Илиян Петров: Смелото сърце на България

Поглеждате през прозореца. Времето е студено и мрачно. Струва ви се, че денят е лош. В душата ви е почти толкова, студено, колкото е навън. В този момент, някъде в София, на някой стадион има един човек, който би могъл да си намери всяка една причина да остане вкъщи. Би могъл да намери причина да проклина времето, съдбата и живота си. Но вместо това, той е винаги усмихнат. Бори всяка трудност с неслизащата от лицето му усмивка.

Някъде там, Илиян Петров се бори за това, в което вярва и това, което обича и му дава сили да се изправя пред всеки нов ден!

Илиян се ражда без подбедрица и израства по домовете. Въпреки това, той не позволява неравният старт с връстниците му, да бъде оправдание за неуспех. Съхранил вярата и преследващ мечтите си, Илиян е един от топ лекоатлетите в света.

Вижте какво сподели Илиян Петров. Поровете се дълбоко в душата си и намерете силата, която ще ви помогне да постигнете невъзможното!

Инес Субашка: С какво се занимаваш сега?

Илиян Петров: Точно се прибирах от поредната изтощителна тренировка. Правих тонизиращ клек с изхвърляне… „тонизиращ“ защото ме чака състезание още тази неделя и трябва да вляза в някаква форма въпреки зимните условия в страната ни. 🙂

Иначе се занимавам с лека атлетика по-специално с дисциплината хвърляне на копие. Това е една много трудна, техническа дисциплина, изискваща време за постигане на резултати.

ИС: Как започна да се занимаваш с лека атлетика?
ИП: Започнах да се занимавам профисионално с лека атлетика преди 4-5 години и по- точно, когато влязох в НСА. Тогава разбрах, че никак не е лесно. Бях едно „босо“ момче, което не можеше да прави дори бегови упражнения. Беше ме срам от колегите ми, защото те излизаха от спортни училища, а аз от икономическа паралелка. Въпреки това си казах, че след като те могат, значи и аз мога- така започна всичко, с желание да се докажа пред другите, че не отстъпвам с нищо пред тях! 🙂

ИС: Беше ли ти трудно? Какви препятствия трябваше да преодолееш и кои бяха хората, които ти вдъхваха сили и надежда?
ИП: Хората, които бяха до мен не бяха моите близки или роднини. По стечение на обстоятелствата израстнах в дом за деца с физически увреждания, но още като ученик започнах да се занимавам със спорт. На всяко състезание бях готов да „убивам”, за да бъда шампион. За да бъда някой в очите на хората! Още от дете си казвах, че трябва да бъда някой значим, а не поредната издънка… от дом на дом и така до старини и да пропилея младоста си! На тези състезания ме откри президента на Българска Параолимпийска Асоциация г-н Илия Лалов, който ми даде шанс и продължава да ми дава шанс да сбъдвам мечтите си!

В НСА се запознах и със сегашният ми треньор, Проф.Стефан Стойков, рекордьор в дисциплината хвърляне на копие, със своите 86.24 см.(кой би могъл да бъде по-подходящ от него-да пиеш от извора вода, невероятно удоволствие). Той е до мен във всички хубави и лоши моменти, защото спорта не е само успехи. Те са едва 10% от всичко, което влагаме, както аз, така ти и всички профисионалисти.

ИС: Много хора се оплакват, че не могат да намерят мотивация да тренират? Ти от къде намираш мотивация да ставаш всяка сутрин и да отиваш в залата? Какво ти дава сили да се бориш?
ИП: На този въпрос ще ти отговоря така : Мразя всяка минута от тренировките, но си казвам: „Не се отказвай. Страдай сега и изживей остатъка от живота си като шампион.
Няма да казвам, че не го правя и от материална гледна точка, защото аз нямам и не ме е срам да кажа, че го правя и за това! 🙂

ИС: Какви са мечтите ти за бъдещето, както в професионален, така и в личен план?
ИП: Мечтите ми са много и са ГОЛЕМИ. Но аз съм реалист. Боря се да имам собствен дом, за да е подсигурен живота на тези, на които им предстой да се появат на този свят.

ИС: Спазваш ли хранителен режим? Ако да, какъв?
ИП: Режим… опитвам се, но е трудно. Всичко опира до това кой колко пари има в портфейла, защото тук става въпрос за стриктност, а и аз все пак съм студент. Мога да кажа, че възстановяването ми е на много високо ниво.

ИС: Ако се обърнеш назад към миналото, кой беше най-трудният ти момент и на какво те научи?
ИП:  Най- труден момент… всеки момент е труден! Не знам, не мога да се сетя. Дори и да съм имал трудни моменти, ставам, изправям се, поглеждам на горе и си казвам „Винаги може да бъде по-трудно”. Затова смятам, че съм един щастлив човек! 🙂

ИС: Как би довършил изречението „Тренирам защото…“?

ИП: ЗАЩОТО ИСКАМ ДА БЪДА ШАМПИОН! ИСКАМ ДА СЪМ НАЙ- СИЛНИЯ ЧОВЕК В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ! ЗАЩОТО ИСКАМ ДА БЪДА НЯКОЙ!

Вижте и чудесното интервю на Владислава Лазарова с Илиян Петров!

Ето и още малко мотивация! 🙂