Интервю с Лаура Харис(Chicken Tuna)

Има хора, които не познаваме… хора, които не знаят за нашето съществуване, но променят живота ни изцяло. Днес имам удоволствието да ви представя Лаура Харис( Чикен Тюна). Тя със сигурност е жена, която е вдъхновила хиляди хора по света да променят живота си към по-добро, да бъдат по-здрави и да се грижат повече за себе си. С решителността, волята,целеустремеността и ентусиазма си Лаура, събужда у хората желание да бъдат нещо повече…да бъдат по-добри. Запознайте се с небезизвестната Chicken Tuna…

Инес Субашка: Представи се.

Лаура Харис: Здравейте, аз съм Лаура Харис, известна, като Chicken Tuna(Чикен Тюна). През 2005г. започнах да „блогвам” за фитнес пътешествието си.

ИС: Как започна да се занимаваш с фитнес?

ЛХ: Започнах да се занимавам с фитнес няколко години след колежа. Работех зад бюро и изобщо не бях физически активна. Ходех на работа, а след това се прибирах и гледах телевизия. Започнах да виждам и да усещам последствията от това, че не се грижех за тялото си, затова започнах да гледам тренировъчни клипчета през ден и да ги правя. Годините минаваха, а аз започнах лека полека да се занимавам с тежести, а на по-късен етап започнах да се интересувам и от правилно хранене. Когато започнах през 1993г. имаше много малко информация относно храната и тренировките и все още нямаше интернет, така че трябваше сама да разгадая нещата. Не познавах и хора, които са във форма и нямах модел за подражание, дори не бях виждала човек на моята възраст, който да е във форма, затова нямах специални очаквания и не знаех какво точно искам. Като цяло не исках да бъда толкова извън форма, колкото бях тогава.

ИС: Занимавала ли си се с други спортове преди това?

ЛХ: Не, никога не съм се занимавала със спорт. Честно казано съм изключително неатлетична!

ИС: Следваш ли хранителен режим? Би ли дала пример на дневното си меню?

ЛХ: Не следвам специален хранителен режим, единствено се храня с изчистена, необработена храна и никога не ям боклучава храна(сладки неща, тестени и т.н.). Като цяло се храня през няколко часа. Доста често ям в ресторанти. В почти всеки един ресторант могат да приготвят печено месо или риба, зеленчуци на скара и ориз и стига да се придържам към добрия избор на храна, това да ям навън никога не е било проблем за мен.

Храната ми, в общи линии, е една и съща всеки ден: овесени ядки, белтъци, къпини, кисело мляко,риба,пиле,ориз, сурови ядки… Изчислявам какво трябва да ям всеки ден, без да се натоварвам със смятане на калории. На мнение съм, че всички имаме вградени в тялото си калкулатори на калории и ако преяждаме, в един момент всичко ще се отрази на фигурата, като дрехите вече не ни стават и тогава е ясно, че трябва да се вземат мерки. Не  е много научен метод, но лично на мен винаги ми върши работа. И ако все пак трябва да кажа нещо в цифри, ям около 40% протеин,40% въглехидрати и 20% мазнини. Има толкова добри източници на информация в интернет, за хранене и тренировки, които могат да помагат на хората да открият подходящ за целите им режим.

ИС: Как хората край теб приемат начина ти на живот? Осъждат ли избора ти на храна и тренировките или го приемат?

ЛХ: За мен това дори не е начин на живот. Аз се храня правилно и тренирам от над 20г и единствената разлика между мен и останалите е изборът ми на храна и 45мин. тренировка всеки ден. Наистина начина ми на живот не се различава от на другите, просто ме кара да се чувствам здрава и в много добра форма.

Дори след всички тези години, хората продължават да обсъждат избора ми на храна. Главно на партита и други социални събирания, но аз не им обръщам внимание. Научих се, че не дължа обяснение на никой за избора си на храна и ако на някой не му харесва…жалко за него. Като цяло хората знаят доста малко затова как избора на храна, определя как изглежда тялото ни и се надявам в бъдеще това да се промени!

ИС: Страхуваше ли се от тренировките с тежести, защото „могат да те направят прекалено мускулеста”? Какво би казала на жени, които се страхуват от тежестите по тази причина?

ЛХ: Да, определено бях една от жените, които страняха от тежестите, мислейки си, че ще заприличам на Хълк. Сама открих, чрез проба и грешка, че това изобщо не е вярно. Преди правех ходещи напади с малки тежести и забелязах, че колкото по-големи са тежестите, толкова по-стегнато става тялото ми. Вече повече от 10г. вдигам големи тежести и изобщо не съм огромна или мъжествена! J

Като цяло жените са доста объркани по отношение на тежестите. Има такова объркване и колебание, защото наистина има жени, които имат огромни, мъжествени мускули, но за съжаление не си носят табелки, които казват „Аз взимам стероиди, затова съм такава!”. Така много хора не осъзнават, че всъщност „зоба”,а не самите тежести са причина за тази визия. Въпреки това смятам, че все повече жени започват да вдигат тежести. Сами откриват, че от тежестите само оформяш по-хубаво и стегнато тяло, а не мъжествени мускули.

Повечето жени на моята възраст и тези по-големи от мен, не знаят почти нищо за тренировките с тежести и за правилното хранене. Имат синове и дъщери тинейджъри и не могат да ги научат на нищо за здравословния живот, тъй като те самите нямат представа. В момента децата научават доста от интернет и това ме радва. Бих казала на жените… НЯМА ДА СТАНЕТЕ МУСКУЛЕСТИ И МЪЖЕСТВНИ… ще изваете хубаво, стегнато тяло, ако тренирате и сте постоянни в здравословното хранене.

ИС: Имало ли е момент в живота ти, когато си съжалявала за избора си? Момент, когато ти се е искало да си като останалите хора, да ядеш каквото си поискаш и да се размотаваш на ляво и на дясно, вместо да си дисциплинирана в кухнята и в залата?

ЛХ: Не, никога не съм съжалявала дори и за секунда. Благодаря на предишното си аз всеки ден, заради това, че не съм се отказала и че съм толкова постоянна и упорита. Не съм пропускала повече от седмица без тренировки за последните 20 години и се гордея със себе си от този факт.

Трябва да си призная, че се радвам, че в колежа не съм се занимавала с фитнес, защото имах доста освободени от чувство за вина моменти, пиейки и ядейки каквото си искам, но в момента обожавам начина по който се чувствам и не бих се върнала към онези години.

ИС: Използваш ли някакви добавки и какво е мнението ти за тях?

ЛХ: Не, не използвам добавки. Смятам, че ако някой има дефицит на някакъв витамин или минерал, би могъл да взима такава хранителна добавка. Но ако хората мислят, че взимайки добавки ще влезнат във форма, само си харчат парите на вятъра и ще останат разочаровани. Няма магическо хапче за това да си във форма!

ИС: Много хора смятат, че здравословното хранене и тренировките са бреме. Какво те мотивира ежедневно да се трудиш толкова много?
ЛХ: Последиците от това да не тренирам и да не се храня добре, са това, което ме мотивира. Мисля, че е доста по-голямо бреме да бъдеш с наднормено тегло, болен, извън форма и просто да се носиш по течението. Имам избор да съм във форма или не и аз избирам да съм във форма!

ИС: Доста хора срещат трудности да следват хранителен режим. Какъв съвет би им дала?

ЛХ: Може и да е трудно, но ако погледнете цялата картина, това помага много. А тя е следната… ако ядете правилно само понякога, ще правите една крачка напред и една крачка назад… така винаги ще сте на едно и също място…запомнете това и го използвайте да ви мотивира и да ви помага да се храните правилно и да тренирате.

ИС: как би завършила изречението „Тренирам защото…”?

ЛХ:Защото искам да съм във форма, силна и здрава през цели си живот!