Блог

Писмо до хората, които се борят с хранително разстройство

Знам, че от доста време се срамуваш от себе си и се чувстваш недостатъчно – не защото си такава, а защото в ума ти има един друг глас, който осъжда всяка твоя мисъл, избор и действие. Знам, че често се будиш и не ти се иска денят да започва, защото в теб има една празнина, която не ти позволява да се насладиш на хубавите неща, които се случват в живота ти. Знам, че всеки път, когато трябва да отидеш някъде, целият ден се опитваш да предвидиш какво ще си помислят другите за теб, как ще се облечеш, така че да не изглеждаш дебела и безброй пъти решаваш, че е по-добре да не отидеш, за да си спестиш част от срама от това, че не си достатъчно. Аз съм тук, за да ти кажа, че знам как се чувстваш и да ти дам една различна гледна точка – да ти дам шанс, да видиш себе си без този втори глас. Да разбереш, че той не си ти и че няма нужда да се подчиняваш на всичко, което ти натяква.

Може би, често си казваш „Аз имам хранително разстройство.“ Повтаряш го и не осъзнаваш, че така, сама се привързваш към него. Когато имаш нещо, трудно си позволяваш да се разделиш с него. Дори и да не е хубаво, то изпълва живота ти и ти създава някаква идентичност. А ти си толкова несигурна – как би могла да се разделиш с идентичността си, каквато и да е тя? Каква стойност ще ти остане? Помисли си го, нали?

Но не си права. Още сега, трябва да спреш да си казваш, че имаш хранително разстройство. Трябва да спреш да се идентифицираш с него и да разбереш, че то не си ти.

Представи си хранителното ти разстройство като втори човек, защото нали винаги така казваш – сякаш двама човека живеят в мен и се борят за надмощие над ума и изборите ми? Сега имаш възможност да ги видиш като двама човека – ти и този другият, който смяташ, че е твой. Досущ като една връзка, с неподходящия човек, който пред другите се държи добре, а когато сте вкъщи, не пропуска възможност да ти покаже, че си незначима. След всяка „кавга“ си обещаваш, че утре ще го напуснеш и че повече не можеш да търпиш това, но на следващия ден, пак продължаваш по същия начин.

Връзка с неправилния човек, който непрекъснато ти обяснява, че не си достатъчно красива и че трябва да отслабнеш още. Натяква ти, че не заслужаваш да вечеряш или пък да опиташ от десерта, който всички други ядат. Непрекъснато ти доказва, че без него си нищо и че единствения шанс да те остави да си тръгнеш е да бъдеш по-малко – по-слаба, да носиш по-малък размер дрехи, да ядеш по-малко. И всеки път, след всяко усилие да го направиш, разбираш, че той само те лъже и че никога нищо не му е достатъчно – иска да си още по-малко. И всеки път, ти имаш надежда, че този път можеш да повярваш и да опиташ за последно… но свободата никога не идва и разбираш, че с всеки опит ставаш все по-слаба и все по-зависима от това какво той мисли и казва за теб.

Толкова си се обезличила, че всичко, което виждаш, когато се погледнеш в огледалото, е образът, който той описва с думите си – дебела, недостатъчна, безволева и лакома. Бързо отвръщаш поглед и си казваш, че той е прав и продължаваш да го търпиш, защото може би, грешката е в теб. Може би, наистина си всичко това, което той ти натяква.

Идва един момент, в който се изпълваш с толкова много гняв, разочарование и тъга, че трябва да направиш нещо различно. Ако продължиш да живееш с него, усещаш, че рушиш себе си и скоро няма да имаш сили да се обърнеш и да продължиш сама. Затова, трябва да му се опълчиш. Да! На този глас в главата ти.

Всеки път, когато ти каже, че не заслужаваш да ядеш, ако се идентифицираш с него и смяташ, че той си ти, тогава ще се подчиниш. Но, ако осъзнаеш, че той не си ти, винаги можеш да избереш да игнорираш думите му и все пак да ядеш. Да, в началото ще ти е трудно. Досущ, както, когато някой те обижда. Става ти тъжно и за момент коремът ти се свива на топка и буца от болка, застава на гърлото ти. Но с времето, се научаваш, че ти не можеш да контролираш това, което другите ти казват, но можеш да избереш как да реагираш на него. Това ще направиш и сега. Всеки път, когато гласът в главата ти каже:

-Не можеш да излезеш тази вечер. Погледни колко дебела изглеждаш с тази рокля!

Ти мислено ще му отговориш:

-Благодаря, но твоето мнение няма значение. Аз харесвам тази рокля и не отивам на ревю, а излизам с приятели.

Всеки път, когато гласът в главата ти каже:

-Да не си посмяла да опиташ от десерта – лакомо същество. Краката ти се търкат. Спри да ядеш – имаш нужда да отслабнеш.

Ти ще му отговориш:

-Благодаря, но не съм лакома и мога да контролирам себе си. Краката ми не се търкат и няма да надебелея от 3 вилички торта.

**

И трябва да знаеш, че в началото ще се колебаеш. Точно като в една връзка. Взимаш решение и после се чудиш дали е правилно. Дали той не е бил прав. Но винаги се справяш, защото непрекъснато водиш този монолог, който ти помага да отстояваш себе си. Винаги, когато се опълчиш на някой, той ще намери думи, с които да те засегне и да ти покаже, че не си права. Но от теб зависи, да реагираш правилно и да не приемаш всичко.

Така е и с хранителното разстройство – докато се идентифицираш с него, то е част от теб. Когато го отделиш и си представиш, че е другият човек, който винаги казваш, че има в теб, тогава половината път е изминат и остава да имаш търпение, за да се откъснеш от неговото мнение. За да спреш да му се подчиняваш и да осъзнаеш колко си силна и стойностна и че никой не може да те обезличава и принизява така – дори собствения глас в ума ти.

Аз вярвам в теб, защото не вярвах в себе си, но се справих! И ти можеш!

В новата ми книга – #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети, ще научите повече за пътя, по който минах, за да се отделя от хранителното разтсройство и как възстанових тялото си. В нея ще намерите инструментите, за да се справите и вие? Можете да научите повече за нея ТУК.

knigi2

Категории