„Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат. „Да имаш малко дребни?“ – смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка. „Нямам какво да ти дам“ – отвърнал непознатият. После попитал: „Какво е това, върху което седиш?“ „Нищо – отвърнал просякът. – Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.“ „Поглеждал ли си някога вътре?“ – попитал непознатият. „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.“ „Я погледни“ – настоял непознатият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.”- Екхарт Толе
В последно време се опитвам да живея по-осъзнато. Преди си позволявах да съм доста разсеяна и непрекъснато мислите ми бяха другаде- в бъдещето, в миналото… само не и тук и сега. Онзи ден се разхождах в парка( да…ОТНОВО 🙂 ) и минах по една пътека, по която бях минавала стотици пъти. И този път видях нещо прекрасно. Даже не мога да опиша с думи онзи момент! Чувствах се сякаш съм се пренесла в някаква приказка и виждах всичко около мен някак много по-отблизо, по-красиво и истинско. Онзи момент ми донесе изключително много мир и спокойствие.
Тогава се замислих… минавала съм покрай това място стотици пъти и за първи път го видях наистина!
Колко често ви се случва това? Мислейки и разсъждавайки, установявам, че проблемът на повечето хора е точно неосъзнатия начин на живот. Толкова сме свикнали с норми на поведение, начин на живот, кое как „трябва” да се прави, по какъв начин трябва да се развива животът и т.н. Влезнали сме в един коловоз, по който всички се движим, без да се замислим дали ще ни отведе на правилния път… но нали се движим, какъв е проблемът?
Казват, че най-съкрушителното нещо в човешкия живот е това, което умира вътре в нас, докато сме все още живи! Това, което ни убива е монотонността на ежедневието, липсата на емоция, желание и вдъхновение. Следвайки нормите на поведение, сами ставаме затворници във собствения си живот…
Замислете се… ден след ден всичко, което правите става някак все по-механично… дори не се замисляте за голяма част от действията си.
Отвръщаме спонтанно на случващото се, без рационално да погледнем на конкретната ситуация, да я осмислим и да реагираме по адекватен начин… и после минути по-късно съжаляваме за стореното и почваме да се тюхкаме как е било по-правилно да постъпим.
Защо?
Защото си позволяваме да бъдем неосъзнати. Позволяваме си да действаме по заучен начин… нали това ни спестява усилието да мислим, а и някак ни лишава от отговорността да вземаме решение според собствените си вярвания и разбирания… все пак друго си е да кажеш „всички правят така”.
Много хора не осъзнават точно какво вършат. Правят нещата просто по навик или защото са научени, че това е „правилното”, това е, което всички очакват от тях. Рядко си задаваме въпроси, защо дадено нещо се случва и какво можем да направим ние по въпроса.
Прекарваме живота си водейки се от мотото ни „всички правят така” и после се чудим, защо животът е толкова жесток и несправедлив. А дали е така?
Когато човек положи усилия да живее осъзнато, а именно в настоящия момент, отваря очите си и вижда реалността такава каквато е. Това, което причинява най-много страдания са илюзиите, които си създаваме… повечето от нас живеят живот изграден от въздушни кули и илюзии… придаваме на хора и събития несъществуващи качества и смисъл.
Реалността не винаги е красива, но поне е истинска. А, за да промениш дадена ситуация, трябва да я видиш такава каквато е! Само, когато видиш истината, можеш да продължиш напред.
Както казах сега се опитвам да живея осъзнато… и как се промени животът ми?
Да си осъзнат означава да съзнаваш собствената си роля и значимост в живота! Да! Защото може и да не сте единствения герой в живота си, но сте главния! Вие направлявате посоката на движение, вие определяте как реагирате на случващото се! Вие имате силата да промените случващото се или да позволите на случващото се да ви промени!
Да си осъзнат означава да си отговорен… силен и решителен! Означава да имаш силата да поемеш отговорност за действията си и последствията от тях! Защото да действаш „като другите”, означава да се откажеш от отговорността да живееш живота си по собствените си правила! Означава да се откажеш от възможността да бъдеш щастлив и да изживееш живота си достойно!
А вие живеете ли осъзнато? Как се промени животът ви?
П.С. Ако тази статия ви е харесала или я намирате за полезна, моля споделете я с приятелите си! Много ще съм ви благодарна!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря! 🙂
Миличка, гордея се с теб! 🙂 Развитието ти отива отвъд границита на доброто, здраво, стегнато и силно физическо тяло и това може само да ме радва. Защото аудиторията ти е по-специфична, млада и не търси осъзнато духовно развитие. А когато един такъв човек като теб, с отлични познания, практика и постижения в материалното (спорта) изведнъж се събуди и прогледне – това е такъв пример, че осветява на километри. Благодаря ти!
Мартина, това значи толкова много, казано от теб! 🙂 Благодаря! :*