„Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила същ
ествува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш, каквото и да правиш, какъвто и да станеш, цялата отговорност.
И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното.
И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.”– Никос Казандзакис
Ние пресяваме действителността според схващанията си, пресяваме това, което виждаме, усещаме и чувстваме. Какво е мнението ви за живота? Може би, че е несправедлив, жесток, труден… че само лицемерието, подлостта, лъжата и нахалството успяват. Може би смятате, че хората са лоши, завистливи и безскрупулни.
Така ли мислите? Тогава сигурна съм, че ежедневието ви само затвърждава тези вярвания. Сигурна съм, че всичко, което се случва в живота ви, само подсилва негативното ви отношение към него и ви поставя в чувство на още по-голяма безизходица!
Понякога ми казват, че съм прекалено голяма мечтателка и че летя в облаците! Аз само се усмихвам, а вътрешно ми иде да изкрещя, че за всеки света е пряко отражение на вярванията, разбиранията, мислите и чувствата му.
И аз бях там… бях свикнала повече да забелязвам какво не върви в живота ми, отколкото да мисля за това какъв бих искала да бъде той!
В каквото вярвате, това виждате. Ако сте убедени, че светът е опасно място, че трябва да се пазите от хората и да не се доверявате на никого, как бихте се държали? Предполагам, че във всеки момент вниманието ви би било заето с мисли за рисковете, които могат да се появят; за вероятните предателства; непрекъснато ще сте нащрек да не се сблъскате очи в очи със страховете си!
Но, ако вярвате, че светът е прекрасно място, че хората са добри, приветливи; че имате безкрай възможности; че сте заобиколени от честни и искрени хора, тогава вероятността наистина да срещате такова отношение е доста по-голяма. Тогава, когато срещате нови хора, попадате в нови ситуации, вие ще сте усмихнати и положително настроени. Ще се фокусирате върху това, в което вярвате- ще успявате да виждате добрата страна на нещата, ще успеете да видите красотата във всеки човек!
Намираме това, което търсим… не е ли така? Когато умът ви е обзет от мисълта за жестокия, труден и несправедлив свят… ами подсъзнателно непрекъснато ще насочвате усилия в търсено именно на това- на разочарование, болка, страх.
Непрекъснато ще изпадате в ситуации, където ще намирате това, в което вярвате- грозната и отрицателна страна на живота!
Аз не смятам, че света е грозно и опасно място! Не смятам, че живота е несправедлив и жесток! Смятам, че всичко, което ни се случва, е резултат от отношението ни към света!
Казват, че е най-тъмно преди зазоряване. Както мрака и светлината се редуват, така и в живота след щастливи мигове, идват по-тъжни… Но защо да се съпротивляваме? Когато слънцето залезе, съпротивлявате ли се, че е вечер?Не, нали? Просто реагирате по начин, който да ви помогне да извлечете максимума- лягате, спите и си почивате, така че да имате сили за новия ден. Използвате мрака, така че после максимално да се насладите на деня!
С какво е по-различен живота? Защо се съпротивляваме на нещата, които ни се случват? От опит установих, че не самата ситуация носи толкова болка, а отказът ни да приемем случилото се!
Научих се, че когато ситуациите не се развиват така, както искам, не трябва да се тюхкам, самосъжалявам и отказвам. Научих, че просто трябва да приемам правото на нещата да се случват по този начин; правото на хората да действат по този начин. Това, което трябва да правя в такива ситуации е не да търся несправедливостта и жестокостта, а да ги приема и да потърся каква би била ползата за мен в случая! Така както нощта ни дава възможност да си починем, така и несполуката ни дава шанса да прогледнем.
Няма нищо по-прекрасно и освобождаващо, от силата, пробудила се в момент на слабост; от надеждата, пропукала тежестта на отчаянието; от куража, пред лицето на страха; от вътрешния мир, в моменти когато навън цари хаос!
Вие върху какво се концентрирате? Върху грозното или въру красивото? Какъв е животът ви в резултат от вярванията ви?
П.С. Ако тази статия ви е харесала, моля споделете я с приятелите си! Много ще съм ви благодарна!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!
