Блог

Колкото по-голяма е тежестта отвън, толкова по-голяма е борбата отвътре

Един от тези моменти, в които се чувстваш толкова присъстващ – седя на пода след поредната тежка серия. Взирам се в тежестта пред мен. Виждам всеки нейн детайл. Чувам дъха и сърцебиенето си толкова силно. Сякаш сетивата ми не засичат нищо около мен. Обърната съм навътре  и щангата пред мен отразява вътрешния ми свят. Гледам я си мисля за предизвикателството от  вчера. Толкова много си приличат. И двете стоят и ме чакат, за да се захвана с тях. Нямат намерение да се помръднат сами и да освободят пътя ми. Продължавам да наблюдавам детайлите и цифрите на дисковете се забиват в съзнанието ми. 50кг. винаги са 50кг. но всеки път тежат така различно. Знам, че съм силна и знам, че съм го правила и преди. Но днес е някак по-различно. Чувствам тялото си уморено и макар и да искам да ги вдигна, нещо в мен ме спира. За миг се откъсвам от себе си и виждам, че наоколо има хора. Всички те ме виждат, но никой не подозира за конфликта в мен. Никой не знае, че докато седя и дишам учестено, аз не си почивам, а се боря – със себе си и моментните  си възможности. Може би и другите са като мен. Всеки един от нас е ходеща вселена и всеки един от нас води някаква битка. Но тя е толкова тиха и невидима. Колкото по-голяма е тежестта отвън, толкова по-голяма е борбата отвътре.

Поглеждам към щангата и се сещам за вчера. За онзи момент на слабост и колебание. За болката, която ме притисна и страхът, който се опитваше да ме пречупи. Умът ми спринтира между настоящето и бъдещето. Не спирам да ги сравнявам. Изпълвам се с една решителност – един от тези моменти, в които продължаваш, не защото имаш сили или желание, а защото се чувстваш воден от  нещо повече от теб самия. Едно доверие пред неизвестното, което ти дава увереност поне да опиташ и да се справиш. 50кг. винаги са 50кг. , но всеки път тежат така различно – като предизвикателствата на живота. Знаеш, че си понасял много повече, но понякога се чувстваш уморен от това да предизвикваш себе си и да даваш най-доброто от себе си. Тогава заставаш на скамейката на живота, както седя на пода в залата. Не защото си се отказал, а защото понякога имаш нужда просто да наблюдаваш – без да правиш нищо. Мигове, в които оглеждаш това, което трябва да пребориш. Опознаваш го в детайли и разбираш, че то не е по-силно от теб. В залата, винаги когато сложа дисковете на лоста, знам че го правя, защото съм достатъчно подготвена, за да ги поместя. В живота, нищо не идва при мен, преди сама да го привлека и нищо не ме предизвиква, преди да съм способна да се справя с него.

50кг. винаги са 50кг., но всеки път тежат така различно. Понякога ме карат да отстъпя и да намаля темпото. Не защото не мога да се справя и не защото не искам да го направя. Правя крачка назад, за да събера сили и да се засиля още по-напред. Животът ме предизвиква и аз избирам да отстъпя за миг. Смирено да погледам. Печеля време, за да си поема въздух и после да се изправя. Когато съм в залата, колкото повече товаря лоста, толкова по-дълго имам нужда да почивам. В тези тренировки, именно почивката е това, което те прави по-силен. Тежестта моментно изтощава тялото, но времето между сериите го възстановява. Точно тази гонитба на това, което понасяш и времето, което си даваш е това, което те прави по-силен и по-способен.

Животът ме предизвиква, а аз се чувствам на ръба на силите си. Ще почакам. Знам, че съм понасяла много повече. 50кг. винаги са 50кг., но днес тежат различно.

Прочетохте ли книгата ми Генът IFS? Там със сигурност ще намерите вдъхновение за промяна. Поръчайте я с лично послание.

dily

Категории