Обожавам да чета T-nation. Този сайт за мен е нещо, като „Библията”,но що се отнася до тренировките! Вчера докато преглеждах последните статии попаднах на тази „5 грешки, които прекъснаха прогреса ми”. Това ме накара да се замисля за грешките, които аз съм допускала и които силно са рефлектирали върху липсата на прогрес.
1.Да не тренирам по предварително изграден план, а да правя само каквото ми харесва
Това е една от най-големите грешки, които съм допускала. Когато започнах да тренирам с тежести, в началото имах бърз прогрес, тъй като до онзи момент може да се каже, че не бях пипала тежест през живота си.
Нормално е когато започнеш да правиш нещо ново, в началото без особени усилия да прогресираш бързо. Но настъпи момент, в който просто си тъпчех на едно място. И не защото не полагах достатъчно усилия или защото се скатавах. Напротив, аз винаги давам максимума от себе си, дори понякога отстрани изглежда леко мазохистично. Проблемът беше, че тогава още нямах знанията да си структурирам тренировъчен план, който да следвам. Всяка сутрин се будех с голямото желание да тренирам, просто заради самото трениране.
Имах големи мечти да се набирам, да правя лицеви опори, да ходя на ръце, да клякам с големи тежести… но мечтата си е само мечта, докато не се пристъпи към конкретни действия, които да превърнат мечтата в цел!
Тренирайки без ясно изграден тренировъчен план, ходех и винаги правех само упражненията, които ми харесват… лицеви опори? Абсурд! Тогава си мислех „нали не мога да ги правя, днес не ми е ден и по-добре да правя нещо, което ми се отдава!”
Стойка на ръце? Да не си си загубила ума? Нали имаш проблеми с раменете, току виж паднеш и се контузиш!
Бг-клек? Ужас! Предпочитам да обръщам гуми!
И така времето си минаваше… аз хабях усилия и не постигах нищо! До момента, в който реших да се образовам малко повече и да спра с избирателното трениране. Това беше най-мъдрото ми решение! Сега тренировките ми са комбинация от съчетание между полезното и приятното! Сега тренирам, за да превръщам слабите си страни в силни, така че, когато си харесам някое упражнение, да имам достатъчно сила, координация, мобилност и стабилност да го направя, а не само да гледам клипове в youtube и да си мечтая за деня, в който ще се събудя и от само себе си, ще мога да го направя!
Не правете моята грешка!
Анализирайте силните и слабите си страни! Вижте върху какво трябва да работите и независимо дали мразите това упражнение, правете го! Нали знаете, че омразата ви към него е породена от факта, че просто не ви се отдава? Уверявам ви, че колкото повече го правите, толкова по-добри ще ставате и толкова повече ще се превръща в любимото ви упражнение!
Упражненията, които мразите да правите, обикновено са тези, от които имате най-голяма нужда! Ако наистина искате да имате прогрес, ще следвате структурирана, тренировъчна програма, а няма да превръщате тренирането в концерт по желание!
2.Да пренебрегвам упражненията за задната част на бедрото, за сметка на тези за предната!
Това е друга голяма грешка, която допусках. Тя отново беше породена от факта, че преди харесвах повече упражненията, които основно товарят предната част на бедрото! Имах доста слаби глутеуси и естествено не ми беше много приятно да правя прогресии за пистолети, да вея леката щанга на тягата и т.н.
Това обаче доведе до доста голям дисбаланс между предната и задната верига мускули,което доста наруши правилната, неутрална стойка. Така непрекъснато седях по този начин..
…и макар и да не съм имала корем, изглеждах, като бременна в петия месец, защото задната верига мускули ги нямаше никакви, за да функционират и да държат тялото ми в правилна позиция!
Не правете тази грешка!
Тук отново трябва да направите анализ на слабите и силните си страни. Да видите кои мускули изостават и да структурирате тренировките си, така че да работите за подсилването им! Балансът между предната и задната верига мускули е от изключително голямо значение. Особено в днешно време, където прекарваме голяма част от деня си в седнало положение и страдаме от т.нар. синдром на „мъртвия задник” или с други думи мускулите на дупето никакви ги няма! (вижте какви упражнения да правите тук)
3.Да не тренирам тялото си чрез упражнения във всички равнини
Това е малко по-сложно за обяснение, но като за начало ще кажа само, че преди предпочитах да правя дърпащите упражнения( набиране например), само във вертикална равнина и винаги пропусках тези в хоризонтална( ренегадско гребане), просто защото не ми допадаха! Що се отнася до бутащите упражнения, правех повече такива в хоризонтална равнина( лицеви опори) и за нищо на света не правех такива във вертикална( военна преса, странична преса), просто защото ми бяха доста трудни и не можех да използвам толкова големи тежести!
Сега вече не правя тази грешка и прогресът ми е доста голям. Освен това отстраних доста от дисбалансите в мускулите си и засилих значително мускулите на гърба си,което ми помогна за всички упражнения, които правя!
Вие допускате ли някоя от тези грешки? Кои са грешките, които вие сте допускали, които са спирлаи прогреса ви?
* Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутоните отдолу. Нека стигне до повече хора, като нас- такива, които имат нужда да знаят, че имат съмишленици в живота и подкрепа- макар и виртуално!
Новият брой на онлайн списанието ми- IFS Journal-a е готов! – Вижте какво ще намерите в страниците на новия брой и се абонирайте ТУК.
Не забравяйте да изтеглите новата ми, безплатна книга FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman. ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК.
Браво,много ми харесва статията ти,В нея си вложила много истина 😉 и се радвам че си разбрала грешките си малко са хората който ги разбират 😉
Моята любима и изстрадана грешка е желанието за здрави тренировки. Мисля, че част от балансираното трениране е и това да се научим кога и как да правим по-леки и възстановяващи тренировки. .
„Упражненията, които мразите да правите, обикновено са тези, от които имате най-голяма нужда! “
М-дааа, силно подкрепям! И аз така избягвах разни упражнения доста време, чак се тръшках сърдито, когато се опитвах да ги правя и не ми се получаваше. Като сумо мъртва тяга например. Ама откъде накъде – така да ми ръби краката този лост! Аааа! :-))
Всъщност удовлетворението когато „пребориш“ такова упражнение и видиш какъв баланс постигаш, е мнооого по-голямо.
Чудесна статия, много ми хареса 🙂