Преди известно време написах статията „По-глупави и неспособни ли са спортистите ”. Вчера, когато се събудих и преглеждах съобщенията си попаднах на този коментар, който един американец беше оставил под статията:
I definitely appreciate that athletes have a great deal of drive and a certain kind of discipline (although its difficult to imagine what sort of discipline includes the foolish antics performed by professional and subprofessional athletes.) But discipline and drive do not equal intelligence and imagination. Pesonally, my main contention is not with sports per se (for those of you who are athletes, “per se” means “by itself”.) What I find contemptible is the importance that people assign to sports and the ardour sports fans feel for their athlete heroes. Worship them all you like, but the fact remains that athletes contribute absolutely nothing of value to society.
Just a few comments about some specific points you presented:
“While you were hanging around with friends in order to kill some time, I was sprinting through my day, trying to finish every task on my busy schedule- school, workouts, lessons and games.”Actually, while you were moving a chunk of iron up and down repeatedly, I was probably reading about science and philosophy, or reading about boolean logic or something you would no doubt find impenetrable.
“While you were sitting and playing video games, I was busting my ass off in the gym. I stayed with hours after every practice, working on my weaknesses!”
Perhaps. But who is to say that video games are a mindless exercise, and what makes exercise so cerebral? And since any given athlete’s main “weaknesses” probably include the three R’s, it’s not clear how spending hours in the gym qualifies as strengthening them.
“While you were wondering how to spend your leisure time, I spent hours reading about my idols, looking for the key for their success, and trying to use it in my own life.”
Everything about this statement only serves to confirm the stereotype that athletes are stupid. Nobody with any intelligence and imagination could possibly tolerate more than a few minutes of reading about people who throw balls and hit things for a living. None of them have contributed anything meaningful or valuable to society, so it is not clear in what sense they are successful. Only an idiot would waste hours of their life reading about such people.
“all I could think of, was basketball!”
Exactly.
Respecting your professors and your peers is an admirable character trait, but it hardly disproves that a person is stupid. Meanwhile, in being committed to good grades you are merely a statistical outlier. It was my unvarying experience during my college years that athletes cared very little about what they were learning.
That a person can be entertained for hours on end by kicking, throwing, catching and hitting a ball and, when they are done, listen to someone on the radio talking about people imposing upon a ball in the aforementioned ways, should be proof positive that they are slightly mentally retarded. Have you ever wondered how your dog can tolerate a life of such perfect inactivity? That’s because, for all his other virtues, his tiny brain capacity is tapped out by what few intellectual problems his sedentary life presents him. Similarly, the only reason a person could possibly find entertainment in watching other people play sports is if he is incapable of higher reasoning and totally devoid of imagination. Dogs and children play with balls for stimulation and satisfaction. Humans write essays, compose symphonies, construct skyscrapers, devise logical and mathematical systems, engineer airplanes, and program computers.
Бих могла да кажа много на този човек, но не смятам, че си заслужава да се обяснявам на човек изпълнен с толкова омраза и презрение. Единственото, което мога да кажа е, че явно докато аз съм тренирала, а той е чел философия, само е прелиствал страниците и не е вникнал много в текста!
Замислих се над упрека, че „няма спортист,който да е дал нещо на света”. Макар да смятам това за абсурдно твърдение ще пропусна да дам примери и ще споделя на какви мисли ме наведе това…
Кой и какво определя дали човек е дал нещо на света или не? Нима има списък с критерии, които всеки един от нас трябва да изпълни? Ако е така някой би ли ми услужил със своя списък, за да го препиша и да почна да си отбелязвам какво съм дала и какво съм взела?
Макар въпросът за смисъла на живота да е доста спорен, аз виждам нещата така…
Всеки човек живее в свой собствен свят. Свят, където се чувства себе си, където изпитва удоволствие от това, което прави и място където има възможността да бъде в хармония със самия себе си!
Това, което ни отличава един от друг са нашите цели… но колкото и различни да са целите ни, именно те ни обединяват.А какво е целта?Целта е това, което търсим през целия си живот. Това, което разпалва желанието дълбоко в сърцата ни. Това, което лишава от болка, всеки момент на страдание и това, което придава щастлив привкус в момент на изтощение. Целта, достижима или не, е това, което придава смисъл на всеки живот.Целта е тази, която би могла да вдигне сакатия от леглото, да даде сили на болния да се бори за живота и да върне усмивката на лицето, когато премеждията се опитват да ни я откраднат. Целта е нашия смисъл…моя смисъл, твоя смисъл, вашия смисъл…
Един човек веднъж ми каза, че няма по-велико нещо от това да видиш как човек „гори” в това, което прави… да видиш страстта, с която художника движи четката по платното; решителността, с която атлетът скъсява разстоянието до финала; желанието, с което готвачът приготвя храната…
Ако спортът е това, което ме прави щастлива. Ако спортът е това, което ме кара да се усмихвам всеки ден… ако спортът е това, което ме кара да давам най-доброто от себе си…ако спортната площадка, стадион или игрище е мястото където се чувствам жива… където сърцето ми започва да бие силно и разпалва страстта, котя придава смисъл на моя живот… как би могъл някой да каже,че аз и другите спортисти, които изпитват подобни емоции и вълнение не допринасяме за нищо на света?
Нима не е точно това нещото, от което света има нужда? Хора, които да преследват страстта си, да „горят” в нея, да мотивират останалите и да бъдат щастливи от това, което са…
Мисля, че точно в това е смисъла… да обичаш това,което правиш…да тръпнеш в очакване да започне новия ден и да се занимаваш с това, което те кара да се чувстваш завършен. Хора, които влагат сърце и страст в това, което правят, са тези, които ме мотивират и амбицират винаги да търся и да преследвам МОЯТА цел. Независимо дали ще видя чистач, който с желание почиства всяко кътче по земята, спортист, който влага сърце и душа в тренировките и състезанията… професията няма значение… страстта е тази, която дава смисъл на всяко действие, на всеки живот…
А аз не съм виждала велик спортист,който да не дава всичко от себе си на терена… спортист, от който да не струи желание,амбиция, страст… и това дава много…не само на мен, а на всеки, който има шанса да се докосне до това…
…ако се чудиш на къде да потеглиш в живота, следвай страстта, тя винаги ще те поведе по верния път!
„Целта ми беше да обясня,че всеки човек, който прави това, което обича и го прави щастлив, кара го да се чувства завършен, дава нещо на обществото, защото самия факт, че е в хармония със себе си и с околните, допринася за един позитивизъм, който е някак заразен и мотивиращ.“ – много ми допада тази мисъл. Хармоничните и вдъхновени хора наистина помагат на другите дори само със самия си ентусиазъм и присъствие. Всъщност това е едно от най-ценните неща, които можем да дадем на другите – надежда и мотивация за вдъхновен и радостен живот.
PS. Инес, нямам отношение конкретно към тренировките с тежести, но блогът ти и разсъжденията ти ме заинтригуваха приятно – много са свежи.
И ако някой все още не е разбрал. Повечето спортисти може да не изкарат 120 точки на IQ тестве, но не им и трябва. ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ Е ПО- ВАЖНА ОТ IQ. Ако не сте чули за EQ моля попитайте Google (неспортни типчета) хах.
@Милена Съгласна съм с теб! Качествата и характера, който притежават спортистите са това, което липсва на мнозина, за да придадат стойност на живота си! Емоционалната интелигентност е в основата на живот изпълнен със смисъл! 🙂 Да не говорим, че начинът по който един спортист може да вдъхнови и мотивира е неописуем! 🙂 А вдъхновението е „подправката“, от която повечето хора се нуждаят, за да вкарат живота си в правилния за тях път и да получат удовлетворението, което им бяга..
„Няма спортист който да е дал нещо на света“. МОЛЯЯЯЯ? Емоциите който дава професионалния спорт малко ли са. Дали не е тръпка препълнен стадион и милярди пред телевизионните екрани да гледат Юсеин Болт как чупи рекорди??? Не случайно спортистите в цивилизования свят печелят милиони от качествата си (и от реклами). Това е все едно някой тъпак да каже: „Няма актьор остваил нещо на света“. Защото е важен самия филм примерно, направен от сценаристи и режисьори, не от актьори. Тогава защо цяла България страда за Георги Калоянчев???
Инес, оригиналната статия не я коментирах (май) защото и тогава ми се стори странно поставена, обаче сегашният ти отговор пьк няма нищо общо с нея, нито с отговора й кьм теб на този читател.
Значи пишеш статия, която е озаглавена ‘По-глупави ли са спортиститите’ В нея разказваш за своя опит и за усилията, които си полагала, повече от другите деца/хора (и вероятно това трябва да означава, че спортистите не са по-глупави). Пьрво, положени усилия, не е равно на интелект (това само за да се придьржам кьм заглавието и темата на статията, а не да кажа, че е лошо да се полагат усилия); второ, сега в отговора ти се прокрадва идеята, че трябва да правим това, което ни прави щастливи; ок, тогава, онези хора са се разхождали по улиците, докато си тренирала/учила, и това ги е правило щастливи, по-глупави ли се оказват от теб? Или хората, които не са могли или не са искали да изкарват високи оценки в училище, по-глупави ли са? Или хората, на които просто им се получават нещата и не им се налага да полагат някакви особени усилия, по-малко ли са достойни за уважение от другите, които полагат повече усилия?
Иначе според мен, спортистите не са по-глупави, нито по-умни. По подобен начин може да се сравняват само конкретни хора и то в доста тесен диапазон на познанието и уменията.
От друга гледна точка, ако аз трябваше да защитавам тезата, че спортистите не са по-глупави, бих непременно споменала някои безспорни факти – като например, че владеенето на тялото и изпьлнението на някои движения изискват мозьчна активност, която е далеч по-сложна от решаването на диференциални уравнения например. Да не говорим за качествата на характера и психиката, които трябва да притежава един елитен спортист.
И тук обаче пак идва вьпросьт – ами един елитен физик, по-глупав ли е например от един елитен спортист? Да смятаме ли, че Стивьн Хокинг е глупав, защото няма контрол над тялото си? Аз лично нямам отговор на този вьпрос.
Но честно казано, при така формулираната от теб статия, отговорьт на този читател вьобще не е изненда за мен.
А пьк що се отнася до това кой какво е дал на света – не мисля, че са толкова много хората, които са дали ‘нещо’ на света, и те всичките не са непременно забележително умни.
Здравей, unsocial!
Благодаря за коментара! Първо искам да кажа, че съм напълно съгласна, че заглавието няманищо общо със съдържанието на самата статия. Просто такива шокиращи заглавия привличат вниманието 😉 Второ, статията наистина е за това да преследваш целите си и да правиш, това което те прави щастлив и е пряко свързано с нападката на читателя, че няма спортист, който да е дал нещо на обществото. Целта ми беше да обясня,че всеки човек, който прави това, което обича и го прави щастлив, кара го да се чувства завършен, дава нещо на обществото, защото самия факт, че е в хармония със себе си и с околните, допринася за един позитивизъм, който е някак заразен и мотивиращ. Това беше идеята на статията 🙂
Аз също не смятам, че хората могат да се категоризират така, дали са глупави или не според професията си или образованието си. Има много други фактори, които „говорят“ за това дали човек е умен или глупав. Точно това ме дразни, с категоризирането и затова не смятам, че елитния физик е по-умен или по-глупав от елитния спортист. Всеки притежава различни качества и ги прилага в професията и другите дейности, с които се занимава. Различните ни способности не ни правят по-глупави или по-умни. Аз никога няма да имам познанията на един елитен физик, но това че не разбирам неговата материя, не ме прави по-глупава, защото аз имам други качества, които се опитвам да използвам на място, където те са необходими! 🙂 Май пак малко заплетен отговор дадох!
Мисля, че разбираш какво искам да кажа 🙂
Поздрави и благодаря за отделеното време 🙂
Инес
Много точно го каза „Тя може да бъде различно нещо,във всеки отделен етап от живота ти,но винаги ще й се отдаваш изцяло и винаги ще осмисля живота ти!“ Дано повече хора да мислят, като теб! 🙂
Смисъла на живота е да намериш страст в него ,която да те държи жив.Нещо от типа на филма „Adaptation“ с Николас Кейдж.Тя може да бъде различно нещо,във всеки отделен етап от живота ти,но винаги ще й се отдаваш изцяло и винаги ще осмисля живота ти.А по отношение на спорта-както беше казал един мъдър човек -„Ако обичаш нещо – не се нуждаеш от мотивация да го правиш!“
Смисъла е да обичаме ,да се усмихваме с и без причина.. да живеем Тук и Сега. Спорта ни кара да правим именно това ,да бъдем изцяло в настоящият момент, а този миг е ВЕЧЕН. Всяка дейност ,която ни въвлича във вечността , ни хармонизира и променя към добро. Бъдейки в хармония със себе си ,ние сме в хармония и с всичко останало . Това влияе както на нас така и на цялата Вселена :)) ♡
Много хубаво го каза! Твоя смисъл михаресва! 😉 „Бъдейки в хармония със себе си ,ние сме в хармония и с всичко останало . Това влияе както на нас така и на цялата Вселена “ Точно това е и моята идея 😉 Благодаря за хубавия коментар!