Психологията ни учи, че има четири начина, по които човек възприема себе си- първо, начинът, по който сам се виждаш; второ- начинът, по който би искал да изглеждаш; трето- начинът, по който другите те виждат и четвърто- начинът, по който би искал другите да те възприемат. Прекалено много гледни точки, нали? А може би това не ви касае? Може би не си правите труда, да гледате на себе си по четирите начина? Ако е така, уверявам ви, че сте големи късметлии! Познавам хора, които буквално умират в опитите си да задоволят всяко една гледна точка, всяко едно очакване….в опита да се приближат, колкото се може повече до перфектния образ- продукт на собствения им идеал и идеалът на другите…и понякога стигат твърде далеч-погубвайки себе си!
Доста е трудно да се впишеш в идеала на другите, нали? В света има приблизително 7 билиона хора!!! Всеки един от тях има собствено мнение за перфектния образ и е налудничаво да мислите, че можете да изградите себе си, така че да пасвате на всеки! Или така си мислех…хората, които споменах, залагат живота си, че това е възможно. Питате се кои са те? Просто обикновени хора, като мен и вас. Разликата е просто в начина, по който те възприемат себе си. Те са хора погълнати от изискващия свят, който ни заобикаля; хора загубили себе си сред тоновете информация и очаквания, които ни засипват ежедневно; хора, които са изкривили реалния си образ, това което всъщност са; хора, които смятат, че не са достатъчно красиви, достатъчно добри, достатъчно достойни… Но нека не ви държа под напрежение и да разкрия кои всъщност са те!…някои ги наричат анорексици, а други булимици. Истината е , че те са красиви жени, а понякога и мъже, които са загубили контрол над живота си, забравили са какво обичат и какво искат да бъдат и в замяна са се превърнали в роби на модните тенденции, роби на чуждите очаквания….изоставили са страстта си, в стремежа да следват чуждите цели и желания…и всичко това само, за да удовлетворят нечии очаквания! Така поемат по пътя на себеразрушението и един ден просто се сриват…превръщайки се в купчина кокали, без живот и с окована душа!
И нека ви кажа, че пътят е дълъг и трънлив- пълен с трудности и капани. Пътят е толкова изтощителен- изсмуква и последната капчица сила, останала в немощното слабо тяло…на края стигате до задънена улица, където сте заобиколени от хора, които се опитват да ви помогнат, но в същото време ви карат да почувствате съкрушителната самота, на това тялото ви да е в оковите на разрушителните ви мисли и себеотрицание…на това да сте затворници на собствените си мисли и изкривени представи. Хранителните разстройства са болести на тишината…на мълчанието. Вие викате без глас-викате за помощ, за внимание, за любов, за разбирателство, за бягство, а може би за прошка! Непрестанно се опитвате да запълните празнотата, която чувствате, но никога не успявате да помолите за това, от което се нуждаете. Вместо това погребвате себе си и своите желание, под несигурността, страха и себеомразата. Може би се питате от къде знам? Ще кажа само, че е съкрушително да гледаш как някой, когото обичаш, прахосва прекрасната си личност, в стремежа да достигне съвършенство. Хранителното разстройство се превръща в тяхна сродна душа…техен спътник. Тя е това , което ги кара да се чувстват силни, да чувстват, че нямат нужда от никой и от нищо; че не искат нищо и не чувстват нищо! Тя е тяхното невидимо наметало. Чувстват се сякаш имат контрол над живота, но всъщност никога нищо не контролират. Това е борба с „призрака” обитаващ душата им. Битка, толкова жестока! Отнема време да намерят куража, да се изправят, да изтръгнат призрака и да го погледнат право в очите. Отнема време да намерят воля и да разпалят желанието в сърцето си- да живеят отново, да чувстват отново и да бъдат себе си отново! Отнема време да вземат контрол над съзнанието си…да подчинят мислите си, вместо да бъдат техни подчинени!
Болестта те кара да се чувстваш слаб и изтощен. Достигате до етап, където животът ви е повече от това, което можете да понесете…където това да си жив не е равнозначно на това да БЪДЕШ човек! Отваряте гардероба, вадите любимата си рокля, която би подхождала повече на 5 годишно момиченце, отколкото на 20 годишна жена…ръцете ви са толкова крехки и безжизнени… изпускате роклята и в момента, в който пада на земята, чувате приглушеното тракане на кокалите- скелета окачен на закачалката е на свобода. Точно там, точно в този момент имате избор- да се вземете в ръце и да върнете живота в изнемощялото ви, „празно” тяло или да се предадете пред образа, който огледалото в главата ви отразява– избор след който връщане назад няма!
Не погубвайте себе си, в желанието си да сте съвършени! Животът ви няма да се промени, ако отслабнете! Няма да стане по-лесен! Хората няма да станат по-добри! До края на живота си ще трябва да бъдете със себе си и е във ваш интерес да знаете, че имате добра компания– умна, красива, благородна, великодушна дружка! Счупете огледалото в главата си и вижте истинската си същност! „ Думите „Аз съм” са заредени с много мощ …внимавайте какво „закачате” към тях. Вашите твърдения имат начин да се върнат обратно към вас и да ви заклеймят!” Уверете се, че това, което твърдите, че сте, няма да се върне обратно към вас и да ви разруши!
*
ИЗТЕГЛЕТЕ Я ТУК безплатната ми електронна книга- FREE E-Book- 30 Exercises on Becoming a Wonder Woman.
***
