnyGenes. В момента водя блог, свързан със здравето, фитнеса и възстановяването ми от хранително разстройство-inmyskinnygenes.com, както и подкаст, наречен

Finding Our Hunger,” където интервюирам хора, които откриват къде ще ги отведе пътешествието наречено живот- към по-добро възприемане на външността си, удовлетворителна кариера и всичко останало.

Възстановявам се от анорексия. Повече от 13г. се борих с пристрастяване към тренировки и хранене, и сега съм  посветила живота си на това да помагам на другите да намерят изхода от хранителните разстройства и вманиачаването в тренировките. Освен това съм сертифициран треньор, като получих сертификат от Institute for Integrative Nutrition.

ИС: Вдигаш ли тежести? Как тренировките с тежести промениха живота ти?

КП: В момента (още…)

В отчаян опит да догоня бъдещето…

Прочети цялата статия

 

И една снимка от вчера :))
И една снимка от вчера :))

Светът бил мое отражение. А другите всъщност съм аз. Беше от дните,когато собственото ми присъствие ми дотягаше до болка. Не се разбирах! Другите съм аз. Навън валеше, но какво пък толкова. Заслужаваше си неудобството. Грабнах ключовете и изтичах навън. Капките дъжд се разбиваха в измъченото ми тяло и се чуваше силния тътен от ехото им. Така, както, когато изпуснеш нещо в голяма, празна стая. Всичко се чува натрапчиво силно. Дори пълзенето на мравките. Възможно ли е наистина в тялото ми да е обвита такава празнота? Възможно ли е да съществува такава пустота?

Ходех в парка, а дъждът измиваше болката ми… разминавах се с другите, така де със себе си. Измислях им живот, или по- скоро собствения си живот. В него виждах миналото си…все така болезнено, разтърсващо и присъстващо. Събрах смелост да го подмина и да го оставя зад гърба си…тогава забелязах нея.

Ходеше сама. Луташе се под дъжда, така както правех аз. Напомняше ми толкова много на мен. Единственото, което ни отдалечаваше бяха годините. Възможно ли бе това да съм аз? Исках да я настигна, да догоня бъдещето си, за да разбера какво ме очаква. Исках да знам до къде ще стигна и каква ще бъда, ако продължавах да живея така! Трябваше да разбера… но колкото по-бързо ходех, толкова повече се отдалечаваше. За миг я загубих и повече не я видях. Можи би беше намек от живота, пратеник, който да ми напомни, че имах само днес и че колкото повече бягам към бъдещето, толкова повече всичко се изплъзва.

Смятам, че животът трябва да се наблюдава. От близо- с всичките му детайли, защото случайности няма. Случайността само преоблича ситуацията, накипря я с официална премяна, която да ѝ придава повече важност, потайност и още толкова загадъчност. А всъщност под „дрехите” всичко е много просто и всичко има дълбок смисъл.

Наблюдавайки живота…своя собствен и на тези около мен, стигнах до заключението, че не е случаен факта, че точно майка ми и баща ми са мои родители; че имам сестра,а не брат да речем… че дядо ми е бил една личност, а баба ми друга. Вашите роднини също не са случайни. И преди да си помислите, че съм изпаднала в момент на умопомрачение, сега ще се опитам да ви обясня това, което е в ума ми.

Стигнах до (още…)

  • 1
  • 2
Close Menu