For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

141
Снимка: http://gallerybesttattoo.wordpress.com

Преди известно време написах статията „По-глупави и неспособни ли са спортистите ”. Вчера, когато се събудих и преглеждах съобщенията си попаднах на този коментар, който един американец беше оставил под статията:

I definitely appreciate that athletes have a great deal of drive and a certain kind of discipline (although its difficult to imagine what sort of discipline includes the foolish antics performed by professional and subprofessional athletes.) But discipline and drive do not equal intelligence and imagination. Pesonally, my main contention is not with sports per se (for those of you who are athletes, “per se” means “by itself”.) What I find contemptible is the importance that people assign to sports and the ardour sports fans feel for their athlete heroes. Worship them all you like, but the fact remains that athletes contribute absolutely nothing of value to society.

Just a few comments about some specific points you presented:
“While you were hanging around with friends in order to kill some time, I was sprinting through my day, trying to finish every task on my busy schedule- school, workouts, lessons and games.”

Actually, while you were moving a chunk of iron up and down repeatedly, I was probably reading about science and philosophy, or reading about boolean logic or something you would no doubt find impenetrable.

“While you were sitting and playing video games, I was busting my ass off in the gym. I stayed with hours after every practice, working on my weaknesses!”

Perhaps. But who is to say that video games are a mindless exercise, and what makes exercise so cerebral? And since any given athlete’s main “weaknesses” probably include the three R’s, it’s not clear how spending hours in the gym qualifies as strengthening them.

“While you were wondering how to spend your leisure time, I spent hours reading about my idols, looking for the key for their success, and trying to use it in my own life.”

Everything about this statement only serves to confirm the stereotype that athletes are stupid. Nobody with any intelligence and imagination could possibly tolerate more than a few minutes of reading about people who throw balls and hit things for a living. None of them have contributed anything meaningful or valuable to society, so it is not clear in what sense they are successful. Only an idiot would waste hours of their life reading about such people.

“all I could think of, was basketball!”

Exactly.

Respecting your professors and your peers is an admirable character trait, but it hardly disproves that a person is stupid. Meanwhile, in being committed to good grades you are merely a statistical outlier. It was my unvarying experience during my college years that athletes cared very little about what they were learning.

That a person can be entertained for hours on end by kicking, throwing, catching and hitting a ball and, when they are done, listen to someone on the radio talking about people imposing upon a ball in the aforementioned ways, should be proof positive that they are slightly mentally retarded. Have you ever wondered how your dog can tolerate a life of such perfect inactivity? That’s because, for all his other virtues, his tiny brain capacity is tapped out by what few intellectual problems his sedentary life presents him. Similarly, the only reason a person could possibly find entertainment in watching other people play sports is if he is incapable of higher reasoning and totally devoid of imagination. Dogs and children play with balls for stimulation and satisfaction. Humans write essays, compose symphonies, construct skyscrapers, devise logical and mathematical systems, engineer airplanes, and program computers.

Бих могла да кажа много на този човек, но не смятам, че си заслужава да се обяснявам на човек изпълнен с толкова омраза и презрение. Единственото, което мога да кажа е, че явно докато аз съм тренирала, а той е чел философия, само е прелиствал страниците и не е вникнал много в текста!

Замислих се над упрека, че „няма спортист,който да е дал нещо на света”. Макар да смятам това за абсурдно твърдение ще пропусна да дам примери и ще споделя на какви мисли ме наведе това…

Кой и какво определя дали човек е дал нещо на света или не? Нима има списък с критерии, които всеки един от нас трябва да изпълни? Ако е така някой би ли ми услужил със своя списък, за да го препиша и да почна да си отбелязвам какво съм дала и какво съм взела?

Макар въпросът за смисъла на живота да е доста спорен, аз виждам нещата така…

Всеки човек живее в свой собствен свят. Свят, където се чувства себе си, където изпитва удоволствие от това, което прави и място където има възможността да бъде в хармония със самия себе си!

Това, което ни отличава един от друг са нашите цели… но колкото и различни да са целите ни, именно те ни обединяват.А какво е целта?Целта е това, което търсим през целия си живот. Това, което разпалва желанието дълбоко в сърцата ни. Това, което лишава от болка, всеки момент на страдание и това, което придава щастлив привкус в момент на изтощение. Целта, достижима или не, е това, което придава смисъл на всеки живот.Целта е тази, която би могла да вдигне сакатия от леглото, да даде сили на болния да се бори за живота и да върне усмивката на лицето, когато премеждията се опитват да ни я откраднат. Целта е нашия смисъл…моя смисъл, твоя смисъл, вашия смисъл…

Един човек веднъж ми каза, че няма по-велико нещо от това да видиш как човек  „гори” в това, което прави… да видиш страстта, с която художника движи четката по платното; решителността, с която атлетът скъсява разстоянието до финала; желанието, с което готвачът приготвя храната…

Ако спортът е това, което ме прави щастлива. Ако спортът е това, което ме кара да се усмихвам всеки ден… ако спортът е това, което ме кара да давам най-доброто от себе си…ако спортната площадка, стадион или игрище е мястото където се чувствам жива… където сърцето ми започва да бие силно и разпалва страстта, котя придава смисъл на моя живот… как би могъл някой да каже,че аз и другите спортисти, които изпитват подобни емоции и вълнение не допринасяме за нищо на света?

Нима не е точно това нещото, от което света има нужда? Хора, които да преследват страстта си, да „горят” в нея, да мотивират останалите и да бъдат щастливи от това, което са…

Мисля, че точно в това е смисъла… да обичаш това,което правиш…да тръпнеш в очакване да започне новия ден и да се занимаваш с това, което те кара да се чувстваш завършен. Хора, които влагат сърце и страст в това, което правят, са тези, които ме мотивират и амбицират винаги да търся и да преследвам МОЯТА цел. Независимо дали ще видя чистач, който с желание почиства всяко кътче по земята, спортист, който влага сърце и душа в тренировките и състезанията… професията няма значение… страстта е тази, която дава смисъл на всяко действие, на всеки живот…

А аз не съм виждала велик спортист,който да не дава всичко от себе си на терена… спортист, от който да не струи желание,амбиция, страст… и това дава много…не само на мен, а на всеки, който има шанса да се докосне до това…

…ако се чудиш на къде да потеглиш в живота, следвай страстта, тя винаги ще те поведе по верния път!

Какъв според вас е смисълът на живота?

П.С. От 4 до 10 юни,  заедно с Милко Георгиев ще направим една Фитнес Ваканция в Лозенец! За повече информация се присъединете към нас във фейсбук и ако имате възможност, непременно елате! Ще тренираме много, ще се храним здравословно и ще бъде много забавно и удовлетворяващо! 🙂

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори