Миналата седмица се срещнах с едно момиче, което чете сайта ми и искаше да се видим и да поговорим за хранителния ѝ режим! Винаги се интересувам от начина на живот на хората, от това как се хранят в момента и най-вече защо го правят! Както и преди съм споменавала, смятам, че голяма част от проблемите със здравословното хранене, които хората срещат днес ( особено на жените), са свързани с връзката между емоциите и храненето!
И все пак през голяма част от времето обсъждахме, така наречените „чийт дни” или с други думи дните, в които можете да ядете каквото си поискате и да доставите удоволствие на вкусовите рецептори и на ума си. Или поне това е масово разпространената логика!
Аз, както винаги имам различна гледна точка по въпроса и затова реших да ви я предложа.
Когато започнах да се храня по-здравословно, нямах собствено мнение по въпроса и затова гледах какво правят другите и го прилагах и в моето хранене.
Разбира се почнах с много стриктен хранителен режим през седмицата, като имах един ден, в който ми беше „позволено” всичко! Държа да кажа, че голяма част от проблемите с храненето, които имах през следващите години се дължаха точно на този начин на хранене.
Тогава се хранех добре с единствената цел да отслабна и да изглеждам добре. Здравето не беше нещо, което ме интересуваше и нищо нямаше силата да ме убеди, че мога да превърна здравословното хранене в начин на живот, а не в мъчение и лишение.
От понеделник до неделя, стриктно мерех всеки грам, приготвях здравословните си ястия и тръпнех в очакване за края на седмицата. За деня, в който ще се натъпча хубаво с всичко, от което съм се „лишавала” цяла седмица.
Това беше доста натоварващо психически, а освен това ме караше да се чувствам доста зле и физически, защото след „свободния ден на ядене” се чувствах меко казано ужасно. Винаги усещах едно чувство на тежест, подуване, умора… дори няма дума, която да опише колко зле всъщност се чувствах!
И така непрекъснато се въртях в някакъв омагьосан кръг на стриктни режими и неделно тъпчене. И беше затормозяващо! Голям процент от мислите ми, бяха за храна. Само си правех планове кога какво ще ям. Недай си Боже да изям някой друг бонбон през седмицата и край…всичко беше опропастено!
После лека полека реших да се отърва от тези дни и започнах да ги разреждам, като ядях така веднъж на две седмици, после веднъж месечно..
С течение на времето осъзнавах, че колкото по-малко ги ям, толкова по-добре се чувствам и толкова повече здравословната храна ми става по-вкусна.
И така след доста опити и грешки стигнах до начина, по който гледам на храненето днес. Днес вече знам разликата между здравословната и нездравословната храна. Знам как се чувствам, когато се храня с хубава храна и колко зле се чувствам, когато ям нездравословна. Знам как едната се отразява положително на тялото и психиката ми, а как другата оказва доста негативно влияние!
Разбрах, че всяка форма на контрол, дори и над храната е нещо, което рано или късно ще вземе контрол над теб и ще се превърне в основен двигател на живота ти, което определено е пагубно!
Днес единственото нещо, което се опитвам да правя е просто ВИНАГИ да ям здравословна и качествена храна. Няма значение дали днес ще изям една пържола повече или по-малко, дали ще изям шепа ядки в повече или не. Установих, че дори и понякога да ям малко повече от необходимото, стига храната да е истинска, качествена и здравословна, това няма никакви последствия върху фигурата ми!
Установих, че когато превърнеш здравословното хранене в начин на живот, а не в средство за отслабване, всичко е много лесно и не се налага да впрягаш волята си и да полагаш неимоверни усилия!
Спрях да използвам храната, като повод за празник и се отървах от необходимостта да ям торти, сладоледи и вафли, за да се чувствам добре и щастлива!
Колкото по-здравословно се храня, толкова повече откривам, че в природата има невероятно вкусна, истинска храна. Има такова разнообразие от плодове, които са по-вкусни от която и да е торта. А плюсът им е, че не карат организма ти да страда от погълнатата боклучава храна.
Научих се да приготвям вкусни десерти само с истински продукти, които носят не по-малко наслада на вкусовите рецептори, но както вече казах не нанасят щети на тялото.
Затова днес психиката ми е освободена от постоянните мисли за храна. Не чакам неделята с нетърпение, защото вече не превръщам дните в пирове.
От опита, който имам с хранителните режими, смея да твърдя, че „чийт дните” не са нещо, което ще бъде във ваша полза! Те са по-скоро натоварващи, отколкото разпускащи. Те няма да ви помогнат да превърнете здравословното хранене в начин на живот, а само ще ви поробят да останете в омагьосания кръг на непрестанните, измъчващи диети!
Моят съвет е да се концентрирате върху това каквото и да ядете, винаги да е приготвено само с истински, здравословни продукти! Има доста сайтове, със здравословни рецепти и нямате идея какви вкусни неща можете да си приготвите с няколко шепи ядки, фурми, какао и други плодове! Можете да разгледате раздела с Рецепти и да си харесате нещо или пък посетете сайта на Ваня,с коятомакар и да имаме различни гледни точки относно здравословното хранене, е царица що се отнася до готвенето и приготвя доста вкусни неща, които са съвместими с моите разбирания (като това)!
Какво е вашето мнение? Вие имате ли „чийт дни“ и как ви се отразяват те?
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият- 13ти – брой на моето онлайн списание, IFS Journal, е готов. Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
Привет Инес, какво мислите за това? http://www.zdraventer.com/2011/09/blog-post_1672.html#axzz3n1WiCKVL
За мен, като foodie, връзката с храната е много важна. Доста изчетох за храненето, кое е вредно и най-вече – защо е вредно. Оттам нататък става лесно – не ти се иска този или онзи джънк, защото си наясно с последствията.
Но не можеш и да избягаш от моментите, в които би убил човек за сладолед, течен шоколад , бурито и т.п. В тези моменти изходът, поне за мен, е да се отдадеш на изкушението, защото има причина тялото ти да го иска, при все, че е наясно с качествата на този тип храна. А как се отдаваш на изкушението, без после да се разкайваш? Три думи: Домашно приготвена храна.
Да си направиш домашен сладолед, шоколад или каквото и да било гарантира, че си наясно със съставките, с намаленото Е-съдържание и с качеството на храната. С времето човек свиква да дава на организма си „смислени“ продукти и тялото все по-малко „жадува“ за гадорийки :).
Здравейте, аз мисля, че чийтинг дейс са полезни, именно заради това, коет си описала в статията 🙂
в началото такива дни са нужни, за да може един човек, който никога не се е съобразявал какво яде, да знае, че все пак може да „съгреши“ в своя режим. Това в началото действа чисто психологически, защото ако няма такъв ден, то човек се чувства напрегнат, че тоз пуст режим никога няма край 🙂
Разбира се, с времето, човек сам започва да чувства, че тези дни те карат всъщност да се чувстваш зле, именно както при теб…и както при всички 🙂 така постепенно започваш да ги намаляваш. Но за мен, в началото с чийтинг дейс много по бързо може да осъзнаеш влиянието на храната и затова мисля, че е много важно. В други вариант, без такива дни, хората прекалено се фрустрират и не издържат дълго. Според мен, само човек минал по този път, може да вникне наистина в „здраволовното хранене, като начин на живот“. Това е моята гледна точка 🙂 Хубав ден
Напълно съм съгласна! Последните два пъти, когато „чийт“-нах, после имах чувството, че съм болна и то не от гузна съвест! Стана ми толкова тежко и лошо, че реших повече да не си го причинявам!
Ами това е така… И аз от година и нещо се стремя да се храня здравословно, като точно снощи ми беше първото здравословно преяждане. Не знам какво ми стана, но усетих невероятен глад и прекалих с ядките, плодовете, пълнозърнестия хляб, че и месото. До преди снощи винаги когато съм преяждала е било с вредни храни и се чувствах наистина ужасно след това. Обаче снощи не беше така, вярно че имаше дискомфорт, но не като да преядеш с боклуци. И все пак се надявам тези моменти да са все по-рядко. :)))
Здрвей Инес! Твоят начин на хранене на принципа на разделното хранене ли е или балансираното.
@Мария Здравей, Мария! 🙂 Ами може да се каже, че се храня всиокомазнинно, защото единствените въглехидрати, които ям са основно зеленчуци и от време на време ям плодове. Но не меря процентни съотношения… някои дни може да ям повече въглехидрати и протеини от необходимото и по-малко мазнини, но нито е нещо планирано,нито схематично. Просто се опитвам винаги да ям само качествена храна и вече съм се научила да ям толкова от колкото имам нужда, а не да злоупотребявам !:)
Аз лично не използвам „мръсни дни“, а зареждащи. Мисля че има разлика. В зареждащите дни отново консумираме полезни храни, единствено увеличаваме приема на качествени въглехидрати. С времето и аз установих, че нуждата от чийтинг се изпарява. Преди обичах да мърсувам с кока-кола, но днес въобще не ме изкушава – например!
@Цветан Да, Цветане съгласна съм! Няма нищо лошо в това да ядеш от време на време повече въглехидрати от КАЧЕСТВЕНИ източници! Аз съм против вредната храна! 🙂