Интервю със Зак Мур: Един живот, в който ограничения не съществуват!

Светът е пълен с тъга, трудности, разбити сърца и сълзи. Светът е пълен с хора, които вярват в ограниченията и никога не се осмеляват да достигнат истинския си потенциал! Светът, обче, е пълен и с красота, възможности, мечти и хора, които вярват, че ограничения не съществуват! Днес имам невероятната възможност да ви представя Зак Мур! Един от най-вдъхновяващите хора, с които съм имала честта да говоря. Зак е кондиционен треньор, който помага на хората да открият безкрайната си сила и да живеят живота, за който винаги са мечтали. Зак е роден без долната част на дясната си ръка, но никога не е позволил това да се превърне в негово ограничение или извинение! Прочетете невероятното интервю със Зак и си вземете частица от надеждата, желанието и решителноста, която този човек ще ви даде!

Инес Субашка: Кажи ни малко повече за себе си.

Зак Мур: Първо искам да кажа благодаря ти Инес, че ми даваш тази възможност. Имаш страхотен уебсайт и за мен е привилегия да дам интервю!

Казвам се Зак Мур. На 26г. и работя, като кондиционен треньор във Фитнес Индианаполис(IFAST) , който стана топ 10 на фитнес залите, в класацията на списание U.S. by Men’s Health през 2009 и 2010 и е собственост на двама от най-добрите треньори в индустрията- Бил Хартман и Майк Робертсън.

В IFAST, работя с голямо разнообразие от клиенти, като започнем от атлети, които искат да  напреднат в спорта, който практикуват или да се възстановят от контузия, до обикновени хора, които искат да отслабнат, да се отърват от някаква болка или да влезнат в по-добра форма.

Освен това имам блог , където пиша за теми, като здраве, фитнес и други начини да подобрите живота си и да му се наслаждавате. Предлагам онлайн тренировки и хранителни режими.

Извън работа, обичам да вдигам тежести, да играя всеки спорт, който можете да си представите, да чета и да излизам с невероятната ми приятелка Ем Уайтмън( тя също вдига тежести и преди дни участва в първото си състезание по трибой)/

ИС: Беше ли физически активен, като дете? Занимавал ли си се с някакви спортове?

ЗМ:  Да, бях доста подвижен като малък. Убеден съм, че няма спорт, който да не съм пробвал- баскетбол, бейзбол,тенис,футбол и голф. Мисля, че единствените спортове, които не съм пробвал са крос кънтри и лека атлетика- никога не съм бил фен на тичането! J

Освен това имах щастието да израсна в град в южната част На Индиана, където имаше ски курорт. Правеха сами сняг през зимата и аз обожавах да карам сноуборд. Всъщност, докато бях в гимназията, работех, като инструктор по сноуборд. Сноубордът е нещо, с което смятам да се занимавам в бъдеще!

ИС: Какви бяха най-големите трудности, пред които си се изправял в детството си и какво ти даде силите да се справиш с тях?

ЗМ: Всъщност аз съм се родил без долната част на дясната ръка. Следователно, предполагам, че може да се каже,че това беше най-голямото ми препятствие Когато бях много малък, никога не съм знаел, че съм „различен”, но колкото повече растях, започнах да се тревожа повече, когато забелязвах как хората и останалите деца ме сочеха и зяпаха.

Децата с които израснах бяха свикнали с това и никога не са го правили голям въпрос, но когато бях сред деца, които не познавам се чувствах неловко.

Начинът, по който преодолях това „препятствие”, беше че осъзнах, че хората не ме гледат, защото ме мислят за „различен или странен”- те просто го правеха от любопитство. Осъзнах, че ако видя човек без крайници, ще ми е трудно да не го погледна.

Затова започнах да обяснявам на хората директно, какво се е случило, което правеше ситуацията по-малко неловка и за мен и за тях. Те можеха да задават въпроси и да не се чувстват смутени.

Освен това аз самият започнах да се чувствам добре и уверен в себе си. Осъзнах, че не са толкова много нещата, които не бих могъл да правя, ако полагам достатъчно усилия.

Никога не съм смятал, че това може д ами пречи за спорта. Винаги намирах начин да се адаптирам. Освен това дори беше забавно, когато хората си мислеха, че ще съм много зле на терена, а аз доминирах! 🙂

ИС: Как стана треньор? Винаги ли си знаел, че искаш да се занимаваш с това или има някаква специална история зад това решение?

ЗМ: Винаги съм обичал спорта и дори играех тенис две години, в колежа. Но ми се наложи да се откажа, защото претърпях две тежки операции на коляното.

Операциите не си свършиха работата и не облекчиха болката. Един ден лекарите ми казаха, че ще е най-добре да спра да тичам и да играя тенис.

Бях съкрушен, но един ден реших, че няма да приема отговора. Следователно, реших да чета колкото се може повече за коленете и начини да подобря функционирането им.

Така един ден се натъкнах на Майк Робертсън и неговият сайт. След това открих, че Майк има зала в Индианаполис, където учех по това време.

Реших да отида и да видя за какво става въпрос и така станах негов клиент за една година. През тази година, коляното ми се подобри доста. Имах по-малко болка, а можех и да тичам и да играя тенис. Това повиши интереса ми към IFAST.

Исках да науча повече. Затова реших да кандидатствам за обучение, когато завърша магистратурата си. Беше невероятно преживяване и научих много! Освен това имах голям късмет, защото от IFAST ми предложиха работа, когато свърша с обучението!

И за да отговоря на въпроса, НЕ- не винаги съм знаел, че искам да бъда треньор. Всъщност аз завърших Икономика, няколко дена преди да започна обучението си в IFAST – странно, нали?

Бях уплашен да  кандидатствам, защото не бях сигурен какво ще се случи, а и нямах опит в тренировките и науката свързана с тях, но влагах толкова желание и страст, че просто се хвърлих напред и сега се радвам, че го направих! Обичам това, което правя!

ИС:Какво представлява една твоя тренировка? Срещаш ли някакви затруднения, имайки предвид, че си роден без долната част на дясната си ръка?

 ЗМ: Обикновено тренирам четири пъти в седмицата, като използвам тренировъчен сплит за долна и горна част на тялото или две тренировки за цялото тяло, една за горната част и една за долната. Фокусирам се върху базови, многоставни движения ( клек, лежанка,тяга, гребане и т.н.)

Основните ми цели в момента са да стана силен и да натрупам още малко маса- и да съм здрав естествено! J Следователно непрекъснато се опитвам да добавям още тежести на щангата, като в същото време следя и за правилното изпълнение на упражненията.

За всеки, който се интересува можете да погледнете тренировъчния ми дневник ТУК .  Не съм много постоянен в ъпдейтването му, но ако има интерес бих станал по-сериозен.

Що се отнася до пречките, имаше някои неща, които трябваше да направя, за да компенсирам липсата на долната част на ръката ми. В гимназията вдигах тежести, но основно с лявата ръка. Никога не съм клякал или правил тяга, защото треньорите просто приемаха, че няма как да стане.

Когато станах клиент на IFAST, започнах да правя клекове и открих, че без проблем мога да правя преден клек!

Преден клек

За да тренирам дясната си ръка си купих колани за китките с кука на тях, която е предназначена дами помогне да задържа щангата.

Суингове

Лежанка с дъмбели

Обръщания

Освен това много исках да правя тяга, затова си купих колан за кръста и го увивам около рамото и лоста. Доста добре се получава.

Тяга

Следователно определено си е предизвикателство да правиш някои неща,но обичам да намирам решение и да се справям със ситуацията.
ИС: Какъв би бил съветът ти към хората, които имат тежки контузии или някакъв вид „недъг” и си мислят, че са обречени никога повече да не тренират?

 ЗМ: Никога не си мислете, чене сте способни да правите нещо. Винаги има начин да заобиколите „ограниченията”, така че ако достатъчно силно го искате- не се предавайте! Намерете начин!

Освен това, никога не се сравнявайте с другите хора. Винаги се опитвайте да постигнете ВАШЕТО най-добро. Никога не се опитвайте да изживявате очакванията на другите!

ИС: Какво ти дава такъв устрем да живееш, да се учиш и да поучаваш? Къде намираш мотивацията си?

ЗМ: Баща ми е най-голямото ми вдъхновение в това отношение. Винаги ми е натяквал значението на това да се учиш и да се наслаждаваш на живота. За съжаление той е израснал много беден и работеше прекалено много, опитвайки се да стане успял бизнесмен.

Той се отказа от доста възможности да се наслаждава на живота, защото винаги е изпитвал чувството, че трябва да играе на гоненица и винаги е искал семейството му да се чувства осигурено и да им даде всичко, за да ги направи щастливи.

Толкова съм благодарен за всичко, което баща ми жертва заради мен и се надявам да взема колкото се може повече от живота, благодарение на това, което той ми даде.

Освен това съм късметлия да имам работа, която обичам. Следователно, всяка „работа”, която върша, не се усеща, като работа. Обичам да чета и да  образовам другите по теми свързани със здравето и фитнеса.

Освен това много вярвам в силата на фитнеса и храненето, да променят живота на човек. И искам да помогна на колкото се може повече хора, защото мисля, че мога да открия начин да оптимизирам тези неща и да им помогна да подобрят живота си.
ИС:  Следваш ли хранителен режим и ако да, би ли споделил малко повече?

ЗМ: Не знам дали мога да го нарека хранителен план, но се опитвам да насоча диетата си към истинската храна- месо, зеленчуци, семена. Ако трябва да съм честен, доста прилича на „Палео” диетата, но не обичам да я наричам така, защото хейтърите автоматично ще ме заклеймят. Просто установих, че се чувствам по-добре, когато консумирам тези храни.

Като цяло се придържам към умерено количество протеин, ниски въглехидрати и много мазнини. Имам много повече енергия и обичам това, което ям. Все пак кой не би обичал голяма чиния с говеждо и авокадо, потопено в кокосово масло? J

Въпреки това съм установил, че имам нужда от въглехидрати в диетата си. Преди имах хипотироидизъм и съм установил, че ако въглехидратите ми са много ниски, симптомите се завръщат.

Освен това пропускам закуската си в повечето случаи, затова може да се каже, че се храня циклично. Въпреки това не съм много стриктен с „прозорците” на хранене и гладуване. Някои дни не се храня по 18 часа, а други само по 13-14. Като цяло го правя, защото ми е удобно, а и има доста добри изследвания, които подкрепят този начин на хранене.
ИС: Как би обобщил тренировъчната си философия в едно изречение?

ZM: Изберете нещо, което ви кара да се забавлявате и ще ви помогне да постигнете целите си и да сте здрави.
ИС: Кой е вдъхновението ти като треньор? Къде научи нещата, които знаеш сега, защото от уебсайта ти е очевидно, че знаеш доста!

ЗМ: Бих казал, че най-голямото ми вдъхновение е Майк Робертсън. Голям късметлия съм да работя с него  и да имам контакт с него всеки ден.

Освен това чета много- ама много! Много обичам да уча и не гледам на четенето, като на досада. Имам огромно желание да помагам на другите да постигат целите си…това ми дава сили да продължавам.

П.С. Ако интервюто със Зак ви харесва, моля споделете го с приятелите си!