Внимание: Най-очевидната причина за всичките ни терзания

„Докато поддържаш представата, че някъде там има някой, който ти причинява нещо, ти сам се лишаваш от способността да се намесиш. Едва когато кажеш „Аз го направих”, можеш да намериш силата да го промениш.”- Нийл Доналд Уолш

Звучи ли ви познато? Прекарваме дните и живота си, търсейки вината за несполуката, неосъществените мечти, пропуснатите възможности и провалените шансове, във всичко и всички освен в себе си. А нямате представа колко по-лесно е да промениш това, което правиш ти, отколкото онова, което прави друг!

На 23г. съм, а съм допускала в живота си повече грешки, отколкото можете да предполагате. Научила съм повече уроци по трудния начин, отколкото по лесния!

По принцип съм от хората, които изпитват чувства, даже много силни чувства, но рядко ги показвам. Това беше причината да започна да пиша блог- защото с белия лист мога да споделям всичко, което мисля и чувствам. А споделяйки го с вас, получавам възможността да срещна хора, които са също като мен. Хора които не съдят, не заклеймяват, не обвиняват. Хора, които приемат другите, знаят, че всеки върви по свой собствен каменист път, който оставя рани, белези и спомени, които тежат над всяко наше действие, всяка наша мисъл и всяка наша реакция!

Пишейки, всеки ден откривам себе си. Пишейки всеки ден намирам възможност да достигна до човека, който съм и който искам да бъда.

Не веднъж съм била на дъното. Не веднъж съм изпитвала разкъсваща тъга, обезкуражаващо отчаяние и нестихваща болка… до момента, когато осъзнах, че АЗ съм отговорна за степента, в която събитията влияят на живота ми.

Когато някой отправя обидни думи към мен, аз сама преценявам дали думите му описват мен или по-скоро са проекция на неговата вътрешна несигурност и опит за самозащита!

Никой не може да ви обиди, ако самите вие вътрешно нямате подобно мнение за себе си!

Когато нещата не се развият както сте очаквали, нищо няма силата да ви пречупи, освен ако не се отдадете на слабохарактерност и самосъжаление!

Трябва да осъзнаете, че не можете да промените външните събития! Не можете да промените това, което се случва. Но можете да промените вътрешното си преживяване! Можете да промените това как приемате промяната, неуспеха, разочарованията, загубата.

Както казва Нийл Уолш „Нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме”. Нито едно събитие в живота само по себе си н е болезнено. Болката е резултат от нашата оценка за събитията!

Прекарваме години наред, мислейки и анализирайки ситуации от миналото. Търсим смисъл, там където такъв няма. Вкопчваме се в дреболии от миналото, които тежат на настоящето и направо разрушават бъдещето ни.

Казват, че щастливите хора са щастливи, защото са осъзнали, че нямат причина да не са. Нима това не е така? Обръщаме толкова много внимание на отрицателните неща в живота, а не обръщаме внимание на хубавите. Не разбираме, че това върху, което се фокусираме има силата да нараства и в края на краищата се превръща в наша реалност.

Лягаме си вечер и заспиваме с мисълта какво не е наред; какви трудности сме преживели през деня… заспиваме със страха какво ни очаква утре и дали ще успеем да се справим.

Цялото ни съзнание е насочено към това какво не върви, какво не се получава. Търсим виновници и причини.

И аз съм го правила… и аз съм заспивала с разочарованията си и съм се събуждала със страха си. И аз съм влачила болката, товара и несполуката. И винаги всичко се разпадаше… всичко се проваляше. Ставах все по-уморена, все по-невярваща и предпазлива…

Днес, когато си легна вечер не позволявам на лошите мисли да нахлуват в съзнанието ми. Днес, когато си легна започвам да благодаря за възможността да правя това, което обичам; да прекарвам времето си с хора, които изкарват най-доброто от мен; за възможността да се разхождам в парка, да имам легло, хубава храна и дом където да се прибера.

Сутрин не се събуждам със страх, а с желание. С желание да видя какви възможности ще разкрие пред мен новия ден и как аз ще ги използвам. Тръпна в очакване да видя с какви прекрасни хора ще ме срещне животът, какво ще науча от тях и какво ще мога да дам от себе си, на някой, който ще има нужда от уроците, които съм научила.

Като типична емоционална личност, преди смятах, че болката е нещо неизбежно. Обичах да се заслушвам в тъжните лирики и да се отдавам на спомени от миналото , да си припомням разкъсващи чувства и изживявания.

Днес разбирам колко прав е бил Оскар Уайлд, когато е написал, че „Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам, но и да властвам над тях.”

Днес не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Не искам да прекарвам дни и години, молейки се, надявайки се болката да отшуми… да изпитам отново щастие, радост и вълнение. Днес се радвам на всичко, което имам шанса да опитам, да изпитам и да изживея, но днес аз властвам над емоциите и над себе си!

Днес, аз не си позволявам да се самосъжалявам, да страдам, да се обръщам назад.

Защото съм го правила. Защото съм пропиляла ценно време, да преодолявам събития от миналото, в които не е имало какво да се преодолее.

Всичко, което виждаме в нашия свят, е резултат от представата ни за него.

Не трябва да даваме погрешни оценки, да съдим и да заклеймяваме, „защото не знаем защо едно нещо се случва, нито знаем какъв ще е крайния резултат.”(Нийл Уолш)

Опитът ми, а сигурна съм и вашият, показва, че всичко има причина да се случи.

Това, в което днес намирате причина за страдание, отчаяние и болка ще отмине. Ще го забравите, „както децата забравят играчките. Не защото са недостойни, а защото сте ги надраснали.“

Просто си дайте време. Време, в което да използвате новите възможности, които животът ви предоставя, а не време, в което просто да съществувате и да се само съжалявате.

… „можете да свържете точките само на обратно” (Стив Джобс )

… а докато вървите, не чертайте пътека от камъни, бурени, дупки, локви и бодили…

Вместо това посейте цвете, разпръснете малко радост и щастие и разчистете пътя…

Е, ще позволите ли да изживеете живота си разчитайки на благоволението на чувствата си или ще се потрудите малко и ще се научите да властвате над тях?

П.С. Ако тази статия ви е харесала и я намирате за полезна, моля споделете я с приятелите си!